Определение № 590 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. М. И. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 5091 от 4.10.2011г. по в.гр.д.№ 6445 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 1.11.2010г. по гр.д. № 700/2010г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 по въпроса – следва ли трудовото правоот-ношение да бъде прекратено от лице,упълномощено от синдик - без да има разрешение за това от съда във фаза по несъстоятелност,като се твърди,че в тази хипотеза синдикът не притежава работодателска правоспособност,а само правомощия във връзка с управление имуществото на дружеството и процесуално представителство по съдебни спорове.Позовава се и на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалифика-ция и работи по-добре,като твърди,че дадения отговор от въззивния съд противоречи на ТР №3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС. Позовава се и на други решения на ВКС, без задължителен характер. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да счете за неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ въззивният състав е приел,че нормата на чл.668 ал.1 т.1 от ТЗ предоставя възможност на синдика да упражнява работодателска правос-пособност, както и че няма закова пречка последната да бъде делегирана. Счел е,че с представените две щатни разписания /в сила от 7.04.09г.и от 6.11.09г./ е установено реално осъществено съкращаване в щата,тъй като щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност ”счетоводител”в отдел „Финансово-счетоводна дейност” са били намалени от 25/при реално заети 20/ на 10. Относно осъществения подбор е посочил,че контролът на съда се свежда единствено до преценка дали той е извършен съобразно законовите критерии по чл.329 от КТ,но не касае извършената по същество преценка на работодателя за това на кой от критериите е отдадена по-голяма тежест. При тези мотиви – и двата поставени от касатора въпроси,като свързани с решаващите мотиви на съда са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост.Същите отговарят и на изискванията за специално основание,по следните съображения: Приетото от въззивният съд по въпроса,касаещ осъществения от работодателя подбор е в противоречие с постановеното в ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС, съгласно което - съдът контролира преценката на работодателя кой от работниците и служите-лите има по – висока квалификация и работи по – добре,като – при оспорване на извършения подбор следва да провери, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите ква-лификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Констати-раното противоречие е основание за допускане на касационно обжал-ване на постановения въззивен акт на основание чл.280 ал.1 т.1 от КТ. Вторият поставен въпрос – за възможността на синдика да упълномощава друго лице да прекратява трудово правоотношение – предполага преди това отговор на въпроса - дали въобще е допустимо да се делегира работодателската правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение.По последния въпрос е налице противоречива практика на ВКС,което е станало причина за сезиране на Общото събрание на ГК на ВКС за произнасяне,във връзка с което е образуване на т.д.№6 /2012г.на ВКС. Тъй като отговора на поставения от касатора въпрос зависи от решението по цитираното дело,следва на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК настоящето производство да бъде спряно до постановяване на решение по т.д.№6 /2012г.на ОСГК на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение