Определение № 100 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2121/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. срещу определение № 382 от 01.07.2020г. по ч.т.д. № 94/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 196 от 18.02.2020г. по т.д. № 293/2014г. на Бургаски окръжен съд и М. Т. Б. е освободена като синдик на „Добринище ски” ЕАД /в несъстоятелност/ на основание чл.657, ал.2 ТЗ.

Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че с оглед сериозната санкционна последица от освобождаването по чл.657, ал.2 ТЗ същото следва да се прилага в изключителни случаи, като според създадената практика следва да са налице наколко допълнителни условия: неизпълнението на задълженията трябва да е съществено, системно и/или трайно, със значителни неблагоприятни последици за производството по несъстоятелност, както и за състоянието на дружеството, тъй като не всяко неизпълнение на задълженията на синдика представлява основание за освобождаването му; с действията си синдикът до такава степен реално и необратимо да е засегнал интересите на кредиторите във връзка с попълване на масата на несъстоятелността, та те да са довели до значително увреждане на имуществото от масата на несъстоятелността; синдикът следва да е действал умишлено или при груба нережност; от действията на синдика следва реално да са настъпили вреди. Поддържа, че многократно е посочила мотивите и основанието за неизготвянето на сметка за разпределение, а именно обстоятелството, че списъците на предявени приети и неприети вземания са оспорени изцяло, заведени са множество искове по чл.694 ТЗ и няма кредитор с неоспорено вземане. Твърди, че не е изготвила разпределение на сумата 1 300 000 лева към 27.04.2017г., тъй като към сочената от въззивния съд дата, към която е следвало да изготви частична сметка за разпределение, висящите искови производства по чл.694 ТЗ са били 100% от общия брой на вземания на кредиторите и съгласно списъците на предявени и приети вземания, а изготвянето на частична сметка в началото на 2020г., а не в началото на 2017г. е в резултат на правна възможност за това. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ за извършено едно единствено нарушение на синдика?

2. Следва ли при прилагане на санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ решаващият съд да направи обоснована преценка за тежестта на нарушение, както и преценка във връзка с всички факти и обстоятелства по делото по несъстоятелността?

3. Липсата на вина при неизпълнение на задълженията на синдика, съответно наличието на обективни пречки за изпълнението им, основание ли е за освобождаването му от отговорност и неприлагане на санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ?

Ответникът Т. Д. Л. – кредитор на „Добринище ски” ЕАД /в несъстоятелност/, представляван от адв. Р. Р., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за нейната недопустимост поради липса на формулирани точно и ясно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и липса на аргументи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че относно продажбата на 1 395 бр. поземлени имоти в горски територии с обща площ от 10 919. 395 декара, с решение на събранието на кредиторите от 17.10.2019г. е прието да се извърши продажба чрез пряко договаряне неограничен брой пъти, при обща начална цена от 2 183 437,20 лв. и при предложена от потенциални купувачи по-ниска цена, синдикът да поиска свикване на събрание на кредиторите за приемане на решение да се извърши продажба при предложената цена, а за продажба на останалите имоти е прието да се извърши продажба чрез пряко договаряне неограничен брой пъти при обща начална цена от 91 112 лв., като при предложения за по - ниска цена също да се свика събрание на кредиторите за одобряването им и сключване на договор за продажба. Приел е, че от приложените копия от обявленията на сайта на Министерство на правосъдието се установява, че синдикът се е съобразила с ограниченията, следващи от решенията на събранието на кредиторите, в каквато насока е и изводът на Бургаския окръжен съд, а същевременно липсват конкретни данни различните посочени адреси на канцеларията на синдика в [населено място] да са довели до твърдяните в частната жалба затруднения за отправяне на предложения от потенциални купувачи и постигане на оптимална цена, над определената първоначална цена от СК. Посочил е, че при липсата на фактически констатации за подобни затруднения, създаващи реално неяснота в условията и реда за провеждане на преговори с потенциален купувач, не може да се говори за допуснати нарушения по осъществяване на продажбата за осребряване масата на несъстоятелността, поради което искането за освобождаване на синдика основано на твърдения за нарушения от синдика в тази насока се явява неоснователно.

Въззивният съд е приел, че забавата от страна на синдика за изготвяне на частична сметка за разпределение на сумата от 1 300 000 лв. – обявена на 04.03.2020 г., след постановяване на обжалваното определение и почти три години след постъпване на сумата по особената сметка на синдика на – 21.04.2017 г., се явява съществено нарушение, което реално е злепоставило интересите на кредиторите. Посочил е, че лихвата за забава по същността си е цена на задържания капитала – под формата на паричен ресурс, която кредиторите са пропуснали да реализират и, която при липсата на други данни, се съизмерява със законната лихва, възлизаща за период от две години и десет месеца за неразпределената сума от 1 300 000 лв. на 362 916.66 лв.

Изложил е съображения, че съгласно чл. 720 ТЗ, разпределение на постъпили суми от осребряване масата на несъстоятелността се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства, като преценката, че са набрани достатъчно парични средства е по целесъобразност и е предоставена от закона изцяло на усмотрението на синдика, след отделяне на средства за планирани разходи до следващо очаквано постъпление. Посочил е, че преценката, от друга страна, следва да е основана на съображения от обективните обстоятелства по делото, свързани с размера на вземанията, подлежащи на удовлетворяване в несъстоятелността и тяхната поредност; интересите на конкретните кредитори, за които е възможно да се удовлетворят напълно или частично за вземанията си; наличието на други задължения и разходи в производството по несъстоятелност, които подлежат на удовлетворяване, без да се извършва разпределение на набраните средства. Приел е, че в случая неизвършването на разпределение на сумата от 1 300 000 лв. се обяснява от синдика с многобройните и висящи към 27.04.2017 г. производства по чл. 694 ТЗ, без да е посочено конкретно за кои от тях е следвало да бъдат заделени средства в размер, който да не позволява извършването на разпределение по чл. 720 ТЗ, след заделяне на средства и за други планирани дейности и разходи за издръжка на производството по несъстоятелност, т.е. такива за оспорени вземания, които са включени в одобрения от съда списък по чл.692, ал. 4 ТЗ, за които на основание чл. 726 ТЗ е следвало да бъда заделени средства. Взел е предвид, че след постановяване на обжалваното определение и изискания от съда доклад синдикът е обявила на 04.03.2020г. частична сметка за разпределение на сумата от общо 1 099 978.68 лв., от които по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ – 886 764.75 лв. в полза на НАП, като остатъкът е разпределен между кредитори с вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ - необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и конкретно в полза на частния жалбоподател – сумата 6 162.50 лв. от общия размер на вземането му от 461 874.544 лв. Посочил е, че от разпределената сума на основание чл. 725 ТЗ (чл. 726 ТЗ) е заделена сумата от 74 035.29 лв. – или по-малко от 10 % от общия размер на разпределената сума, а от останалите кредитори, за които е извършено разпределение на сумата – физически лица, с приети и неоспорени вземания, е разпределена сумата от 1 025 943.39 лв., за която в становището на синдика не се съдържа обяснение относно преценката му да не извърши разпределение, нито са изложени аргументи в подкрепа на довода, че висящите искови производства по чл. 694 ТЗ са препятствали извършването на разпределение или че след заделяне на средства остава сума, която да е недостатъчна да се извърши разпределение по чл. 720 ТЗ.

Въззивният съд е заключил, че наличието на посочените от синдика висящи производства по чл. 694 ТЗ не обосновава извод, че е било невъзможно или неоправдано да се извърши разпределение поради недостиг на средства и че няма данни средствата да са необходими за извършване на текущи плащания по чл. 639 ТЗ или за планирани дейности, за каквито, както е посочено в обясненията, е заделена сумата от 160 000 лв. извън разпределената сума.

Изложил е съображения, че липсата на изрично посочени в закона предпоставки, при които синдикът да е длъжен да извърши разпределение на постъпили средства от осребряване на активи в масата на несъстоятелността, както и предоставянето от закона на преценката за наличие на набрани достатъчно средства по смисъла на чл. 720 ТЗ изцяло на синдика, само по себе си не оправдава бездействието на последния да състави разпределение за удовлетворяване на кредиторите, което е иманентна цел на производството по несъстоятелност. Посочил е, че извършването на преценка по целесъобразност за наличието на достатъчно средства, предполага наличие на съображения, стоящи извън субективната воля на синдика, според които разпределението на набраните средства е или невъзможно, или би накърнило интересите на даден кредитор или кредитори, или на развитието на самото производство по несъстоятелност. Намерил е, че при липсата на данни, които да са поставени в основата на такива съображения, е налице недопустимо от закона бездействие на синдика, което следва да се квалифицира като неизпълнение на задълженията му, застрашаващо интересите на кредиторите по смисъла на чл. 657, ал. 2 ТЗ. Посочил е, че се касае за значителна сума, чието неразпределение е лишило във времето кредиторите с необезпечени вземания в общ размер на 1 025 943.39 лв., възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, от възможността да използват дължимият им се паричен ресурс, от което следва и че неизпълнението на задължението от страна на синдика е значимо и е засегнало съществено интересите на кредиторите. Достигнал е до извод, че макар и тежка по своя характер, санкцията по чл. 657, ал. 2 ТЗ, следва да бъде наложена като съответстваща на продължителното и неоправданото бездействие на синдика да изготви сметка за разпределение, засягащо значително интересите на кредитори с приети и безспорни вземания.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираният от частния жалбоподател първи въпрос се отнася до предпоставките за освобождаване на синдика по реда на чл. 657, ал. 2 от ТЗ. Въпросът е свързан с предмета на спора, но по отношение на него не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване, не са изложени, нито е налице непълнота или противоречие в закона, налагащи създаването на съдебна практика по правните въпроси. От друга страна, по приложението на разпоредбата е създадена трайно установена и непротиворечива практика на съдилищата, в това число цитираната от частната жалбоподателка. От текста на чл. 657, ал. 2 ТЗ ясно следва, че във всеки отделен случай, за да освободи синдика, съдът трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респ. бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност. В обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, тоест бездействието му. За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а е достатъчна и констатация за застрашаване на техните интереси. С оглед наличието на трайно установена практика по приложението на чл. 657, ал. 2 от ТЗ, от която въззивният съд не се отклонил и която не се нуждае от промяна или осъвременяване, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.

Формулираните втори и трети въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е изложил обстойни съображения във връзка с наличие на основанието по чл.257, ал.2 ТЗ, като е обсъдил подробно конкретните факти и е извършил преценка относно вида на неизпълненото задължението и значението му за развитието на производството по несъстоятелност. Въззивният съд, противно на съдържащото се в третия въпрос твърдение, не е приел, че е налице невиновно неизпълнение на задължение от страна на синдика, а е достигнал до извод, че е налице недопустимо от закона бездействие на синдика, което следва да се квалифицира като неизпълнение на задълженията му, застрашаващо интересите на кредиторите по смисъла на чл. 657, ал. 2 ТЗ. Поради това поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение