Определение № 70 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2295/2008 г.

Подадена е частна касационна жалба от Г. Д. Г. от гр. С. срещу определение на Софийския градски съд от 4. 4. 2008 г. по ч. гр. д. № 1514/2008 г., с приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по предявен от Г. срещу М. на в. р., иск за сумата 6600 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван редовен платен отпуск за признатия му трудов стаж за периода 24. 09. 1992 г. до 17. 08. 1993 г. и за периода от 26. 3. 2002 г. до 22. 11. 2005 г.. Софийският районен съд с определение от 27. 2. 2008 г. по гр. д. № 25166/2007 г. е прекратил исковото производство за периода 28. 09. 1992 г. до 17. 08. 1993 г., като е взел предвид, че с влязло в сила решение на Софийския градски съд от 29. 04. 2002 г. по гр. д. 473/2001 г. е отхвърлен искът на Г. срещу същия ответник, предявен на същото основание – обезщетение за неползван отпуск за времето от 28. 9. 1992 г. до 1. 1. 2000 г.. Определението е оставено в сила от Софийският градски съд с определението, предмет на настоящото обжалване. Молбата на жалбоподателя Г. от 5. 12. 2008 г., която той е определил като изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, няма такова съдържание. Жалбоподателят е заявил, че разглеждането на делото има значение за точното прилагане на закона, посочил е и приложил решение и определение на ВКС и решение на Софийски районен съд /без данни, че е влязло в сила/. Приложените съдебни актове съдържат произнасяне на съда относно правото на получаване на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. Те са неотносими към произнасянето на съда с обжалваното определение, тъй-като прекратяването на производството за част от исковия период е постановено съгласно принципа за непререшаемост по чл. 299 ГПК. По този основен процесуалноправен въпрос произнасянето на въззивния съд е съобразено със закона и не е в противоречие със съдебната практика, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд