Определение № 74 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 932/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба ищеца Р. А. Г. срещу решение № 10134 от 08.02.2021 по в.гр.д.№ 1281/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 5700/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените срещу Българска народна банка искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 214 000 щатски долара и 132 000 евро, причинени от незаконосъобразни действия на квестори на „КТБ“АД/н/ - неизпълнение и противозаконна отмяна/анулиране на два банкови превода за 214 000 щ.д. и 132 000 евро, наредени на 19.06.2014г. с две платежни нареждания за плащане от сметки на ищеца в „КТБ“ АД до негови сметки в „БАКБ” АД, ведно със законната лихва от 27.06.2014г., както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е за доказана противоправност на действията на квесторите на „КТБ“АД/н/ по спиране и впоследствие анулиране на паричните преводи при превишаване на вменените им правомощия и без наличие на нормативно основание за това. Касаторът се позовава на нарушения на нормите на чл.60,ал.1, чл.61,ал.4, чл.68,ал.1, чл.70,ал.2 ЗПУПС-отм. и на разпоредбата на чл.119,ал.3,т.1 ЗКИ в приложимата й редакция, съгласно която, при наложен специален надзор със спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или някои от задълженията на банка под специален надзор, е разрешено изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор. Оспорва извода на въззивния съд, че моментът, до който е допустимо преводът да се спре и отмени от банката -наредител е 23.06.2014г., тъй като процесните преводи са приети за изпълнение на 19.06.2014г. и това е датата, на която е следвало да бъдат изпълнени, а не датата на вальора - 23.06.2014г. Поддържа се, че след като сумите са наредени преди датата на поставяне на „КТБ“ под специален надзор и не са били по сметката на титуляра от 19.06 до 25.06.2014г., респ. до 01.07.2014г., те са върнати обратно в противоречие с разпоредбите на ЗПУПС, ЗКИ, чл.64 от Директива 2007/64/ЕО, чл.3, чл.5 и чл.7 от Директива 98/26/ЕО. Касаторът се позовава на съществено нарушение на процесуалните правила поради недопускане на нова съдебно-счетоводна експертиза от въззивната инстанция като твърди, че приетата пред първоинстанционния съд не дава в пълнота отговори на поставените пред нея въпроси поради непредоставяне от страна на синдиците на „КТБ“ на поискана от вещите лица информация. Искането е за отмяна на решението и уважаването на исковете със законните последици. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила ако въззивният съд не уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, при положение, че са останали неизяснени обстоятелства от предходна експертиза, които самите вещи лица констатират. В тази връзка следва ли да се кредитира заключението на експертиза при непълнота на изследването. Допълнителна предпоставка не е посочена. 2/ „ Обвързан ли е въззивният съд да се произнесе само по конкретните оплаквания и доводи във въззивната жалба или следва да се произнесе по всички направени от страните възражения в първоинстанционното производство.. Длъжен ли е да мотивира решението си като се произнесе по релевираните във въззивната жалба и отговора доводи“. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК като посочва актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. 3/„При положение, че има попълнено платежно нареждане, прието от банката-доставчик на платежна услуга, задължена сметка на наредителя, допустимо ли е платежната операция на бъде отменена по -късно /със задна дата/ и парите да се върнат обратно в сметката на наредителя. Могат ли квесторите да отменят изпълнението на парични преводи, наредени от платеца преди датата на поставяне на банката под специален надзор“. Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като „от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото“ като се посочва, че ищецът се е позовал на нарушение на разпоредбите на чл.78г.,чл.78д ЗПУПС и чл.3, чл.5 и чл.7 на Директива 98/26/ЕО. 4/„Допустимо ли е обратно действие на материалноправна норма, уреждаща по различен начин материя за изпълнението на задължения на банка под специален надзор“ Допълнителна предпоставка не е посочена. Четвъртият въпрос е поставен с аргументите, че е от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като фактите показват, че квесторите са предприели действия за отмяна/сторниране на нареден паричен превод, извършен преди поставяне на банка под специален надзор, което установява противоправността на действията им. Посочва се, че съгласно чл.119,ал.3,т.1 ЗКИ, действала до 29 юли 2016г., на банка, поставена под специален надзор е разрешено изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор, а впоследствие, тази норма е изменена и отменена. Според касатора това налага отговор и на въпроса: При действието на цитираната норма през 2014г. и при положение, че има достатъчно налични средства по сметките на „КТБ“, квесторът може ли да откаже изпълнението на платежни нареждания, възникнали преди поставянето на банката под специален надзор като се имат предвид цитираните по-горе разпоредби на националното и европейското законодателство за неотменяемост на сетълмента. Как следва да се тълкува отменената разпоредба на чл.119,ал.3,т.1 ЗКИ, като при решаването на въпроса се вземат под внимание разпоредбите на чл.78г,ал.2 и ал.4, чл.78д,ал.1 и чл.78г.,ал.1. Допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване не е посочена. 5/„Има ли значение вальорът за изпълнение на платежна операция, наредена от титуляра по разплащателна сметка, който въпрос е поставен „по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК“. 6/Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивния акт като е посочено, че „за да е налице очевидна неправилност е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата са може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ и обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост“. Твърди се че обжалваният акт е постановен в явно нарушение на закона, на приложимото европейско законодателство и явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. В писмен отговор насрещната страна БНБ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Съдилищата са сезирани с искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от действията на назначените от БНБ квестори на „КТБ“АД/н/ след поставянето на търговската банка под особен надзор, изразяващи се в незаконосъобразна отмяна/анулиране на превод по две платежни нареждания на валутни преводи в евро и долари, наредени от сметки на ищеца в „КТБ“ до негови сметки в „БАКБ”АД на 19.06.2014г. - преди поставяне на „КТБ“ под специален надзор. Исковата претенция за обезщетяване на имуществените вреди е стойността на неосъществените валутни преводи с твърдението, че ищецът е лишен от достъп до паричните си средства, а след обявяване на „КТБ“ в несъстоятелност, вместо паричните суми по процесните платежни нареждания да бъдат на негово разположение в „БАКБ”АД, са трансформирани във вземане от масата на несъстоятелността, която не е осребрена. Спорът за подсъдността на предявената претенция с оглед квалификацията на иска, съответно компетентният съд /граждански или административен/ да се произнесе по нея е окончателно разрешен с Определение № 38 от 25.04.2018г. по адм.дело № 80/2017г. на смесен петчленен състав с изпращане на делото по подсъдност на СГС, което след първоначалното прекратяване, е образувано под № 5700/2018г. на 13 състав, в хода на което е допуснато увеличение на цената на предявените искове. По делото не е имало спор, че процесните две преводни нареждания на ищеца са анулирани и парите са върнати обратно по негови сметки в „КТБ“, както и че вземане на ищеца към „КТБ“/н/ е включено в списъка на приетите от синдика вземания в размер на 690 773лв., от които въз основа на частична сметка за разпределение от април 2017г. му е разпределена сума от 78 087лв. По отношение на валутния превод в щатски долари, въззивната инстанция след детайлно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства е приела, че преводът е нареден на 19.06.2014г. като стандартен валутен превод, който е следвало да бъде изпълнен не през платежна система /т.е. изпълнението не е свързано с извършването на сетълмент в платежната система/, а чрез кореспондентска сметка на „КТБ“ в кореспондентска банка в Ню Й., като извършването на платежната операция е подчинено на уговореното между двете банки. Установено е, че преводът е нареден преди поставяне на „КТБ“ под особен надзор, но вальорът за изпълнение на платежната операция е от 23.06.2014г. - след датата на надзора. Обсъдено е, че още на 20.06.2014г. - преди датата на изпълнението на преводната операция /23.06.2014г./, кореспондентската банка, чрез която е изпълняван трансферът /както и всички кореспонденти на „КТБ“/, е уведомена за решението от 20.06.2014г. на УС на БНБ за поставяне на „КТБ“АД под особен надзор и за спиране изпълнението на задълженията й за срок от три месеца и че това действие е в резултат на Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ и в изпълнение на наложените с него мерки. Обоснован е правен извод, че с уведомяването на кореспондентската банка на 20.06.2014г. преди датата на изпълнение на преводната операция, до който момент е допустимо преводът да се спре от наредителя при наличие на нормативно основание, е спряно изпълнението на дебитиране на сметката на „КТБ“ и заверяване на сметката на „БАКБ”, и така предприетото спиране е в съответствие с упражнените от БНБ правомощия по чл.116,ал.2,т.2 и 3 ЗКИ за преустановяване изпълнението на задълженията на банката и ограничаване на дейността й, което решение е изпълнявано от квесторите. Акцентирано е, че процедурата по отмяна на този превод е започнала преди датата на вальора от 23.06.2014г. чрез надлежното уведомяване на кореспондентската банка за наличие на обстоятелство, препятстващо изпълнението; че анулирането на превода е в съответствие с постановеното на основание чл.116,ал.2,т.2 ЗКИ спиране изпълнението на задълженията на „КТБ“, осъществено преди заверяване на сметката на ищеца, поради което е ирелевантен въпросът за точният начин на анулиране на превода и за смисъла на по-късното одобрение от квесторите на сторнирането /извършено на 01.07.2014г./. Изложени са и съображения по наведените във въззивната жалба твърдения за допуснати от квесторите нарушения на действащите към релевантния период разпоредби на чл.78г, чл.78д, чл.78е от Закона за платежните услуги и платежните системи-отм. като е мотивирано, че те са неотносими към превода в щатски долари, тъй като по тези преводи „КТБ“ не е работила чрез системата „сетълмент“. По отношение твърдяното нарушение на чл.61,ал.4 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗПУПС във връзка с чл.65,ал.2 и чл.64 от Директива 2007/64/ЕО е обосновано, че съгласно чл.61,ал.4 ЗПУПС-отм. е допустимо доставчикът на платежни услуги да откаже изпълнение на разрешено платежно нареждане, подадено от платеца или от получателя, ако за изпълнението му е налице ограничение съгласно нормативен акт, каквото ограничение е налице в настоящата хипотеза - упражнено от квесторите задължение по чл.116,ал.2,т.2 ЗКИ, осъществено в процеса на превода преди заверяването на сметките на получателя. По отношение на валутния превод в евро е акцентирано на безспорно установеното обстоятелство, че създаденото на 19.06.2014г. суифт съобщение не е излъчено от „КТБ“ /която е доставчикът на платежни услуги по сключения от ищеца договор за платежни услуги с потребители/ към платежната система Target 2 в Централната банка. Посочено е, че на 20.06.2014г. самата търговска банка е уведомила БНБ, за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащания и банкови операции. Мотивирано е, че в случая отсъстват предприети действия и намеса от страна на квесторите, назначени от БНБ, тъй като към момента на встъпването им в длъжност, суифт съобщение не е излъчено, поради което няма как да бъде изпълнено. Обосновано е че тези факти изключват обсъждане на „действия на квесторите по спиране“ на платежната операция и преценка за тяхната противоправност. Даден е отговор на доводите на въззивника, основани на приложението на чл.78г, чл.78д, чл.78е от Закона за платежните услуги и платежните системи-отм. по отношение на евровия валутен превод. Отново е съобразено, че отсъства излъчено от „КТБ“ съобщение към БНБ за процесния превод; че очевидно платежната операция е отменена преди въвеждането й в системата Target 2 BNB; че нареждането не е въведено в системата преди датата, на която квесторите са поели изпълнението на своите функции в търговската банка; че отсъстват предпоставки за обсъждане на хипотеза - нарушена от квесторите забрана за отмяна на превода. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първите два въпроса от изложението на касатора произтича от обстоятелството, че те нямат правна характеристика, а са твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция - неуважаване искане за допускане на нова експертиза, неправилно кредитиране на експертно заключение, необсъждане на възражения. Тази въпроси са относими към правилността на решението, изискват преценка на извършените съдопроизведствени действия, на доказателствената сила и относимост на доказателствата, поради което не могат да заместят необходимостта от ясно и точно формулиране на значимия за изхода правен въпрос, включен в предмета на спор, чието разрешаване е обусловило изхода му, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Паралелно с това към първия въпрос отсъства въведена допълнителна предпоставка, което е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. Въззивната инстанция в определението си от подготвително заседание по чл.267 ГПК подробно е мотивирала становището си за неотносимост на поставената задача към релевираните от ищеца твърдения в исковата молба като е посочила, че изясняването на поставените въпроси е извън фактическия състав на търсената от ответника отговорност по повод действията на квесторите във връзка със сторнирането на процесните парични преводи. При формулирането на втория въпрос касаторът дори не посочва кои конкретни негови доводи и възражения не са обсъдени /посочено е, че не са обсъдени в пълнота доводите на ищеца и събраните по делото доказателства/, а и въпросът дали въззивната инстанция дължи произнасяне по „всички направени от страните в първоинстанционното производство възражения“ не съответства на ясната разпоредба на чл.269,ал.2 ГПК. Третият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на факултативния касационен контрол. От една страна той е изцяло по правилността на решението, преценка на факти и обстоятелства по съществото на спора, а от друга - допълнителната предпоставка към него е въведена единствено чрез възпроизвеждане на съдържанието на текста на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и на текста на разпоредбите на чл. чл.78г.,чл.78д ЗПУПС и чл.3, чл.5 и чл.7 на Директива 98/26/ЕО./. Не е обосновано наличието на предпоставките на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. Четвъртият въпрос е извън предмета на произнасяне в мотивите към обжалваното решение, т.е. няма характеристиката на обуславящ, а е хипотетичен. Въззивната инстанция е приложила действащата към момента на твърдения деликт разпоредба на чл.119,ал.3,т.1 ЗКИ, /понастоящем отменена/. Отсъства „приложено обратно действие на материалноправна норма, уреждаща по различен начин материя за изпълнението на задължения на банка под специален надзор“, поради което въпросът е некоректен. Втората част на въпроса за възможността квесторите да откажат изпълнението на платежни нареждания, „възникнали“ преди датата на поставяне на банката под специален надзор, отново е по правилността на решението, а несъгласието на касатора с изводите на САС, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.119,ал.3,т.1 ЗКИ в приложимата за спора редакция на разпоредбата /ДВ бр.105/2011г./, не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Самостоятелно основание за недопускане на обжалването /наред с отсъствието на правна характеристика/ е и непосочването на допълнителна предпоставка за осъществяване на касационния контрол по този въпрос. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Петият въпрос няма самостоятелно значение за обоснования от въззивната инстанция изход на спора. Той е обсъждан досежно превода в щатски долари като е възприето становището на експертите, че превод не може да бъде изпълнен преди датата на вальора. Същественото е, че решаващите аргументи на САС не са основани на датата на вальора, а на изводите, че по отношение на този превод, с уведомяването на кореспондентската банка на 20.06.2014г. при наличие на нормативно основание, е спряно изпълнението на дебитиране на сметката на „КТБ“ и заверяване на сметката на „БАКБ”, и така предприетото спиране е в съответствие с упражнените от БНБ правомощия по чл.116,ал.2,т.2 и 3 ЗКИ за преустановяване изпълнението на задълженията на банката и ограничаване на дейността й, което решение е изпълнявано от квесторите. Към този въпрос отново отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като посочената е „по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК“. Отсъства обосноваване кои приложими за спора правни норми са неясни или противоречиви. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато на въведеното от касатора директно основание - очевидна неправилност. Отсъства основание за преценка, че от прочита на мотивите на въззивната инстанция и без детайлен анализ на данните по делото може да се констатира твърдяното от касатора „нарушение на закона, на приложимото европейско право и явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика“. Аргументираното обосноваване на приложното поле на това самостоятелно основание е задължение на касатора. Очевидната неправилност не подлежи на служебно установяване от съда. В случая доводът за очевидна неправилност, освен че е въведен бланкетно, е основан на декларативни твърдения, релевантни единствено за основанията за касиране, преценката на които е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. Касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 5 232лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.