Определение № 586 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С.-П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 469 от 24.10.2013г. по в.гр.д. № 973/13г. на Окръжен съд Велико Търново,с което е отменено решение № 726 от 19.06.12г. по гр.д. № 3581 по описа за 2011г. на Районен съд Велико Търново, в частта с която са отхвърлени предявените срещу него искове по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на М. Н. за разликата над 13 280лв. до 63 280лв., на С. Б. и М. М.- на всяка една то тях за разликата над 5 780лв. до 63 280лв., на М. Л. за разликата над 20 000лв. до 80 000лв., на Н. Л. за разликата над 4 000лв.до 70 000лв.и вместо това е постановено друго, с което са уважени исковете до посочените суми, като е потвърден постановения акт в останалата му отхвърлителна част и са присъдени следващите се разноски. В. съд е приел, че независимо, че по делото е установено, че пострадалият К. Н. е предложил той и негов колега да се качат на вилицата на мотокара и да крепят панела, който се повдига /без да е налице подобно разпореждане от страна на работодателя и след проведен инструктаж, че това би било в противоречие с правилата за безопасност на труда/, действията му не могат да се квалифицират като извършени при груба небрежност, защото по делото са налице доказателства /Протокол № 6 от 23.06.11г.за разследване на злополуката и наказателни постановления/, че работодателят е нарушил изискванията за безопасност на труда като е допуснал работници да извършват монтаж без предпазни средства и не е създал организация на работните места по начин работниците да са предпазени от падане. В. съд е приел като причина за настъпване на смъртта получената в резултат на падането черепно-мозъчна травма /според отразеното в акта за смърт/, като е отказал да съобрази заключението на приетата по делото медицинска експертиза, съгласно която „към момента на трудовата злополука К. Н. е страдал от Хипертонична сърдечна болест и Н. захарен деабет” и при направената аутопсия е констатирана освен черепно-мозъчна травма и „кръвоизлив в мозъчния свол”/мозъчен инсулт/.Според експертизата „смъртта е настъпила в резултат на натрупването на две паталогични състояния, водещи до тежък мозъчен оток- мозъчен инсулт в свола и черепно-мозъчна травма”. Аргумента на съда е, че времевият период на настъпване на двете събития не може да бъде диференциран с категоричност. /Следва да се посочи, че независимо,че това е заявено в съдебно заседание от единия експерт, другият е бил категоричен, че може да се приеме, че „мозъчният инсулт е първичен и е получен преди черепно-мозъчна травма”, а двамата са единни в становището си, че с около 90% категоричност може да се заяви, че пръв по време е съдовия инцидент в свола/. Съдът е определил размера на следващото се обезщетение с изложени мотиви, касаещи само родствената връзка между пострадалия и претендиращите. При тези факти и мотиви, като основание за допустимост за касационно обжалване на въззивния акт в отменителната му част, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени няколко въпроса, които редактирани се свеждат до: 1. Начина на определяне на дължимото обезщетение – дали следва да е след анализ на всички релеванти обстоятелства /или само за степента на родство / и дали критерият за справедливост изисква присъждане на обезщетение само в интерес на пострадалите, без да държи сметка за работодателя, на когото следва да останат средства за запазване на търговската му дейност, за да може да се гарантират икономическите и социални интереси и на останалите негови работници, 2. За съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, 3. Дали сам по себе си факта на установено неизпълнение на задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, е достатъчно за да се формира извод за липса на допринасяне от страна на работника за трудовата злополука?, 4. Наличието на установено сърдечно – съдово заболяване, което в съвкупност с получената травма при настъпилата трудова злополука е довело до смъртта на пострадалия, следва ли да бъде взето пред вид при определяне на размера на следващото се обезщетение по чл.200 от КТ? и 5. За началния момент, от който се дължи законната лихва – датата на увреждането или датата на влизане в сила на съдебното решение. По всеки един от поставените въпроси касаторът се позовава на решения на различни съдилища. От тях съотносими обаче са само тези, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК от ВКС, с оглед техния характер на задължителна практика и пред вид факт, че решенията, постановени от други съдилища не съдържат отбелязване, че са влезли в сила и на това основание не могат да бъдат ценени съгласно приетото в т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за съдържанието на понятието „груба небрежност”, касаторът счита че два състава на ВКС са се произнесли противоречиво в решения с № 1026 от 18.12.2009г.по гр.д.№ 4001/08г.на І г.о. и № 348 от 11.10.2011г.по гр.д.№ 387/10г.на ІV г.о., поради което желае да бъде сезирано Общото събрание на ВКС за постановяване на Тълкувателно решение на основание чл.292 от ГПК. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Съпоставката между изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси, налага да се приеме, че всеки един от тях, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява общо основание за допустимост. Касационното обжалване следва да се допусне по всички поставени въпроси /без петия/, защото за тях се установява наличието на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съображенията: В постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 302 от 7.10.2013г.по гр.д.№ 3248/13г.на ІV г.о. на ВКС по материално-правния въпрос за „относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда” е прието, че „ако пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, не и за последиците от поведението на увредения /ТР № 88 от 12.09.1962г.на ОСГК/. Този извод е в противоречие с гореизложеното от въззивния съд, съгласно което допуснатите от работодателя нарушения на изискванията за безопасност на труда изключват възможността предприетите от работника действия да се квалифицират като извършени при груба небрежност. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Постановеният въззивен акт е в противоречие и с Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС и задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тях размерът на следващото се обезщетение следва да се определи след преценка на всички конкретни обстоятелства и след излагане на подробни мотиви. В случая съдът е изложил мотиви само за степента на родство между пострадалия и неговите наследници, като не е съобразил останалите установени по делото обстоятелства, включително и тези, установени със заключението на гореописаната съдебно-медицинска експертиза, имащи отношение към начина, по който е настъпила смъртта на работника. Относно петия въпрос - за началния момент, от който следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука – даденото от въззивния съд разрешение, че това е датата на увреждането, е в съответствие с установената по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС /например решение № 217 от 25.07.2013г. по гр.д.№ 1038/12г.на ІV г.о. / Решението, на което касаторът се позовава - № 510 от 30.11.2010г.по гр.д. № 1923/09г.на ІV г.о на ВКС, в случая е ирелевантно, защото то не е постановено по идентичен на настоящия въпрос. В него поставеният въпрос е за „меродавния момент за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди” и не касае законната лихва /вж. т.1 от ТР № 2 от 28.09.2011г.по т.д.№ 2/2010г.на ОСГТК на ВКС/. За пълното следва да се посочи, че цитираните от касатора решения с № 1026 от 18.12.2009г.по гр.д.№ 4001/08г.на І г.о. и № 348 от 11.10.2011г.по гр.д.№ 387/10г.на ІV г.о. не обосноват извод за наличие на хипотеза по чл.292 от ГПК, защото в тях не се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на въпроса за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, в какъвто смисъл е даденото разяснение в т.1 от ТР № 2 от 28.09.2011г.по т.д.№ 2/2010г.на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото в първото е посочено, че груба небрежност е налице, „когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати”, а във второто, че тя съставлява: „липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност”. Изводът, който се налага е, че не става въпрос за дадени различни и взаимно изключващи се разрешения на поставения въпрос, а за единно съдържание, което е изразено с различни думи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение