Определение № 575 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 703/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Х. А. от [населено място] против решение №2432 от 24.11.2017г. по т.д.4377/2017г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация –Корпоративна търговска банка АД/н/, чрез синдиците си – А. Д. и К. М. са на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С решението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №411 от 24.02.2017г. по т.д. №3568/16г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражение от 10.02.2016г. подадено от М. Х. А. срещу решение на синдиците на КТБ АД / н/за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ АД / н/на неприето вземане на А. за горницата над 98171.36лв. до пълният предявен размер от 272479.25лв. или 174307.89лв., посочено под №104 в изготвения от синдиците на банката списък по чл.66,ал.7, т.2 ЗБН. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед валидно сключеният договор за цесия между А. и „Телиш” АД, след като банката като кредитор е била уведомена за цесията, тя е дължала изпълнение на дружеството- цесионер, което е изпълнила, с оглед волеизявлението за прихващане на цесионера с негово вземане срещу КТБ АД /н/. Съдът е направил извод, че погасителния ефект е настъпил след изявлението и по силата на чл.104,ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания са се погасили до размера на вземането, придобито по обсъждания договор за цесия. Мотивирано е, че това прихващане има правната стойност на извършено плащане, поради което и последващото разваляне на договора за цесия е без правно значение за банката, а само за страните по този договор. Посочено е още, че тези изводи не се променят с представеното решение с което прихващането е било обявено за недействително по реда на 59,ал.3 ЗБН, тъй като то не било влязло в сила. С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. И. Б. и В. Т. са поддържали основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то. ГПК. Това разбиране е обосновано с доводи за това, че въпреки редовното навеждане на довод за наличие на влязло в сила решение на СГС -№ 996 от 25.06.2016г. по т.д. №4561/15г., с което е било признато за недействително по смисъла на чл.59,ал.3 ЗБН спорното по делото прихващане, извършено от „ Телиш”АД спрямо вземане, което КТБ АД / н/ е имала към него, съдът изцяло не се е съобразил със значението на този установен факт, т.е. не се е съобразил с влязлото в сила решение. Страната е развила и доводи за това, че е искала от състава да изясни, както това дали решението е влязло в сила, така и служебно да направи нужните справки, с оглед установяване на този факт- значим за изхода на спора.Страната е поставила и няколко въпроса в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не е развила допълнителни доводи относими към основанието. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От поставените от него въпроси може да бъде изведен релевантен, но това установява само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/бланково посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е развила каквито и да било доводи за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Налице, обаче, в случая е поддържаното от страната основание по чл.280, ал.2 предл 3-то.ГПК Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. В случая касаторът установява хипотезата на очевидна неправилност, с оглед, изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма в резултат, на което е формиран решаващ правен извод. Това извод се налага поради това, че съдът с обжалваното решение е мотивирал неоснователност на иска, поради наличие на валидно плащане на длъжника по цесията с оглед осъщественото прихващане, изявление, за което цесионерът „ Телиш”АД е направил в деня още когато цедента е уведомил банката за цесията – на 19.11.2014г. Въпреки този извод пряко насочен към приетото по основателността на иска, съдът е приел, че не съобразява, решението, с което същото това прихващане е било обявено за недействително по реда на чл.59, ал.3 ЗБН, тъй като последното не било влязло в сила. При тези фактически данни се налага извод, че съдът е игнорирал факт, чието настъпване пряко рефлектира върху крайният му решаващ извод, с оглед неговата преюдициалност във връзка, с която същият е бил задължен да спре производството до влизане в сила на този съдебен акт / отказ да се приложи разпоредбата на чл.229,ал.,т.4 ГПК/, но да съобрази решението, засягащо редовността на плащането на длъжника по цесията. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3486.15лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение