Определение № 425 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Н. С., срещу въззивно решение № 89 от 14.07.2021 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 424/2021 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Н. Г. В., чрез адвокат Р. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Пазарджишки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, уважил исковете на Н. Г. В. срещу “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като отменил заповедта за уволнението му, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил го на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4821.54 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното издължаване. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводните разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между служителя В. и дружеството-работодател е възникнало трудово правоотношение през 2009 г., когато служителят заел длъжност “търговски представител“. Впоследствие страните са постигали съгласие неколкократно за изменение на сключения трудов договор. Служителят е уволнен на 28.07.2020 г. със заповед № 84 от същата дата, поради съкращаване на щата.

Съдът приел, че заповедта е издадена от Г. С. – директор отдел „Човешки ресурси“, която разполага с работодателско правомощие да прекратява трудови договори със служителите от звеното по силата на заповед, издадена от изпълнителния директор на БТК ЕАД. Същевременно, С. няма делегирани правомощия да прави изменения в щата на дружеството – нито по силата на заповедта на изпълнителния директор, нито според Устава на търговското дружество. Само изпълнителният директор няма подобно правомощие, то е изцяло в прерогативите на Управителния съвет, при одобрение на Надзорния съвет. Съдът намерил още, че заповедта е незаконна, защото В. е уволнен поради съкращаване на единствена щатна бройка в звено гр. Пазарджик, обаче това звено няма предвиден самостоятелен щат. В звено „Пловдив -1“, където е назначен В. по щат са предвидени 6 търговски представители, като В. е работил в офис в гр. Пазарджик с клиенти от региона. Липсва реално съкращаване на щата на длъжността „търговски представител“ в звено „Пловдив – 1“, защото работодателят удостоверява извършването му единствено с щатни таблици – първоначално за шестима служители, а преди уволнението на В. – за петима служители. В същото време, след неговото уволнение, и без да е отново променян щата от 5 на 6, е публикувана обява за заемане на длъжността, и около месец след прекратяване на трудовия договор с ищеца е назначен шести търговски представител (както е по фактически непроменения щат), като новоназначения изцяло поел клиентите на В.. Съдът намерил още, че и подборът по чл. 329 КТ е незакон – комисията, назначена да го осъществи била компрометирана (на практика в нея са участвали и лица извън определените трима служители, предубеденост на членове на комисията с предварителна негативна оценка); не са документирани всички получени данни, каквато била процедурата съгласно действаща вътрешна инструкция в предприятието; не е взето предвид дисциплинарното минало на оценяваните служители; приоритетно комисията извела наличието на конфликтни ситуации и неразбирателство с другите търговски представители; подборът е извършен едновременно между служители на длъжност „търговски представител“ и „старши търговски представител“. Съдът заключил, че комплексно не може да се изведе, че като образование, професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите функции, В. се е справял най-лошо, а и самите оценки, получени от оценяваните, били гранични. Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване със следните въпроси, групирани тематично:

1. Относно подбора: има ли съдът право на преценка измежду кои служители е следвало да се проведе подбора; доколко “старши“ в една длъжност, я прави неидентична и несходна с “не-старшата“ длъжност в същото предприятие; трябва ли да бъде задължителен критерий в подбора фактът дали работникът или служителят е наказван дисциплинарно; как съдът преценява действителните качества на работник или служител, участник в подбор, ако не приема свидетелските показания, дадени в хода на делото; доказването на действителните качества на работник или служител, участник в подбор, може ли да се направи единствено чрез свидетелски показания; прекият ръководител годен източник на информация ли е за работодателя за работата на работниците и служителите, включени в подбор и отразява ли се неговото мнение на обективната оценка на назначената комисия по подбор; това основание ли е подборът да бъде незаконосъобразен;

2. Относно реалното съкращаване на щата: когато работодателят прекратява трудовото правоотношение със служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, следва ли с нарочна заповед да преразпредели на останалите служители (със същата длъжност) работата на съкратения служител; може ли да се приеме, че е налице незаконно уволнение, ако уволненият работник е заемал единствената щатна длъжност в дадено населено място, която работодателят съкращава, но е била подчинена на екип в друго населено място; публикуването на обява или друго действие по набиране на персонал за длъжност, чиито щат е бил съкратен, има ли правна стойност при доказване на законността на съкращаването на този щат; след прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител на основание съкращаване на щата, заемащ щатна длъжност в едно населено място, счита ли се, че не е налице реално съкращаване на щата, ако работодателят назначи нов служител на същата длъжност, но в друго населено място;

3. Относно „мястото на работа“: може ли работникът или служителят да подаде иск пред районен съд, където той обичайно полага своя труд и да твърди, че работи в друго населено място; следва ли съдът да вземе предвид факта пред кой съд е подаден искът, когато ответникът е навел такъв довод при доказване мястото на работа, когато в трудовия договор за място на работа е посочено „следва характера на работата“; с подаване на искова молба на основание чл. 114 ГПК работникът или служителят признава ли къде обичайно е изпълнявал своите трудови задължения и къде е било неговото място на работа; може ли мястото на работа на работника или служителя, когато в трудовия договор за място на работа е посочено “следва характера ма работа“, да се установи от заетата позиция в длъжностното щатно разписание на работодателя; при подписване на допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение, като работодателят е оставил служителят да посочи “град“ и да положи своя подпис, то това релевантен факт ли е за доказване на мястото на работа на работника или служителя, когато в трудовия договор е съгласувано, че мястото на работа следва изпълнението на трудовите задължения;

4. следва ли съдът служебно да събере доказателства, публикувани/обявени в ТР и ЮЛНЦ, когато страната се е позовала на тях, но не ги е предоставила изрично.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с извода на съда, че заповедта, с която на С. са възложени определени работодателски функции, не включва правомощието да извършва съкращаване в щата, няма правен въпрос. Посоченото заключение, само по себе си, е достатъчно да обоснове извода за незаконност на уволнението. Следователно независимо дали някой от поставените правни въпроси отговаря на условията на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 или 3 ГПК, разглеждането му по същество от състава на ВКС няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1104 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът