Определение № 1949 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 391/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Предявен е от З. Р. С. срещу Н. Р. С. иск за делба на ПИ с идентификатор 68134.1387.2306, представляващ УПИ ХХI-285 от кв. 848 по плана на [населено място], м. „Триъгълника“ гарата, и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. На основание чл. 341, ал. 2 ГПК по искане на ответника в наследствената маса е включен и първият жилищен етаж от жилищната сграда. Страните по делото са наследници по закон - деца, на Р. С. М., починал на 13.10.1997 г., и на съпругата му З. К. М., починала на 02.04.2013 г., които са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност поземления имот и построената в него двуетажна къща. Със саморъчно завещание от 30.06.1993 г. Р. М. се е разпоредил със своята 1/2 ид. ч. от къщата, като на сина си З. Р. С. е завещал първия етаж (без югоизточната стая) с мазе и задния двор, а на внука си Р. З. С. - югоизточната стая, като изходната пътека да бъде общо ползвана. Със саморъчно завещанието от 25.12.1996 г. З. М. е завещала на З. Р. С. 1/2 ид. ч. от цялото имущество, което притежава по време на своята смърт. Със завещание от 06.06.2006 г. З. М. е завещала на Н. Р. С. горния етаж на къщата и предния двор заедно с гаража, за да я гледа до края на живота. С н. а. № 14, том I, рег. № 1509, д. № 12 от 03.05.2018 г. Н. Р. С. е признат за собственик на основание саморъчно завещание от 06.06.2006 г. на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от стълбищно преддверие, антре, дневна, кухня с трапезария, две спални, тоалетна с баня и балкон, със застроена площ 65.40 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място. Всеки един от съделителите се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност: ищецът - по отношение на първия жилищен етаж, а ответникът - на втория жилищен етаж. Първоинстанционният съд е приел, че разпореждането в полза на Р. С. е нищожно, защото се отнася до недопустим предмет - част от жилище, което не може да бъде самостоятелно. Съдът е приел, че завещателното разпореждане на Р. М. е частно по смисъла на чл. 16 ЗНсл, тъй като не включна цялото имущество на завещателя, а само конкретно посочена реална част от имота - първия етаж, предвид установеното, че двата етажа на къщата са самостоятелно обособени жилища. Приел е, че собствеността върху всеки от етажите е съпружеска имуществена общност, която е бездялова, така че завещанието следва да бъде зачетено в рамките на правата на завещателя към момента на откриване на наследството за 1/2 ид. ч. от жилището на първия етаж, като направеното от Н. С. искане за възстановяване на основание чл. 30 ЗНсл на запазената му част от наследството е погасено по давност поради изтичане на 5-годишния срок от откриване на наследството. Другата 1/2 ид. ч. от това жилище е станала собственост на З. М. на основание прекратената съпружеска имуществена общност. Завещанието от 25.12.1996 г. от З. М. в полза на З. С. е прието от съда за валидно, а искането по чл. 30 ЗНсл е счетено за погасено по давност, като е прието, че завещавайки на З. С. 1/2 ид. ч. от своето имущество, завещателката се е разпоредила с половината от притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от първия етаж, с половината от притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от втория етаж и с половината от притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от двора. При това положение след смъртта й З. С. е получил 2/8 ид. ч. по завещание и 1/8 ид. ч. по наследство от майка си от първия етаж. На основание чл. 5, ал. 1 ЗНсл Н. С. е получил 1/8 ид. ч. от притежаваните от майка си идеални части от първия етаж. При това положение и след като е приел твърдението на З. С. за изключителна собственост на основание придобивна давност за неоснователно поради неустановяване на субективния елемент на владението, съдът е заключил, че първият етаж е съсобствен при квоти 7/8 ид. ч. за З. С. и 1/8 ид. ч. за Н. С.. Завещанието от 06.06.2006 г. от З. М. в полза на Н. С. не е зачетено от първоинстанционния съд като противоречащо на безвъзмездния характер на този вид разпореждания, като по този начин според съда е оборена и констатацията на нотариуса в н. а. № 14/2018 г., с който Н. С. е признат за собственик на основание саморъчно завещание на втория етаж от сградата и на 1/2 ид. ч. от дворното място. При наличието на още едно завещание от З. М. - това от 25.12.1996 г. в полза на З. С., първоинстанционният съд е извършил преценка кое от двете завещателни разпореждания следва да бъде зачетено, в смисъл дали второто завещание съдържа воля за разпореждане с посочения в предходното завещание обем от права в полза на друго лице. Съдът е приел, че разпореждайки се с всичките си идеални части от втория етаж, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, З. М. е отменила първото завещание в частта, касаеща втория етаж и дворното място, тъй като последващото завещание има за предмет по-голям обем от права по отношение на втория етаж и двора, респ. има припокриване на изявлението за част от разпореденото имущество и приложение следва да намери чл. 39 ЗНсл. Второто завещателно разпореждане от 06.06.2006 г. отменя предходното от 25.12.1996 г. по отношение на идеалните части от втория етаж и двора, дори самото то да не произвежда действие по причина, че се установи неговата нищожност, тъй като порокът на завещанието от 06.06.2006 г. не засяга волята на наследодателя да промени ползващото се от завещанието лице. При това положение и поради неоснователност на възражението на Н. С. за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на втория жилищен етаж по причина недостатъчен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, първоинстанционният съд е приел, че този етаж е съсобствен между съделителите при равни квоти. Изводът е обоснован с приетото от съда, че завещателните разпореждания по отношение на втория етаж или части от него не са породили правни последици, поради което на основание чл. 5, ал. 1 ЗНсл съделителите са наследили по равно дела на майка си от този етаж в размер на 4/6 ид. ч., и като собственици на по 1/6 ид. ч. от същия етаж по наследство от баща си, са станали съсобственици по наследство на по 1/2 ид. ч. Първоинстанционният съд е приел, че дворът, в който е построена сградата, следва да се допусне до делба също при равни квоти, тъй като завещателните разпореждания на З. М. не са породили правни последици по отношение на него по вече изложените съображения, поради което на основание чл. 5, ал. 1 ЗНсл съделителите са наследили по равно дела на майка си от двора в размер на 4/6 ид. ч., и като собственици на по 1/6 ид. ч. от същия по наследство от баща си, са станали съсобственици по наследство на по 1/2 ид. ч. от дворното място. С оглед така приетото от фактическа и правна страна, с решение № 162545/28.07.2020 г. по гр. д. № 79931/2018 г. Софийският районен съд е допуснал делба на самостоятелен обект в сграда, представляващ първи жилищен етаж с идентификатор 68134.1387.1.2 с площ 65.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, между З. Р. С. с квота 7/8 ид. ч. и Н. Р. С. с квота 1/8 ид. ч. Със същото първоинстанционно решение делбата на втория жилищен етаж с идентификатор 68134.1387.1.1 с площ 65.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и на ПИ с идентификатор 68134.1387.2306, представляващ УПИ ХХI-285 от кв. 848 по плана на [населено място], м. „Триъгълника“ гарата, е допусната между З. Р. С. с квота 1/2 ид. ч. и Н. Р. С. с квота 1/2 ид. ч. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подал ищецът З. С., който е изложил съображения, че неправилно е допусната делба на първия жилищен етаж, тъй като е налице предаване на владението от досегашния собственик, извършено чрез фактически действия през 1984 г., в която хипотеза действа презумпцията на чл. 69 ЗС, като лицето, на което владението е предадено, е родственик, който е извършил действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, и който не е длъжен да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване на наследството. Посочил е, че е придобил по давност първия етаж от сградата. Позовал се е на задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, както и на практика на Върховния касационен съд. С разпореждане 189570/02.09.2020 г., постановено по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е указал на въззивника да внесе дължимата за въззивното производство държавна такса и да посочи с писмена молба дали обжалва цялото решение или отделна негова част и в какво се състои искането му към въззивния съд. С молба вх. № 25152955/26.10.2020 г. въззивникът е уточнил, че обжалва решението в частта, в която е признат за съсобственик с ответника на първия етаж от къщата. Твърди, че е единствен негов собственик на основание придобивна давност, тъй като го владее необезпокоявано и непрекъснато от 1979 г. и до настоящия момент. Искането е решението в тази част да бъде отменено и съдът да откаже делбата на първия жилищен етаж, а него да признае за единствен собственик. Преписи от въззивната жалба и молбата-уточнение са изпратени на другата страна, която не е подала отговор. В разпореждане № 264110/10.02.2021 г. по гр. д. № 1603/2021 г. на Софийския градски съд, в проведено по реда на чл. 267 ГПК подготвително заседание, не е очертан предметът на въззивното производство; посочено е, че съделителят З. Р. С. е обжалвал първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за съдебна делба. В хода на устните състезания в проведеното на 03.06.2022 г. открито заседание процесуалният представител на въззивника е заявил, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалноправна норма, касаеща цялото решение, не само първия етаж, а включително определяне квотите на страните и във втория етаж и в дворното място. Тази теза е развита в представената в указания от съда двуседмичен срок писмена защита с искане първият жилищен етаж да бъде изключен от делбата, а делбата на втория жилищен етаж и на поземления имот да бъде допусната при квоти 2/3 ид. ч. за З. С. и 1/3 ид. ч. за Н. С.. С решение № 263023/27.09.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 263495/16.12.2022 г., постановени по гр. д. № 1603/2021 г., Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно делбените квоти във втория жилищен етаж и поземления имот и е определил същите на 2/3 ид. ч. за съделителя З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за съделителя Н. Р. С.; записал е, че потвърждава решението в останалата обжалвана част. Въззивният съд е приел, че З. С. и семейството му са били допуснати приживе от общите на страните наследодатели да живеят на първия етаж от къщата, фактическото ползване на който обаче не съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като не е установено по делото действията на ищеца да се променени във владение. Същевременно не е налице хипотеза, при която упражняваната от ищеца фактическа власт да е на основание, което изключва владението на останалите съсобственици. Не е установено и извършените от него ремонтни действия на първия етаж на къщата да са надхвърлили обикновеното ползване на имота, каквито например са пристрояване и надстрояване, поради което не може да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене. По тези съображения е прието, че ищецът не е собственик на първия етаж по силата на завещание и давностно владение. Въззивният съд е приел, че заветът от 06.06.2006 г., с който З. М. е завещала на Н. С. втория етаж от къщата, за да я гледа до края на живота й, не е произвел правно действие, тъй като завещание, съдържащо завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. А за да може ново завещание да отмени предходно такова, е необходимо новото завещание или завет да е валидно и съответно да произведе правно действие. Отмяната на завещателни разпореждания е строго формален акт и поради това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя. Необходимо е да е спазена предвидената в чл. 38 и 39 ЗНсл форма отмяната да е извършена с ново завещание или с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите. Предвид обстоятелството, че заветът на З. М. в полза на Н. С. от 06.06.2006 г. е нищожен и не е произвел правно действие, същият не съставлява основание за приложение на предвидените в чл. 38 ЗНсл правни последици. Те се предпоставят от валидно завещателно волеизявление, каквото в случая не е налице. По тези съображения въззивният съд е счел, че завещанието от 25.12.1996 г. е произвело правно действие в неговата цялост, включително по отношение втория етаж от къщата и от парцела. Към момента на смъртта си наследодателката е притежавала 4/6 ид. ч. от делбените имоти - 1/2 ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид. ч. в резултат на наследяване. Със завещанието от 25.12.1996 г. от притежаваните 4/6 ид. ч. е завещала в полза на З. С. 1/2 (4/12 ид. ч.), а останалата част се наследява по равно от страните (4/24 ид. ч.), които са притежавали в резултат от наследяване от баща им Р. М. по 1/6 ид. ч. С оглед на това съделителят З. С. притежава 2/3 ид. ч. (4/12+4/24+1/6), а съделителят Н. С. притежава 1/3 ид. ч. (4/24+1/6), при които квоти въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, и след решение по чл. 247 ГПК, е допуснал делба на втория етаж от къщата и на поземления имот, а в останалата част е потвърдил обжалваното решение. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по отношение на делбените квоти във втория жилищен етаж и поземления имот и същите са определени на 2/3 ид. ч. за З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за него, е подал Н. Р. С., който счита същото за неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. От ответника по касация З. Р. С. е получен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса: направеното от завещателя второ завещателно разпореждане въпреки установен порок в предмета на разпореждането, може ли да има за своя последица отмяна на действието на първоначално направеното в полза на друг наследник първо завещателно разпореждане в хипотезата на мълчалива отмяна по смисъла на чл. 39 ЗНсл. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Позовал се е на решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., и решение № 24/30.03.2015 г. по гр. д. № 5217/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, в която въззивният съд се е произнесъл по квотите на съделителите в допуснатите до делба втори жилищен етаж и поземлен имот, при положение, че предмет на въззивната жалба, подадена от З. Р. С., е първоинстанционното решение в частта, с която до делба е допуснат първият жилищен етаж, включен в делбената маса на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, който въззивникът счита, че е придобил по давност. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради необходимостта от проверка на неговата допустимост в обжалваната част. В останалата част, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която до делба са допуснати всички делбени имоти и са определени квотите на съделителите по отношение на първия жилищен етаж, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Произнасянето по поставения от касатора правен въпрос е в зависимост от разрешаването на въпроса за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.