Определение № 1526 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 72/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р., чрез адв. М. И. от САК, срещу въззивно решение № 108/16.10.2025 г., постановено по възз. гр.д. № 304/2025 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 286/13.06.2025 г. по гр.д. № 1441/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, и като краен резултат „ЛВК – 56”ООД гр. Търговище, с ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на Р. И. Р. сумата 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. /предявен като частичен от 150 000 лв./. Въззивното решение се обжалва в частта, в която искът за неимуществени вреди на касатора е частично отхвърлен /въззивното решение в частта, в която искът е бил частично уважен, като необжалвано, е влязло в сила/. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че изводът на съда за наличието на предпоставките за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради проявена от пострадалия работник груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения е необоснован. Сочи се също, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и не е съобразил критериите, дадени в ППВС № 4/1968 г., поради което е присъдил обезщетение в занижен размер. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на иска до пълния претендиран размер от 50 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 2. „Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване на работника и пропуските и нарушенията на правилата на безопасност, допуснати от работодателя?“; и 3. „Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при трудова злополука?“. По първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 719/10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. на I г.о. и решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV г.о. По отношение на втория въпрос се сочи противоречие с решение № 523/07.08.2024 г. по гр. д. № 103/2023 г. на IV г.о.; решение № 50254/22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г., на III г.о. и решение № 60185/29.10.2021 г. по гр. д. № 3692/2020 г. на IV г.о. Твърди се, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 60092/08.07.2021 г. по т. д. № 1072/2020 г. на II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на II т.о. и решение № 17/16.01.2025 г. по т. д. № 1808/2023 г. на II т.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ЛВК – 56” ООД, чрез адв. Д. М., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да уважи предявения от касатора против „ЛВК – 56“ ООД иск, въззивният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ. Приел е за безспорно установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемал длъжността „оператор моторизирани съоръжения в земеделието /дрон/“. Посочено е, че на 22.06.2023 г. по време на работа работникът е бил ударен от перките на дрон, като инцидентът е бил признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 5104-25-26/03.08.2023 г. на ТП на НОИ – Търговище. Относно механизма на настъпване на злополуката, въззивния съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 22.06.2023 г. ищецът Р. Р. е извършвал заедно със свои колеги- В. В. и Ш. Е. действия по пръскане на лозови насаждения /смяна на батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на резервоара на дрона с препарат за пръскане/, придвижвайки се с товарен автобус, на който бил натоварен бидон с разтвор за пръскане, като единият от работниците трябвало да слезе от едната страна на автомобила, да вземе старата и да постави нова, заредена батерия на дрона, а другият – от другата страна на автомобила да напълни с маркуча на варела резервоара на дрона с препарат за пръскане. При поредното спиране на превозното средство на пътеката на масива, ищецът излязъл от лявата му страна със заредена батерия, заобиколил от задната част към дясната му страна, взел маркуча за зареждане на резервоара на дрона с препарат, след което отново тръгнал към задната част на автомобила в посока към дрона, който вече се приземявал и бил на разстояние 2-3 метра от автомобила и на около 0,5 метра от земята. В този момент дронът го засякъл и спрял да се движи, като перките му продължавали да се въртят. Р. първоначално се насочил с гръб към дрона, за да се предпази от възникналия вятър, но след като се приближил достатъчно, започнал да се обръща с лице към него. По този начин се оказал в непосредствена близост до перките на дрона, които продължавали да се въртят. За да се предпази от тях, работникът вдигнал ръката си, при което в резултат от сблъсъка с перката на дрона получил нарязвания на дясната предмишница от външната страна под лакътя, на няколко места до китката и ръката му започнала да кърви. Въз основа на представената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-медицинска експертиза е прието, че след настъпилата трудова злополука ищецът е приет в МБАЛ „Търговище“ с диагноза: травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница в дясно, като било извършено пластично възстановяване на засегнатите сухожилия /зашиване/ и била поставена гипсова имобилизация. Вещото лице посочило, че болките, изпитвани при нараняване на кожа и подлежащи тъкани в областта на дорзалната страна на предмишницата са със средна сила, като в тази област няма големи съдове и пострадалите нямат нужда от чужда помощ. Пояснено е, че гипсовата имобилизация поставена на ищеца е обхващала трети, четвърти и пети пръст и гривнената става до лакътя, като са оставени свободни палецът и показалецът, за да може лицето да си помага с тях в ежедневието. На 21-ия ден имобилизацията следвало да се свали, като било задължително започването на рехабилитация с оглед възстановяване на движенията в имобилизираните стави и възстановяване на мускулната маса на крайника. Според вещото лице, при започване на рехабилитацията болките в началото са леки до средно силни, след което с напредване на раздвижването същите отзвучават. В експертизата било отразено, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца, доколкото е останал дефицит в пълното разгъване на четвърти и пети пръсти и невъзможен върхов захват с петия пръст. Направена е прогноза, че това състояние ще остане завинаги, ако не се предприеме операция за освобождаване на срастванията на мускулатурата и сухожилията в областта на увреждането. В о. с. з. експертът посочил, че ищецът може да си движи ръката – макар да има ограничение на движенията на четвърти и пети пръст, такива ограничения в гривнената, лакътната и раменната става той няма, съответно в този смисъл няма основание да се приеме, че същият не може да си вдига ръката нагоре. С експертно решение № 91325/17.03.2025 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД – [населено място], на Р. била призната трайно намалена работоспособност 34 %. За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил внезапността на изживяната травма и характера на увреждащото събитие. Взел е предвид продължителността и интензивността на болките и страданията – извършеното оперативно лечение, което ищецът е следвало да претърпи вследствие на настъпилото увреждане, в това число 4-дневното болнично лечение, гипсовата имобилизация в продължение на 21 дена и ползвания отпуск за временна неработоспособност от общо 300 дни, както и отражението на физическото и психическото му състояние. Отчел е, че ищецът е бил на 47-годишна възраст към датата на злополуката. Увреждането му, макар и да не се отличавало с голяма интензивност /лека до средна сила на изпитваните болки, които постепенно са намалели/, било дълготрайно и довело до трудности за ищеца във всекидневните му ангажименти, както и в служебен план. Съдът е посочил, че макар да е възстановен юмручният захват, както и върховият захват с останалите 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти, доколкото свиването на пети пръст е ограничено във всички стави, то е останал невъзможен върховият захват с този пръст. Същевременно обемът движения в китката, в лакътната и в раменната стави не били ограничени, нито били установени сетивни нарушения. Съобразено е, че пострадалият може да вдига ръката си, не е засегната подвижността на китката, лакътя или рамото. Запазена е основната функция на ръката, като не е възпрепятствана хватателната способност на дясната длан. По време на гипсова имобилизация палецът и показалецът останали свободни, за да може пострадалият да си помага и да може да се обслужва. Отчетено е, че се касае за телесно увреждане, при което не е налице счупване на някоя от костите в областта на предмишницата– лъчева или лакътна, нито съответно на китката или на дланта, но е отчетена признатата трайна намалена работоспособност на ищеца от 34 %, както и констатацията на вещото лице за липса на пълно възстановяване към момента на освидетелстване на пострадалия. Съдът е съобразил също преживените от ищеца стрес и уплаха. След преценка на тези обстоятелства е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 40 000 лв. Възраженията на ответника, относно прилагането на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия са приети за основателни. Прието е въз основа на представените писмени доказателства /служебна бележка, декларация от работника и извадка от книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж/, че при постъпването му на работа, на Р. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и инструктаж на работното място, както и че се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред, оценка на риска – съществуващите опасности и рискове за здравето, правилника за оказване на първа до лекарска помощ при увреждането на здравето при работа, както и с инструкциите за безопасна работа. Не е установено по делото на ищеца да е бил провеждан ежедневен инструктаж. От показанията на свидетеля В. – оператор на дрона, е прието, че самият той е инструктирал пострадалия, като постоянно му повтарял, че трябва да се изчака първо дронът да кацне и едва след това да се предприемат съответните действия по обслужването му. Въззивният съд е изложил мотиви, че в депозираните пред работодателя писмени обяснения от Р. относно възникналия инцидент, както и в изявленията му в исковата молба, е налице признание на неизгодния за работника факт, че същият е възприел, от една страна звуково местонахождението на дрона, а от друга и зрително предприетата от св. В. маневра по приземяването му в близост до автобуса. Посочено е, че този извод се подкрепя и от анализа на поведението на ищеца, доколкото той тръгнал с гръб към дрона заради възникналия вятър, тоест е бил наясно с факта, че дронът все още не е приземен напълно, както и че перките му са в движение и именно те са породили вятъра, което също било индиция за близостта на дрона до местоположението на работника. Въпреки това обаче ищецът действал самонадеяно, като се отправил първоначално с гръб към дрона, разчитайки, че ще избегне обхвата на движение на перките му, при липсата на постоянен визуален контакт с летателното средство и без да прояви нужното внимание и предпазливост предвид работата с високорискова машина, поради което сам се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си. Прието е, че грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа /приближаване към перките на дрона по време на тяхното въртене/ представлява допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, като обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 30 %. С оглед на посоченото е формиран извод, че в конкретната хипотеза размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука следва да се намали с процента, с който пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. Полученият по този начин размер на обезщетението от 28 000 лв. е присъден на пострадалия работник. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Първите два въпроса, поставени от касатора, касаят приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и критериите за груба небрежност, както и необходимостта от съответствие между приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, допуснати от работодателя. Съгласно константната практика на ВКС: решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г., ІІІ г.о.; решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV г.о.; решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/ 2011 г., IV г.о.; решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о., небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност- липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в т. см. решение № 55/21.06.2023 г. по гр.д. № 3556/2022 г. на III г.о./. Вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. За да бъде намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал. 2 КТ, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност и да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г.о./. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС / напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г.о., решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др/., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни условия на труд е задължение на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е длъжен да предприеме работодателят, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск и не се изчерпват само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, вкл. инструктаж, а още включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука /решение № 523/07.08.2024 г. по гр.д. № 103/2023 г. на IV г.о./. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й /решение № 252/30.09.2016 г. по гр.д. № 1364/2026 г. на III г.о./. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. С оглед на събраните по делото доказателства е обосновал извод за доказаност на проявена от работника груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, изразяваща се в самонадеяното приближаване към перките на дрона по време на тяхното въртене, като ищецът се е отправил първоначално с гръб към дрона, разчитайки, че ще избегне обхвата на движение на перките му, при липсата на постоянен визуален контакт с летателното средство и без да прояви нужното внимание и предпазливост предвид работата с високорискова машина. При конкретния механизъм на произшествието, като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата по делото са преценени от въззивния съд съгласно тази съдебна практика и правните му изводи във връзка с определения процент на съпричиняване от страна на пострадалия работник не противоречат на възприетото в нея. Следователно по тези два въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия от поставените въпроси, касаещ определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото при трудова злополука лице, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Същият е обусловил правните изводи на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост по аргумент от чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд е обсъдил и взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства в настоящия случай – характера на увреждането, извършеното оперативно лечение, претърпените болки и страдания, трайно намалената работоспособност на ищеца в размер на 34 %, периода на лечението, ползвания отпуск за временна неработност, възрастта на увредения /47 г./, затрудненията в ежедневието, преживеният стрес, както и обстоятелството, че функцията на ръката е запазена. Въззивното решение е мотивирано, като съдът в съответствие с правомощията си е извършил анализ на доказателствата и е формирал свои фактически и правни изводи по спора, относно това кои обстоятелства счита за установени и за относими при определяне на справедливо обезщетение. Справедливото обезщетяване, което изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика на ВКС. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението в обжалваната му част. При този изход на делото, ответната страна има право на разноски, но поради липса на доказателства за сторени такива, искането за присъждане на разноски, направено в отговора срещу касационната жалба, не може да бъде уважено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.