Определение № 235 от 04.04.2018 г. на ВКС по д. № 3958/2017 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1221/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен до размер от 75 000 лв. предявеният от Н. Х. / род. през 2003 г./, чрез неговата майка и законен представител Г. И., срещу касатора иск по чл.200 КТ – ответникът е осъден да заплати посочената сума на ищеца като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му С. Х., настъпила на 27.01.14 г. при трудова злополука.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че значими за спора са следните правни въпроси от предмета му:

1. Кои са релевантните факти за точното прилагане на принципа за справедливост при определяне на дължимото от работодателя обезщетение и длъжен ли е съдът да ги изследва поотделно, за да определи дължимото обезщетение?

2. Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето за настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ и следва ли да има съответствие между /определената/ степен на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?

3. Длъжен ли е съдът да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ?

4. Кои са критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

5. Кои са релевантните факти, обуславящи преценката за определяне на справедливо обезщетение при наличието на проявена груба небрежност от страна на пострадалия?

Тези въпроси, според касатора, са разрешени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да уважи иска в посочения размер, въззивният съд е приел за установено, че на ищеца са причинени неимуществени вреди със смъртта на неговия баща. При определяне на размера на обезщетението за тях по чл.52 ЗЗД съдът е отчел обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, вида на увредата, наложилите се интервенции, продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания. Прието е, че независимо от раздялата на родителите и установеността на ищеца при майката, между него и бащата е съществувала силна емоционална връзка и взаимна обич, като бащата е оказвал не само финансова, но и силна морална подкрепа на детето. Редовно му е отделял време и е полагал грижи за него. Смъртта на бащата се е отразила силно негативно на детето, което още не е възстановено от понесения шок – изпитва силна тъга по баща си, не може да приеме загубата му и е намалило успеха си в училище. При установените силни болки и страдания на ищеца въззивният съд е приел, че следва да му определи обезщетение за тях в размер на 100 000 лв. Приел е също, че пострадалият наследодател на ищеца е допринесъл за злополуката с груба небрежност, като е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност. Отишъл е на работа с черепно –мозъчна травма – счупване на черепа и контузия на мозъка, която сама по себе си може да доведе до нарушение в координацията на движенията и в комбинация с установеното алкохолно повлияване / лека до средна степен на опиване -1,2 -1,4 промила алкохол в кръвта/ да причини нарушаване на движението, равновесието, адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и да доведе до изпадане в безпомощно състояние. Явявайки се на работа в описаното състояние, според въззивния съд, пострадалият Ст. Х. е действал при груба небрежност, като сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е създал възможност за настъпване на вредата. Алкохолното опиянение и скорошната травма на главата му са довели до нарушение на равновесието, походката, координацията на движението и до липса на реална преценка за обективната действителност. С поведението си той е нарушил правилника за вътрешния трудов ред, където е посочено, че работниците са задължени да се явяват на работното си място навреме и в състояние, позволяващо им да изпълняват възложените им задачи. Поради констатираната груба небрежност, въззивният съд на осн. чл.201, ал.2 КТ е намалил отговорността на работодателя с 25 %, съответно на констатираната степен на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Процентът на съпричиняване е определен при отчитане на обстоятелствата, че степента на опияняване с алкохол не е тежка и че е имало заледяване на кораба, поради лошите атмосферни условия, които са обективен факт. Към тези изводи са относими и отразените в мотивите на съда констатации на комбинираната медицинска и техническа експертиза, че малко преди минимума от носа към кърмата на кораба, където горе-долу започват леерните ограждения има едно разстояние от 20-25 м. с ширина 60 см. и всеки човек, който стъпи там е потенциално изложен на риск да падне през борда. Там няма изградени никакви предпазни съоръжения - има един леер, който може да се нарече ръкохватка и човекът, който се движи по борда следва задължително да се държи за нея, за да не падне. От експертизата е установено още, че въпреки констатираната черепно-мозъчна травма Ст. Х. е бил работоспособен, посетил е болницата на крака и сам си е тръгнал от нея.

При тези данни не се установява противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС – при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени конкретните обстоятелства на случая, посочени по-горе, според указаното в ППВС №4/68 г. и приложените решения на ВКС..

При определяне на степента на съпричиняване на вредите с греба небрежност от пострадалия също са взети предвид установеното негово поведение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат / р. по гр.д. №951/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3233/15 г. на трето г.о. на ВКС/, но и обективните обстоятелства – заледени участъци от палубата през зимния сезон и наличие на сравнително дълъг, тесен и необезопасен участък по протежение на корабния борд / р. по гр.д. №1609/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1298/14 г. на трето г.о.на ВКС/.

Въззивното решение съответства по поставените въпроси на практиката на ВКС, поради което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването му.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.