Определение № 60367 от 14.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1874/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците А. Б. Х., К. Р. Ф., Ф. Р. Х. и Ф. Т. Д. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Хасковски окръжен съд в обжалваните по въззивен ред части, с които са частично отхвърлени предявените от ищците против ЗК „Лев Инс“ АД искове по чл. 226 КЗ (отм.), за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на Р. Р. Х., настъпила в ПТП на 04.05.2014 г., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. За да намери предявените искове за неоснователни по размер в обжалваните части, въззивният съд е приел, че ищците са материално легитимирани да получат обезщетение, претърпели са неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, които вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП по вина на водача на автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, но при отчитане на обстоятелството, че пострадалият е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на вредоносния резултат. Извод за основателност на исковата претенция съдът е обосновал с влязлата в сила присъда № 5/18.07.2017 г. по ВНОХД № 256/2017 г. на Пловдивски апелативен съд по въпросите за деянието, неговия извършител, вината и наказуемостта му. За безспорно е прието, че ищците са увредени лица по смисъла на чл. 265, ал. 2 КЗ (отм.), че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани със смъртта на Р. Р. Х., и че вредите от процесното пътнотранспортно произшествие се покриват от ответното дружество поради наличие на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е приел за справедливо такова в размер на 100 000 лв. за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди. По заявеното от ответника възражение за съпричиняване съдът, въз основа на неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза, е установил, че пострадалият в момента на удара е управлявал мотоциклета със скорост 142.45 км/ч, имал е възможност да избегне удара при своевременно задействане на спирачната система, както и че водачът на лекия автомобил също е могъл с оглед ниската скорост на движение и добрата видимост при навлизане на пътя да предотврати удара. Съдът е съобразил също, че пострадалият е управлявал мотоциклета с концентрация на алкохол в кръвта от 1,49‰, нарушил е поне три съществени правила за движение, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в степен от 75%, което обусловило пропорционално намаляване на определеното за справедливо обезщетение. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за произнасяне на въззивния съд по три въпроса в противоречие с цитирана практика на ВКС, за която се твърди да е несъобразена от въззивния съд Касационно обжалване не следва да се допуска. Първият въпрос относно задължението на въззивния съд при постановяване на съдебния акт да изложи собствени мотиви, в които се посочват възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Изложени са общи твърдения, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, без да е посочено кои конкретни обстоятелства и доказателства въззивният съд не е съобразил и които да са били от значение за формирането на крайния му извод за неоснователност на по-голямата част от иска. Жалбоподателите излагат доводи за неправилно определено обезщетение и за липса на съпричиняване в приетия от двете долни инстанции обем, които обаче са от значение за правилността на въззивното решение извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Вторият въпрос относно посочване на точни и ясни критерии при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от 33Д също е формулиран общо и без да отчита действително изложените съображения на въззивния състав. Не е обосновано кои конкретни критерии жалбоподателите считат за неточно и неясно посочени. Въпросът не е съобразен с отчетените от въззивния съд обстоятелства при определяне на размера на справедливото обезщетение – сплотеността на семейството, зависимостта на същото от доходите на пострадалия, степента на понесените от всяка ищца душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Аналогични са съображенията и по отношение на третия въпрос за предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение. Не е обосновано кои точно предпоставки за определяне на приноса на пострадалия към настъпване на вредите жалбоподателите считат за несъобразени от въззивния съд, респ. за неправилно оценени. Поддържа се само бланкетно липса на обоснованост на приетата степен на съпричиняване, поради което въпросът не може да бъде приет за релевантен за допускане на касационно обжалване. С тези мотиви съдът