Определение № 98 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „СК +” ЕООД, подадена чрез адв. И. П., срещу въззивно решение № 7296 от 30.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 16014/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 435291 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 32919/2017 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която „СК +” ЕООД е осъдено да заплати на С. И. С., С. И. С. и Р. С. С. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 1560 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи по лечението, както и сумата от 6909.49 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от И. С. С. от трудова злополука, настъпила на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата С. И. С., С. И. С. и Р. С. С., чрез процесуалния представител адв. Б. А., са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди, тъй като същият е предявен за сумата 1560 лв., т. е. под предвидения размер в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С решение № 435291 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 32919/2017 г. на Софийски районен съд, „СК +” ЕООД е осъдено да заплати на С. И. С., С. И. С. и Р. С. С. /конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК на страната на починалия в хода на производството ищец И. С. С./ на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 1560 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи по лечението, както и сумата от 6909.49 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от И. С. С. от трудова злополука, настъпила на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6909.49 лв. до пълния претендиран размер от 14 000 лв. Софийският градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадените от ищците и ответника въззивни жалби. Приел е, че по делото по безспорен начин е установено осъществяването на фактите, вкл. във фактическия състав на чл. 200 КТ- налице били претърпени болки и страдания в резултат от травматичното увреждане, настъпило при действието на трудовия договор, сключен с ответното дружество, и признато по надлежния ред за трудова злополука. Установена била причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него. Приел е, че възражението на „СК +“ ЕООД за съпричиняване не е доказано, тъй като в представената по делото епикриза никъде не е посочено, че пациентът е бил в алкохолно опиянение. Такива данни липсват и в историята на заболяването. И в двата документа е посочено, че пациентът е в добро общо състояние и заема активно положение при преглед; автоориентиран, адекватен. В този смисъл е и отговора на осми въпрос от заключението на СМЕ - в наличното описание на състоянието на С. при постъпването в болницата не са посочени данни за алкохолно повлияване; в представената по делото медицинска документация липсват данни на С. да е вземана проба и да е провеждано изследване за алкохолна консумация. Изложил е, че доводът на ищците, че показанията на свидетеля Ц., разпитан на страната на ответника, не съответстват на събраните писмени доказателства е основателен - в протокола за трудова злополука самият работодател е посочил, че „преки свидетели няма. Шофьорът е информирал управителят на дружеството с телефонно обаждане“. А свидетелят сочи в показанията си, че не са уведомили никого за инцидента, нито работодателя, нито медицинските органи, нито роднините. Последното пък е в противоречие с показанията на майката на пострадалия, която твърди, че синът й я е уведомил. Свидетелят твърди, че е дал на пострадалия аулин, но в акта за злополуката е отразено, че лице оказало първа помощ - няма. В самия протокол за трудова злополука от работодателя изрично е посочено, че допуснати нарушения на нормативните актове - няма, което пък противоречи на твърдяното в течение на процеса, че пострадалият бил допуснал нарушение на технологичните правила. Ако се кредитират свидетелските показания, това би означавало, че работодателят е депозирал неверни данни пред органите на НОИ в производството по документиране на трудовата злополука. Въззивният съд е приел, че доколкото твърдението за алкохолно опиянение се съдържа само в свидетелските показания на Ц. и като се има предвид, че последният е шофьор при работодателя, то възражението на ответника за освобождаване от отговорност, респ. за приемане на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ и то в размер на 90 %, се явява неоснователно. Посочил е, че злополуката е станала в тъмната част на деня - около 02.00 часа през нощта, поради което не може да се приеме, че липсва елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от страна на пострадалия работник. Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил характера и тежестта на увреждането на здравето на първоначалния ищец, установени от представените от същия писмени доказателства и събрани гласни такива, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета пред първата съдебнаинстанция съдебно-медицинска експертиза. Видно от експертното заключение травмата е свързана със значителни болки, както и невъзможност за изпълнение функцията на лявата ръка. Последното се установява и от показанията на разпитаните на страната на ищеца, свидетели. След подобна травма-разместено счупване се предприема оперативно лечение /както е сторено в случая/ с последваща имобилизация на ръката за около 1,5-2,5 месеца. При благоприятно протичане на оздравителния процес, ограничаване на движенията на ръката с практическо значение е налице до 90-тия ден на травмата. От документите за временна нетрудоспособност се установява, че периода на възстановяване е именно около 3 месеца след злополуката. Възможно е след травмата да настъпят редица усложнение, но от приложените по делото медицински документи няма такива данни. От определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е приспаднат на основание чл. 200, ал. 4 КТ размера на платеното застрахователно обезщетение – 90,51 лв. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Следи ли служебно въззивният съд за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото?“ и 2. „В случай на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания?”, за които твърди, че са разрешени в противоречие с приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС: решение № 16 от 07.02.2014 г. по т. д. № 1187/2013 г., II т. о., решение № 108 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г., I г. о., решение № 307 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 284/2011 г., II г. о., решение № 111 от 24.10.2014 г. по т. д. № 598/2012 г., II т. о. и решение № 43 от 04.06.2014 г. по т. д. № 213/2012 г., II т. о. Поддържа и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Първият въпрос не е разглеждан в обжалваното решение и е изцяло неотносим, поради което не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване. По вторият въпрос следва да се посочи, че същият е бил разгледан от въззивния съд, като с определение № 28577 от 10.12.2018 г., при докладване на постъпилите въззивни жалби във връзка с по оплакванията на „СК +“ ЕООД, Софийският градски съд е приел, че районният съд е указал на ответника, че следва да докаже твърденията си за съпричиняване. Следва да се посочи, че вторият въпрос отговаря на изискванията за общо основание, но по него не се осъществяват претендираните допълнителни основания. Въпросът е разрешен при съобразяване на трайната практика на ВКС, както СГС е посочил в определението задължението на съда да укаже на страната за кои от твърдените факти не сочи доказателства е налице само, когато страната не ангажира никакви доказателства за сочените от нея факти, а не когато поисканите доказателства не са достатъчни да установят тези факти. Не е налице и соченото от касатора противоречие с цитираната в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване практика. Същата се отнася до възможността на страната да представя нови доказателства във въззивното производство в случай, че пропускът се основава на допуснати непълнота или неточност в доклада по делото по чл. 146 ГПК, каквито в случая не са налице. Не е налице и бланкетно релевираното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да бъде допуснато. Ответниците по касация не представят доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение