Определение № 3005 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 334 от 20.06.2025г. постановено по гр.д. № 181/2025г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 968 от 17.12.2024г. по гр.д. № 2147/2023г. на Благоевградски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК на Н. Г. М. срещу ответника Общинска служба по земеделие-Гърмен за обявяване нищожност на Решение № 10 от 11.06.2010г. по адм.д. № 1/2010г. на Благоевградски окръжен съд. В касационната жалба, подадена от ищеца Н. Г. М., се поддържа, че решението е недопустимо, нищожно и алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и неправилно мотивирано. Твърди се наличието на по-рано влязло в сила решение № 353 от 01.06.1994г. на РС-Гоце Делчев, постановено по жалба по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с идентичен предмет и страни, формирало сила на пресъдено нещо, което възпрепятства пререшаване на спора /чл. 298-299 ГПК/. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 и ал. 2 ГПК спрямо въпросите: 1/ допустимо или недопустимо е въззивно решение постановено по спор идентичен с такъв /между същите страни, със същия предмет и основание/, за който има влязло в сила решение; задължен ли е бил въззивният съд при направената от него служебна проверка да върне като недопустима въззивната жалба при наличие на решение със сила на пресъдено нещо приложено по делото; 2/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимно връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на наведените от страните оплаквания за допуснати в този смисъл процесуални нарушения; 3/ подлежи ли на допускане и обезсилване от ВКС като недопустимо/нищожно въззивно решение, когато недопустимостта му произтича от наличие на сила на пресъдено нещо по-рано постановено решение със същия предмет и страни и порокът му е установим от доказателствата по самото дело; 4/ каква следва да е процедурата, приключваща такава по Заявление, подадено с искане за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, внесени в ТКЗС от заявител-наследник на бившия им собственик тогава, когато за тях има влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен отказът на Поземлената комисия от възстановяване на собствеността; 5/ кой и по каква процедура следва да приключи реституционно производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, по което има влязло в сила съдебно решение, с което е бил отхвърлен отказът на ПК да му възстанови правото за това; какви са задълженията в случая на всяка от страните по делото след датата на постановяване на съдебното решение, с което на ищеца /заявител по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/ се възстановява правото за това. Позовава се и на очевидна неправилност по въпроса дали следва да бъде допуснато до касационно обжалване, за да бъде отменено, въззивно решение, при което е налице явна колизия между фактическата обстановка и правните изводи на съда, почиващи на приетата от съда неистина, твърдяна от въззивника и противоречаща на изводите на техническата експертиза по делото, като очевидно неправилно, а също и тогава когато съдът е игнорирал влязло в сила преди него съдебно решение между същите страни, със същия предмет и основание; не е приложил чл. 299 ГПК; не е извършил дължимата служебна проверка за допустимост / чл. 262, ал. 2, чл. 267, чл. 269 ГПК/ и е допуснал повторно разглеждане на спор без предмет. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие-Гърмен, представлявана от гл. юрисконсулт Н. С., взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявен иск на Н. Г. М. за прогласяване нищожност на решение № 10 от 11.06.2010г. по адм.д. № 1/2010г. на Благоевградски окръжен съд. Поддържаното основание за нищожност е разглеждане на спора от некомпетентен съд, доколкото компетентен за разглеждането и решаването на административното дело, съобразно разпоредбата на чл. 135 АПК, е бил Административен съд- Благоевград. Ищецът твърди, че е наследник по закон на своя баща Г. Н. М., който е подал жалба срещу решение № 4251/28.02.2005г. на Общинска служба”Земеделие и гори”-с. Гърмен, с което е отказано да се признае правото на собственост на наследници на Н. И. М., върху описаните в жалбата имоти - овощна градина и ливада. Въз основа на подадената жалба пред Районен съд-Гоце Делчев е образувано адм. дело № 269/2005г. и с решението си от 18.01.2010г. съдът е уважил жалбата и отменил решението на ОС”ЗГ”-с. Гърмен. Това решение е обжалвано с касационна жалба и е образувано адм.д.№ 1/2010г. на Окръжен съд- Благоевград, решението по което ищецът счита за нищожно. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за нищожност на съдебното решение. Приел е, че то е постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му компетентност, доколкото адм.д. № 269/2005г. на Районен съд-Гоце Делчев е образувано преди влизане в сила на АПК. Позовал се е на § 4 ал.2 ПЗР АПК, според който образуваните преди влизане на АПК административни дела в районните и окръжните съдилища и във ВАС, се довършват в същите съдилища и по досегашния ред. Посочил е, че компетентен е бил именно съставът на окръжния съд, а не състав на Административен съд-Благоевград, на когото жалбата е била изпратена от районния съд, но той я е препратил за разглеждане на окръжния съд. Във въззивната жалба на Н. М. се твърди, че решението е постановено при непълни и неточни данни; представени са нови доказателства: договор от 1952г., с който В. М. е закупила ливада, опис-декларация за внасяне на земи в ТКЗС, решение на ПК-Гърмен от 09.05.1994г. за признаване право на собственост на наследници на Н. И. М.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Установил е, че жалбоподателят Н. Г. М. е един от наследниците по закон на Г. Н. М., починал на 10.12.2021г., който от своя страна е наследник на Н. И. М., починал 1984г. По-нататък съдът е проследил хронологично движението по преписката за възстановяване правото на собственост на общия наследодател върху внесени от него в ТКЗС два земеделски имота в землището на [населено място]. Така, първоначално е постановено решение на ПК Гърмен от 30.10.1993г. с отказ за възстановяване, поради това че имотите попадат в открит рудник на мина „К. и в района на профилакториума, върху земи които са одържавени; този отказ е обжалван и отменен от РС-Гоце Делчев с решение по адм. дело № 354/1994г.; издадено е последващо решение на ПК Гърмен от 09.05.1994г. за признаване правото на собственост в стари граници, без посочване на съседи и друга индивидуализация; със следващо решение от 28.02.2005г. на ОС”ЗГ” е постановен отказ за възстановяване поради това, че единият от имотите попада в имот държавна собственост-района на „Профилакториума“, а другият попада в Курортен комплекс „Огняновски минерални бани“. С решение № 206 от 18.01.2010г. по гр.д. № 269/2005г. на Районен съд-Гоце Делчев решението е отменено и е възстановена собствеността на наследниците на Н. И. М. върху конкретно описани два имота. Срещу това решение е подадена жалба и по нея е постановено решение №10/11.06.2010г. по к.адм.дело № 1/2010г. на Окръжен съд-Благоевград ( то е предмет на искането за прогласяване на нищожност по настоящото дело ), с което е отменено първоинстанционното решение и е оставена без уважение жалбата срещу отказа на ОС”ЗГ”-Гърмен. След излагане на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че е неоснователно искането на ищеца за прогласяване нищожност на решението от 11.06.2010г. по к.адм.дело № 1/2010г. на Окръжен съд-Благоевград поради липсата на правораздавателна компетентност. Решението е постановено при спазване разпоредбите на закона за родовата и местна компетентност за разглеждане на делата, образувани по жалби по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ срещу незаконосъобразни откази на ОСЗГ. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2 ПЗР на АПК „Образуваните преди влизането в сила на кодекса/АПК/ административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд, се довършват в същите съдилища по досегашния ред”. Производството, образувано по жалба на Г. Н. М. по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ срещу решение № 4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ”-Гърмен в частта му, с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Н. И. М., е било разгледано като първа съдебна инстанция от Районния съд-Гоце Делчев и то е започнало преди приемането на АПК/ДВ бр. 30 от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г./. Поради това обжалването на съдебното решение на първоинстанционния съд, е следвало да бъде довършено по предвидения от закона процесуален ред отпреди приемането на АПК, съгласно който касационните жалби срещу решенията на първоинстанционните районни съдилища, по дела образувани по жалби по реда на чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, се разглеждат от окръжния съд по местонахождението на имотите, който в настоящия случай е бил именно Окръжен съд-Благоевград. Съдът е посочил, че в писмената защита на жалбоподателя М. за първи път е наведено допълнително основание за нищожност, а именно че мотивите на съдебното решение са кратки или липсват, както и че волята на съда е неразбираема. Това основание съдът е приел за недопустимо да бъде разгледано. Наред с това е допълнил че, ако е допустимо, то би било неоснователно. Изложените мотиви в съдебното решение са логични и ясни, основани на приетата по делото техническа експертиза. Съдът е счел, че са налице пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността поради проведени мероприятия след кооперирането, които не позволяват възстановяването на собствеността в стари реални граници. Правната воля на съда да отмени решението на Районен съд-Гоце Делчев и да постанови ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, е ясно и разбираемо изразена. Поради това не са налице основания да се приеме, че атакуваното решение е нищожно. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: За да бъде допусната касационната жалба до касационен контрол е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора /това е общата предпоставка/ и този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /това са допълнителните предпоставки, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не са разрешени в обжалвания акт и не са обуславящи за изхода на спора. Предмет на иска по чл. 270, ал.2 ГПК е установяване нищожност на съдебен акт, като основанията за нищожност са различни от тези за неправилност. Понятието за нищожно решение е изяснено в теорията и съдебната практика, включително в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС и то обхваща ограничен брой хипотези: решение, взето от незаконен състав, произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. Всички те касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, към неговата допустимост и към неговата правилност, разбирана като съответствие с материалния закон, спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. Правните въпроси, формулирани от касатора, са основани на нови негови твърдения, които не са били въведени по време на разглеждане на делото, а са посочени за първи път в касационната жалба. Това са твърдения, че спорът между същите страни и със същия предмет е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с предходно съдебно решение, т.е. това са твърдения, които могат да доведат до недопустимост, но не и до нищожност на съдебното решение. Тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение, защото не е бил сезиран нито с такива фактически обстоятелства, нито с искане за прогласяване на нищожност на това основание. Ето защо въпросите не са свързани с решаващите изводи на съда по искането за нищожност, с което е сезиран и което е разгледал, а именно, че решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност в съответствие с разпоредбата на § 4 ал.1 и ал. 2 от ПЗР на АПК; че волята на съда в обжалваното решение е ясно и разбираемо изразена; че е изготвено в писмена форма, подписано от членовете на съдебния състав. Ето защо касационно обжалване по повдигнатите въпроси не може да бъде допуснато, тъй като липсва общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Въззивното решение не страда от очевидна неправилност. Тази квалифицирана неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е налице когато порокът на съдебния акт е установим само при запознаване със съдържанието му, без съобразяване на събраните доказателства и извършените процесуални действия. Такива пороци в обжалваното решение не се съзират. Липсва явно нарушение на логически правила при формиране изводите на съда. В случая касаторът се позовава на очевидна неправилност поради пропуск на съда при обсъждане на доказателствата и поради неизвършена преценка за допустимост на решението, което е предмет на иска за прогласяване на нищожност. Проверката за наличие на тези пропуски изисква преценка на правилността на действията на съда и направените от него изводи, а това изключва основанието очевидна неправилност. При този изход в полза на ответника Общинска служба по земеделие-Гърмен, защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (чл.78, ал.8 ГПК) в размер на 230лв. (чл. 23, т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ), които се равняват на 117,60 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.