Определение № 359 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Народно събрание на Република България, подадена чрез процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК Е. Ц.-Х., срещу въззивно решение от 29.07.2019г. по в.гр.д.№2758/2019г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 09.07.2018г., поправено с решение от 06.12.2018г., по гр.д.№31966/2017г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Мария Иванова М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Мария Иванова М., чрез процесуален представител адв.И., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е са подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имаа интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете на Мария Иванова М. срещу Народно събрание на Република България с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №АД-755-01-265/12.04.2017г. на главния секретар на Народното събрание на РБългария и за заплащане на обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ. С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен иска на М. М. с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 1917,24лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2017г.-10.03.2017г., по съображения, че ищцата не е установила по предявения иск, че е престирала реално уговорената работа за времето, през което не ѝ е изплащано трудово възнаграждение в пълен размер. Въззивният съд е приел, че незаконосъобразно работодателят е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" /за неявяване на работа пред м. февруари 2017г. в течение на четири и на два последователни работни дни, а в останалите работни дни закъсняване за работа и/или преждевременно напукане на работа; неявяване на работа на 07.03.2017г., за което на 09.03.2017г. на служителката е връчена заповед, с която й е дадена възможност да даде писмени обяснения за констатираните нарушения/, след като трудовото правоотношение е било прекратено от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.04.2017 г. /поради неизплащане на дължимото възнаграждение в пълен обем през м.март 2017г./. Въззивният съд е изложил съображения, че достигането на това изявление до работодателя е достатъчно, за да се счита трудовото правоотношение прекратено на 13.04.2017 г. от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че по делото няма данни, а и не се твърди ответникът да е оспорил така извършеното прекратяване по надлежния ред, като в производството по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от служителя не подлежи на изследване въпросът дали фактически са били налице основанията за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че този въпрос би бил предмет на разглеждане в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, образувано по иск на работодателя за незаконосъобразност и отмяна на извършеното от работника прекратяване, за каквото по делото не са ангажирани доказателства; че без значение за осъществяване на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е обстоятелството дали към датата на получаване на изявлението на работника работодателят е бил инициирал дисциплинарно производство, тъй като трудовото правоотношение не се смята за прекратено с образуването на такова производство. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: за задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, е относим към правния спор, по който своевременно /с отговора на исковата молба/ ответникът-работодател е релевирал твърдения и възражение, че служителката е злоупотребила с правото си по чл.327 КТ – за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправяне на едностранното изявление. В практиката на ВКС /решение по гр.д.№1289/2014г. на ІVг.о./ се приема, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 КТ – напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд /решение по гр.д.№1060/2014г. Іг.о., решение по гр.д.№6396/2014г. на Іг.о., посочени от касатора, и др./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.