Определение № 2867 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3522/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юроспийд“ ООД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. М. и адвокат Й. Ч., срещу решение № 171 от 08.05.2024 г. по в.гр.д. № 105/2024 г. на Окръжен съд - София, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 246 от 04.07.2024 г., с което след отмяна на решение №7 от 04.01.2024 г. по гр.д. № 527/2022 г. на Районен съд – Костинброд „Юроспийд“ ООД е осъдено на основание чл. 215, ал. 1 КТ да заплати на Д. А. П. 4184,17 лв. командировъчни за м. април 2021 г. и 4550,21 лв. командировъчни за м. юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.06.2022 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба Д. А. П., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат В. П., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество - жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски.

По делото е установено, че страните са били в трудовото правоотношение, въз основа на което ищецът е работил като шофьор на товарен автомобил, международни превози. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Д. А. П. против „Юроспийд“ ООД искове по чл. 215, ал. 1 КТ за заплащане на сумите 4 184,17 лв. командировъчни за месец април 2021 г. и 4 550,21 лв. командировъчни за месец юли 2021 г., ведно със законната лихва, е неправилно. Във връзка с наведените доводи за нарушения на правото на справедлив процес, включително основателността на отказа за отвод и разглеждане на делото в разумен срок съгласно нормите на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС е посочено, че същите не са предмет на настоящото производство във връзка с дължимостта на сумите по трудовото правоотношение. По отношение на оплакването за реда на разглеждане на производството, съдът е приел, че спорът по чл. 215, ал. 1 КТ за неизплатени командировъчни не се разглежда по реда на бързото производство, поради което не е налице процесуално нарушение във връзка с разглеждането му по общия исков ред. Установено е, че за м. април 2021 г. и за м. юли 2021 г. са начислени командировъчни в размер на 1 922,43 евро и 1 084,94 евро в съответната левова равностойност, но на ищеца са преведени суми в по-нисък размер, като разликата е съответна на цената на иска – тоест претендираните в настоящото производство суми. Спорен между страните е въпросът дали работодателят правилно е направил удръжки от начислените командировъчни. Като неправилен е приет изводът на първата инстанция, че установената разлика е в резултат на „прихващане“ с дължими на работодателя суми за глоби и репутационни щети вследствие извършени от работника нарушения. Аргументирал се е, че във връзка с възможността на работодателя да удържа суми от дължимите на работника плащания законодателят изрично е въвел изискването на чл. 210, ал. 1 КТ при ограничена имуществена отговорност да се издаде заповед, която може да бъде оспорена от работника и да се развие исково производство по чл. 210, ал. 3 КТ. Ако липсва оспорване, съгласно чл. 410, ал. 4 КТ работодателят има право да направи удържи сумата до размерите, предвидени в чл. 512 ГПК за удръжки от трудово възнаграждение. П рието е за незаконосъобразно направеното от работодателя автоматичното „приспадане“ на цялата сума, равностойна на понесените от него санкции вследствие нарушенията на работника. Допълнително е посочено, че ако се касае за пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ за вреди, причинени умишлено или в резултат на престъпление, то същите следва да бъдат доказани по исков ред, като удръжки е възможно да се направят само въз основа на влязло в сила съдебно решение съгласно чл. 211 КТ. Като извод съдът е приел, че посочените законови норми не могат да бъдат дерогирани чрез „споразумение“, с което работникът се съгласява на удържането на част от дължимото му възнаграждение, респ. командировъчни. Въззивният съд не се е произнесъл по направеното в срок от ответника по иска – с отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба евентуално съдебно възражение за прихващане.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Допустимо ли е при установена с доклада по делото по чл. 146 от ГПК правна квалификация на иска с решението си въззивният съд да измени правната квалификация на основанието, въз основа на което ищецът претендира вземането си, без да е направил ново разпределение на доказателствената тежест между страните и да даде указания за релевантните факти, както и да укаже за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства?“.

2. „Може ли въззивният съд да се произнесе относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или да разгледа иска на незаявено от ищеца основание?“.

3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните, включително и направеното евентуалното възражение за прихващане, след като е приел, че предявеното с иска вземане трябва да се присъди?“.

4. „В случай че въззивният съд приеме в решението си, че представен като доказателство документ по делото дерогира императивна правна норма, то следва ли да се произнесе по нищожността на документа и да изложи мотиви в тази връзка?“.

По горните въпроси се твърди, че е налице основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

5. „При наличие на нанесена вреда от служител спрямо работодател, може ли служителят доброволно да заплати, респ. да даде съгласие за удръжка от обезщетението за командировъчни по чл. 121 от КТ в размер на нанесените вреди? Допустимо ли е да се направи удръжка от възнаграждението по чл. 121а от КТ? Може ли да се направи удръжка от трудовото възнаграждение?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с практиката на ВКС, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

6. „При наличие на искане от служител да репарира доброволно нанесени вреди на работодател, задължен ли е работодателят да реализира реда на пълната или ограничена имуществена отговорност по Кодекса на труда? Могат ли страните само да уговарят правните последици от задължения на служителя, с които той се е съгласил, че дължи?“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

7. „Част от трудовото възнаграждение ли са обезщетенията за командировъчни по чл. 121 от КТ? Част от трудовото възнаграждение ли са възнагражденията по чл. 121а от КТ?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно срещу решение № 171 от 08.05.2024 г. по в.гр.д. № 105/2024 г. на Окръжен съд - София на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по третия въпрос за задължението на съда да разгледа всички твърдения и възражения на страните, както и за изложи мотиви по тях, във връзка с направеното от дружеството работодател евентуално съдебно възражение за прихващане.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 174,69 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.