Определение № 20 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 14/2025 г.

Производството е по чл.135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от Административен съд - Варна с определение №3223 от 21.03.2025г. по адм. д. №109/2025г. спор за подсъдност за определяне на компетентен съд за произнасяне по исковата молба на М. И. Д. срещу Държавата, чрез министъра на финансите, по предявен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОВОД). Производството по спора е образувано по заведена в Окръжен съд - Бургас искова молба от М. И. Д. срещу Държавата, чрез министъра на финансите. С нея са предявени искове с предложено от ищеца правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за неимуществени в размер на 250000лв. и имуществени вреди в общ размер на 6896.41лв. И двата иска се основават на твърдения за вреди, причинени от неотразяване в регистрите на Министерство на отбраната на решение №9426/09.07.1999г. на Софийски районен съд по гр. дело №01068/1996г., с което била отменена заповед №0270/19.08.1994г. на командира на трети радиотехнически полк, с което му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение в запаса преди изтичане срока на службата“. Окръжен съд - Бургас е счел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което с определение №1159/27.04.2023г. по гр. дело №655/2023г. я върнал и прекратил производството по делото. М. И. Д. e обжалвал определение №1159/27.04.2023г. на Окръжен съд – Бургас пред Апелативен съд – Бургас, който е счел, че претендираните вреди не били причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда по чл.2 от ЗОДОВ. А тези вреди следва да се търсят по чл.1 от ЗОДОВ, по който подсъдността е на административния съд. Затова Апелативен съд – Бургас с определение №225/26.05.2023г. по в.ч.гр. дело №181/2023г. е отменил определението на Окръжен съд - Бургас в частта, в която е върната исковата молба на М. И. Д., потвърдил е определението в частта, в която производството е прекратено, и е изпратил исковата молба по компетентност на Административен съд - Бургас. В образуваното производство по адм. дело №1049/2023г. на Административен съд – Бургас с разпореждане № 3549/25.08.2023 г. на М. И. Д. са дадени указания, че следва да съобрази чл. 205, ал. 1 АПК, който изисква искът да се предяви срещу органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие произтичат вредите. Чл. 205, ал. 1 АПК е проекция на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ – разпоредба, отнасяща се и за делата по искови молби по чл. 2, 2б и 2в ЗОДОВ, които се разглеждат от общия (от гражданския съд). Чл. 127, ал. 1 ГПК също изисква исковата молба да е срещу надлежен ответник – насрещната страна по спорното материално право (при типична процесуална легитимация), или срещу процесуалния субституент на насрещната страна по спорното право (в случаите на субституция), или срещу субекта, чиято легитимация обективно произтича от защитимия правен интерес (при отрицателен установителен иск), и задължава съда, сезиран с искова молба срещу ненадлежен ответник, да даде съответните указания на ищеца (чл. 129, ал. 2 ГПК). Дадените указания са надлежно съобщени и М. И. Д. е посочил и други ответници, легитимация на които обективно не се свързва с претендираните обезщетения, така както легитимацията на първоначалния. Един от ответниците е Административен съд – Бургас. Този съд е преценил, че са налице предпоставките по чл.7, ал.2 от ЗОДОВ и в изпълнение на указанията на Върховния административен съд с определение №12176/12.11.2024г. по адм. дело №10449/2024г., е прекратил производството и е изпратил делото на близкия родово компетентен съд Административен съд – Варна. Административен съд – Варна в образуваното производство по адм. д. №109/2025г. е счел, че исковата молба е неподведомствена на административните съдилища. Затова с определение №3223 от 21.03.2025г. Административен съд – Варна е повдигнал спора за подсъдност между общите и административните съдилища. Върховният административен съд и Върховният касационен съд в петчленен състав по чл.135, ал.5 от АПК намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд - Бургас по следните съображения: Ищецът М. И. Д. е предявил искове с предложено в исковата молба правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за неимуществени в размер на 250000лв. и имуществени вреди в общ размер на 6896.41лв. И двата иска се основават на твърдения за вреди, причинени от неотразяване в регистрите на Министерство на отбраната на решение №9426/09.07.1999г. на Софийски районен съд по гр. дело №01068/1996г., с което била отменена заповед №0270/19.08.1994г. на командира на трети радиотехнически полк, с което му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение в запаса преди изтичане срока на службата“. След изпращане на делото на Административен съд – Бургас ищецът М. И. Д. с уточняваща молба е изразил мнение, че заведените искове не са от компетентността на административните съдилища и че, счита че следва да бъде изпратен за разглеждане на гражданския съд. Предложената от ищеца правна квалификация – чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, не обвързва съда, но в случая не е налице и основанието по чл. 1 от ЗОДОВ за разглеждане на исковете от административния съд, както неправилно е приел Апелативен съд – Бургас с определение №225/26.05.2023г. Съображения: Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разпоредбата изрично е посочено, че вредите следва да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая и двата иска се основават на твърдения за вреди, причинени от неотразяване в регистрите на Министерство на отбраната на решение №9426/09.07.1999г. на Софийски районен съд по гр. дело №01068/1996г., с което била отменена заповед №0270/19.08.1994г. на командира на трети радиотехнически полк, с което му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение в запаса преди изтичане срока на службата“. Или твърденията са за вреди от бездействие на длъжностни лица, които не са отразили отмененото дисциплинарно наказание. Дейността по отразяване на отменено дисциплинарно наказание не е административна дейност. Така е, защото според чл.158, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) за всеки военнослужещ се води само едно служебно дело, което се съхранява във военното формирование или в съответната структура, в която той служи. В разпоредбата на чл.155, ал.1 от същия правилник е посочено съдържанието на служебното дело, сред което и това по чл.155, ал.1, т.2, б.“г“ - други документи, свързани с изпълнение на военната служба. Според чл.159, ал.1 от ППЗОВСРБ съставянето и актуализирането на служебните дела се извършват от определените за това длъжностни лица от структурите по структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав). В този смисъл е и чл.175 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Идентична е била уредбата и преди това - от момента на твърдяната отмяна на дисциплинарното наказание и след това – чл.137 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.214 – чл.217 от Правилника за кадрова военна служба . Или дейността по отразяване на отмененото дисциплинарно наказание е възложено на служба личен състав във военното формирование или в съответната структура, в която военнослужещият служи. Касае се за техническа и вътрешнослужебна дейност, която не се извършва от административен орган по смисъла на легалното определение в §1, т.1 от ДР на АПК или длъжностни лица към него, респ. тази дейност не е административна по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Впрочем по идентичен начин тази дейност е предвидена за невоеннослужещи (работници и служители) в разпоредбата на чл.349, ал.2 от Кодекса на труда, за която никога не е имало спор, че не е административна дейност. След като бездействието по отразяване на отменено дисциплинарно наказание не е бездействие по административна дейност, то няма основание предявените искове да бъдат разгледани от административния съд. Те следва да се разгледат така както са предявени от ищеца М. И. Д. от гражданския съд. Спорът е подсъден на общите граждански съдилища, респ. родово и местно е подсъден на Окръжен съд – Бургас. Преди да пристъпи към разглеждането на делото Окръжен съд – Бургас следва да прецени дали М. И. Д. е отстранил нередовностите на исковата молба - както по отношение на надлежния ответник, така и по предмета на спора, включително да съобрази, че указания за това са давани няколкократно от Окръжен съд – Бургас, Административен съд – Бургас и Административен съд – Варна. По отношение надлежния ответник по исковата молба на основание чл.159, ал.1 във вр. с чл.158, ал.1 от ППЗОВСРБ такъв би следвало да е военното формирование или съответната структура, в която е служил, респ. неговият правоприемник. Поради абсолютната пречка по чл. 126 ГПК Окръжен съд – Бургас следва да съобрази също, че М. И. Д. е предявил по гр. дело № 8816/2019г. по описа на Районен съд – Бургас искове на същото основание и със същото искане, които е насочил срещу Министерство на отбраната и Военно формирование 22800. Делото е образувано по-рано от настоящото. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, намира, че компетентен да разгледа исковата молба на М. И. Д. е Окръжен съд – Бургас.