Определение № 41 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 949/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция (ИА) „Автомобилна администрация” срещу решение № 3009/03.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 909/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение № ІІ-58-160/24.06.2011 г. по гр. дело № 5149/2011 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от В. Б. К. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 27/17.01.2011 г. на изпълнителния директор на агенцията-касатор и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” в областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” – [населено място] при агенцията-касатор; последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 500 лв., представляваща разноски по делото, както и – по сметка на СГС – сумата 30 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, включително относно частта му за осъждането на касатора за заплащане на държавна такса. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, т. 3 от ГПК. Като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, от страна на агенцията-касатор са изведени следните два правни въпроса: 1) относно законосъобразното извършване на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ; и 2) дължат ли държавните учреждения на бюджетна издръжка държавна такса по трудовоправни спорове. На настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е служебно известно, че вторият изведен от касатора правен въпрос е предмет на разглеждане под № 10 по образуваното тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение. Поради това е налице основанието по чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Преди постановяването на тълкувателното решение по този правен въпрос, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК по него. Освен това, този въпрос е пряко свързан и с редовността и процесуалната допустимост на подадената касационна жалба, респ. с допустимостта на образуваното по нея касационно производство като цяло. Това е така, защото, ако ОСГТК на ВКС даде задължително тълкуване по този правен въпрос в смисъл, че държавните учреждения дължат държавна такса при подаване на въззивна и касационна жалба по трудовоправни спорове, то и за настоящото касационно производство агенцията-касатор ще дължи такава, каквато не е внесена от него. При наличие на такова положение ще следва да се дадат указания на касатора за отстраняване на такава нередовност на касационната жалба, като допустимостта на последната, респ. на образуваното по нея касационно производство ще зависи от изпълнението или неизпълнението в установения от закона срок на указанията. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение