Определение № 191 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Дунарит“ АД, [населено място] срещу решение № 894/13.04.2018 г., постановено по т.д. № 4502/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017 г. по т.д. № 8128/2016 г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Дунарит“ АД с изявление за прихващане вх. № 10319 от 31.10.2014 г. до „Корпоративна търговска банка“ АД за сумата от 500 000 лв., придобито вземане с договор от 30.10.2014 г. между „Интерпред – Световен търговски център София“ АД и „Дунарит“ АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който „Интерпред – Световен търговски център София“ АД е прехвърлило на „Дунарит“ АД вземане от „КТБ“ АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014 г. с „КТБ“ АД със задължение на „Дунарит“ АД по договор за банков кредит от 14.12.2006 г. с дължима главница към 31.10.2014 г. в размер на 19 100 000 лв., частично до размер на погасяване 500 000 лв. с вземания на същото дружество към „КТБ“ АД, придобити на основание гореописания договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2014г. с изключение на частта, която „Дунарит“ АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на „Апокалия“ ЕООД срещу „Дунарит“ АД и „КТБ“ АД /н./. С определение № 83 от 07.02.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка вероятната му недопустимост предвид приетите разрешения в Тълкувателно решение № 1/20.12.2019 г. на ОСТК на ВКС за надлежните страни в производството по иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2020 г. С молба с вх. № 8242/26.10.2020 г. касаторът „Дунарит“ АД е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на ТК, намира следното: С определение от 20.10.2020 г. по конст. дело № 9/2020 г., Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело, поради което настоящият състав счита, че производството по т.д. № 2612/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на производството по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд