Определение № 4903 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Р. С. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1592 от 15.12.2023 г. по гр.д.№ 2544/ 2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 4628/ 2021 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Секюрити глобъл“ ЕООД, гр. Пловдив, искове за заплащане на следните суми: 18 330,90 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2018 г. - 22.01.2019 г. по трудов договор № 002136/ 11.03.2015 г.; 480 лв, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, дължима за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2021 г.; 21 000 лв. - обезщетение поради незаконното недопускане на работа от страна на работодателя за периода 14.03.2019 г. - 14.03.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.03.2021 г./ до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на решението?“; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“; 3. „Длъжен ли е съдът,при наличие на противоречиви свидетелски показания да прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото, и мотивирано да посочи, на кого от свидетелите дава вяра и защо?“; 4. „Следва ли въззивния съд да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?“; 5. „Може ли съда да приеме за доказан факт, за който липсват преки доказателства, но от съвкупната преценка на всички доказателства се установяват твърдените обстоятелства в исковата молба?“; 6. „Следва ли въззивния съд да отстрани служебно нарушение на първоинстанционния съд по събиране на доказателствата?“; 7.“Следва ли съда да приеме възпрепятстване на страната да представи доказателства, и да приложи последиците на чл. 161 ГПК от това, когато страната твърди, че искания документ не съществува, но в писмен документ (Правилника за вътрешния трудов ред) се е задължила да го съхранява?“; 8.“Когато по делото се установи, че страната е използвала подправен неавтентичен диспозитивен документ, следва ли това обстоятелство да се цени при преценка на представените от същата страна и оспорени на друго основание, писмени доказателства, и има ли това обстоятелство значение за формиране на вътрешното убеждение на съда при преценка на доказателствата по делото?“; 9.“Авторството (автентичността) на частен документ единствено с подписа ли се свързва или и с подправеното съдържание на текста преди него?“; 10.“Достатъчно ли е работникът/служителят веднъж да посети предприятието и да зави готовност да престира труд по трудовото правоотношение, за да отговаря работодателят за недопускане за целия период от време, на осн. чл. 213, ал. 2 КТ?“; 11.“Съществено процесуално нарушение ли е непроизнасяне, нито с определение по делото, нито в решението, при установена неавтентичност на частен документ?“; 12. Нарушен ли е принципа за добросъвестно изпълнение на трудовите задължения по чл.8 от КТ от работодателя, когато работника не се явява на работа без основание, и са налице условия за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, но работодателят бездейства и не му прекратява договора, а в същото време не го допуска незаконно до изпълнение на задълженията по него?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, с изключение на въпрос № 7, за който се претендира, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което основание се твърди при условията на евентуалност и по отношение на въпроси № 9 и 11. Ответната страна „Секюрити глобъл“ ЕООД оспорва жалбата, като поддържа по отделните въпроси следното: № 1 – въззивния съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция, но е изложил и собствени такива; № 2, № 3 и № 4 – зададени са бланкетно; № 5 – преповтаря въпроси с номера от 1 до три; № 6 – необуславящ, тъй като няма допуснати от първата инстанция процесуални нарушения; № 7 – посочената във въпроса фактология не отговаря на истината и не е ясно за какъв документ става дума; № 8, № 9 и № 11 – не е ясно за какъв документ става дума и от какъв порок страда; № 10 – необуславящ, защото според съда не е доказано въобще твърдяното недопускане до работа; и № 12 – неотносим към предмета на двата иска, тъй като бездействието на работодателя при неявяване на работника на работа не можело да бъде проява на недобросъвестност. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения, че за процесния период между страните по делото съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 002136/ 11.03.2015 г., като ищецът заемал длъжност „охранител“, полагал труд при сумирано изчисляване на работното време. На 14.03.2019 г. ищецът бил забелязан от свидетел разстроен от това, че не бил допуснат до работа, но самото недопускане не било възприето от този свидетел, а други двама служители на ответника му обяснили, че ищецът бил освободен от работа. На същата дата, със заповед № 156, на ищеца бил разрешен отпуск за периода 14.03.2019 г. – 29.03.2019 г. Разрешен му бил и неплатен отпуск за периода 01.04.2019 г. – 03.07.2019 г., бил е в отпуск поради болест от 04.07.2019 г. до 27.07.2019 г., след което отново в неплатен отпуск за периода от 29.07.2019 г. до 30.09.2019 г. Двата броя молби, съдържащи искане за разрешаване на отпуск, били подписани от ищеца, но датите в тях не били изпълнени от него. Съдът приел, че ищецът не доказал по безспорен и категоричен начин полагането на извънреден труд, кога е станало това, къде, а и колко часа. Отхвърлил доводите във въззивната жалба, че не трябва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, доведени от ответника, а на тези, разпитани по искане на ищеца. Отхвърлени били и доводите, че ответникът не е представил книга за приемане и предаване на дежурствата от охранителите, защото в ответното дружество нямало установено изискване служителите да отчитат дежурствата си в такава книга. След като ищецът не доказал благоприятните за себе си факти – полагането на извънреден труд в посочения в исковата молба размер и период, искането за заплащане на такъв било неоснователно. Нямало и доказателства, че работодателят е препятствал възможността му да изпълнява трудовите си функции за времето до 14.03.2021 г. Самият ищец не твърдял да е търсил контакти с който и да е представител на ответника и да е правил усилия да се свърже с някой от ръководството на дружеството. Освен това на въпросната дата на ищеца бил разрешен отпуск, а за работодателя не съществувало задължение да допуска до работа работник или служител, който ползва законоустановен отпуск. Действително било установено с експертно заключение, че в молбите за разрешаване на отпуск датите не били изписани от ищеца, но не било спорно, че подписът е негов, а именно подписът установявал авторството на документа. Затова твърдението, че не бил допускан до работа, било неоснователно. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос под № 9 “Авторството (автентичността) на частен документ единствено с подписа ли се свързва или и с подправеното съдържание на текста преди него?“, обуславя обжалваното решение. Въззивният съд го е разрешил, като е приел, че автентичността на документа се преценява единствено с оглед истинността на подписа. Основателен е и доводът на касатора за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, предвид разрешението, дадено от ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4426/ 2014 г., затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а останалите въпроси и доводите на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът