Определение № 477 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт М. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Д с-в, № 117 от 26.05.2011г. по в.гр.д. № 1837/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 09.12.2010г. по гр.д. № 25433/2010г., с което са уважени предявените от И. Б. Г. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация И. Б. Г. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи предявените от И. Б. Г. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е установено описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовите задължения – ищецът действително е напуснал работното си място на контролно-пропускателния пункт, но поведението на ищеца и обстоятелствата, при които е извършено нарушението не обосновават извод, че е налице „тежко нарушение” на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ. От съществено значение в тази насока е поведението и „дисциплинарното минало” на работника, т.е. допускал ли е други дисциплинарни нарушения, дали са му били налагани други дисциплинарни наказания, дори и те да са били заличени. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в противоречие с решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС, при преценката на тежестта на нарушението съгласно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ въззивният съд не е съобразил характера и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението и обществената значимост на професията. Върховният касационен съд намира, че е налице твърдяното противоречие в съдебната практика при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ по въпроса относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 122,09 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното съдът