Определение № 181 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2265/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Х. Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, приподписана от адв. В. Вачевска, срещу решение № 11650 от 22.07.2020г. по в.т.д. № 416/2020г. на САС, ТО, 13 състав, с което е обезсилено решение № 2005 от 08.11.2019г. по т.д. № 1558/2017г. на СГС, ТО, VI-17 състав в следните части: 1/ с която са отхвърлени главните искове срещу „Аркус” АД с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2, изр.2 от ЗБН за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н./ на прихващания, извършени от „Аркус” АД с изявления, обективирани в писма с вх. № 11571/11.11.2014г.; вх. № 11572/11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г.; 2/ с която са отхвърлени предявените против „Аркус” АД искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН за прогласяване за нищожни на прихващания, извършени от „Аркус” АД с изявления, обективирани в писма с вх. № 7853/07.08.2014г.; вх. № 11571/11.11.2014г.; вх. № 11572/11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г.; 3/ с която са уважени евентуалните искове на синдиците с право основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на „КТБ” АД /н./ на прихващания, извършени от „Аркус” АД с изявления, обективирани в писма с вх. № 11571/11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г.; 4/ с която са отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н./ на прихващания, извършени от „Аркус” АД с изявления, обективирани в писма с вх. № 7853 от 07.08.2014г.; вх. № 11572/11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г.; 5/ с която са отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н./ на прихващания, извършени от „Аркус” АД с изявления, обективирани в писма с вх. № 7853 от 07.08.2014г.; вх. № 11572/11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г. и е прекратено производство по тези искове. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като вместо него „Корпоративна търговска банка” АД /н./ е осъдена да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на САС сумата 140 497,80 лева, представляващи държавна такса за двете инстанции, а на „Аркус” АД – сумата 13 741,16 лева – разноски за въззивното производство.

Касаторите излагат довод за недопустимост на обжалваното решение, тъй като е постановено при наличие на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, което не е съобразено от въззивния съд. Твърди, че с постановеното по т.д. № 3147/2016г. на СГС, ТО, VI-4 състав решение са обявени за относително недействителни на основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващанията, извършени от „Аркус” АД с изявления с вх. № 7501 от 22.07.2014г., вх. № 9634/22.10.2014г., вх. № 7854/07.08.2014г. и вх. № 9633/22.10.2014г., като това решение е било потвърдено от въззивния съд и по подадената срещу последното касационна жалба е образувано т.д. № 558/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че това производство е преюдициално за настоящото дело, тъй като съществуването или не на предходните изявления за прихващане, респ. евентуалното им обявяване за недействителни е предпоставка за съществуването на процесните изявления за прихващане, респ. проявлението на тяхното действие, което е предмет на настоящото дело. Излага и твърдения за неправилност на въззивното решение поради наличието на правен интерес от водене на предявените в настоящото производство искове, тъй като при потвърждаване от ВКС на постановеното по посоченото дело въззивно решение тези прихващания ще бъдат окончателно отменени и процесните прихващания ще породят своето действие, а поради изтичане на предвидените за това срокове ще бъде невъзможно да се заведе отново иск за отмяна на същите. Считат, че с цел осуетяване на правната несигурност и привидното съществуване на прихващанията е необходимо обявяването на нищожността, респ. недействителността на процесните изявления за прихващане. Излага и довод за необоснованост на въззивното решение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите молят да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК – поради вероятната му недопустимост по изложените съображения. Прави се и искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се сочат следните правни въпроси:

1. Изключено ли е наличието на правен спор между страните за действието на последващи/допълнителни изявления за прихващане, предмет на настоящото производство, в случай че първоначалните изявления за прихващане са породили своето конститутивно действие, но тяхната относителна недействителност е предмет на друго производство, по което няма влязло в сила съдебно решение?

2. Ще породят ли своите правни последици по чл.104, ал.2 ЗЗД процесните изявления за прихващане след обявяването на недействителността на предходните изявления за прихващане? В този смисъл следва ли въззивният съд да спре настоящото дело до постановяване на влязло в сила съдебно решение по преюдициалното дело за отмяна на предходните изявления за прихващане?

Твърдят, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, както и че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Аркус” АД, представляван от адв. В. И., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Във връзка с довода за недопустимост на въззивното решение сочи, че т.нар. „предходни изявления за прихващане”, предмет на висящото друго дело, са идентични, еднакви с изявленията за прихващане по настоящото дело – страните са едни и същи, основанията за прихващане и размерът на сумите, заявени за прихващане, са еднакви, което фактическо обстоятелство не е оспорено от касатора и е заявено от него като твърдение в исковата молба. Намира, че при този безспорен за страните факт, изявленията за прихващане, предмет на висящото друго дело, не са и не могат да бъдат „предпоставка за съществуването на процесните изявления за прихващане”, тъй като тези изявления за прихващане имат конститутивно действие и ефектът по чл.104, ал.2 ЗЗД – обстоятелство, твърдяно и от касатора в първоначалната и в допълнителната искова молба и неоспорено в касационната жалба. В тази връзка сочи, че предметът на спора по висящото пред ВКС производство и този на спора по настоящото дело е един и същи, правоотношенията са еднакви, което изключва наличието на „преюдициалност”. Поддържа още, че формулираните въпроси не са имали обуславящо значение, нито са обосновани допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че в исковата молба са изложени следните твърдения: 1/ че на 07.08.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от А. Банкова Банкова - Белвер, че с договор за цесия е прехвърлила на „Аркус“ АД вземане в размер на 277 866,64 лева, налични по посочена банкова сметка, произтичащо от рамков договор от 17.12.2012г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7854/07.08.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 277 866,64 лева със своите задължения към банката по договор за банков кредит от 27.11.2013г.; на 07.08.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от „Аркус асет мениджмън” АД, че с договор за цесия е прехвърлила на „Аркус“ АД, вземане в размер на 265 000 лева, налични по посочена банкова сметка, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 279191 от 05.12.2013г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7854/07.08.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 265 000 лева със своите задължения към банката по договора за банков кредит от 27.11.2013г.; на 07.08.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от Договорен фонд „Аркус динамичен”, че с договор за цесия е прехвърлила на „Аркус“ АД вземането си в размер на 200 000 лева, налични по посочена банкова сметка, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 27.11.2013г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7854/07.08.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 200 000 лева със своите задължения към банката по договора за банков кредит от 27.11.2013г.; на 07.08.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от Договорен фонд „Аркус балансиран”, че с договор за цесия е прехвърлил на „Аркус“ АД вземането си в размер на 100 000 лева, налични по посочена банкова сметка, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 27.11.2013г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7854/07.08.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 100 000 лева със своите задължения към банката по договора за банков кредит от 27.11.2013г.; че с изявление с вх. № 7853/07.08.2014г. ответникът отново ги е уведомил, че прихваща с горепосочените си вземания, които са идентични с вземанията по изявление за прихващане с вх. № 7854/07.08.2014г., но представлявали отделни изявления, които можело да бъдат атакувани самостоятелно; 2/ че на 22.10.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от М. А. Д., че с договор за цесия е прехвърлила на „Аркус“ АД вземането си в размер на 31 319,50 евро налични по посочена банкова сметка, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 35616 от 09.05.2008г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 9633/22.10.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 31 319,50 евро със своите задължения към банката по договора за банков кредит от 28.10.2013г.; че с изявление с вх. № 11751/11.11.2014г. ответникът отново е уведомил банката, че прихваща с горепосочените си вземания, които са идентични с вземанията по изявление за прихващане с вх. № 9633/22.10.2014г.; 3/ че на 22.10.2014г. „КТБ” АД е получила уведомление от М. А. Д., че с договор за цесия е прехвърлила на „Аркус“ АД вземането си в размер на 26 447,71 щ.д., налични по посочена банкова сметка, произтичащо от рамков договор за платежни услуги от 26.03.2010г., като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 9634/22.10.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 26 447,71 щ.д. със своите задължения към банката по договора за банков кредит от 27.11.2013г.; че с изявление с вх. № 11752/11.11.2014г. ответникът отново е уведомил банката, че прихваща с горепосочените си вземания, които са идентични с вземанията по изявление за прихващане с вх. № 9634/22.10.2014г.; 4/ че „КТБ” АД е получила уведомление от Фондация „Либертарианство“, че с договор за цесия е прехвърлила вземането си в размер на 711 884,31 евро, налични по посочена банкова сметка, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 11423 от 05.01.2011г. на „Аркус“ АД, като ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7501/22.07.2014г. за прихващане на придобитото вземане от 711 884,31 евро със своите задължения към банката; че с изявление с вх. № 11573/11.11.2014г. ответникът отново е уведомил банката, че прихваща с горепосочените си вземания, които са идентични с вземанията по изявление за прихващане с вх. № 7501/22.10.2014г.

Въззивният съд е посочил, че в допълнителната искова молба ищците са поискали съдът да обяви за безспорни обстоятелствата относно наличието на действителни активни и пасивни вземания, относно датите, на които изявленията за прихващане и уведомления за извършените цесии са достигнали до ищеца, както и за наличието на компесационния ефект на изявленията за прихващане. Взел е предвид, че според твърденията на ищците всяко едно от предходните изявления за прихващане - с вх. № 7854/07.08.2014г., вх. № 9633/22.10.2014г., вх. № 9634/22.10.2014г. и вх. № 7501/22.07.2014г., всички от входящия регистър на „КТБ” АД, вече са породили своето действие, като не само не твърдят факти или обстоятелства, с които да оспорват действието на тези изявления за прихващане с оглед ненастъпване на правните последици на обикновеното извънсъдебно прихващане, а искат от съда да приеме тези факти за безспорни, с оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба.

Въззивният съд е изложил съображения, че фактическите твърдения на ищците - че всяко едно от тези материалноправни изявления за прихващания е породили своето конститутивно действие, което означава настъпване и на присъщите им правни последици по чл. 104 ал. 2 ЗЗД, в това число погасяване /прекратяване/ на всяко едно от тези насрещни вземания до размера на по-малкото от тях - изключват наличието на правен спор между страните за действието на последващите/допълнителни изявления за прихващане, предмет на настоящото производство – с вх. № 7853/07.08.2014г., вх. № 11571/11.11.2014г., вх. № 11572/ 11.11.2014г. и вх. № 11573/11.11.2014г., всички от входящия регистър на „КТБ” АД. Намерил е, че само по себе си твърдението на ищците, че повторните изявления за прихващане представлявали отделни такива, които можели да бъдат атакувани самостоятелно, не може да обоснове правен интерес, защото съдът решава правни спорове, а не съществуването в правния мир на множество идентични изявления за прихващане. Достигнал е до извод, че при липса на изрични твърдения на ищеца, че първоначалните изявления за прихващане не са породили своето конститутивно действие, а такова са породили последващите изявления за прихващане, няма правен спор между страните по делото. Изтъкнал е, че липсата на правен спор води до липса на правен интерес от предявените искове, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Поради това въззивният съд е приел, че предявените обективно евентуално съединени искове - главни установителни искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 от ЗБН, главни установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, евентуално съединени с тях конститутивни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуално съединени с тях конститутивни искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН, са недопустими, което налага обезсилване на постановеното първоинстанционно решение и прекратяване на производството по делото в обжалваната му част, без да е необходимо обсъждане на останалите твърдения на страните, които са по същество на правния спор.

За пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че исковете на „КТБ” АД чрез синдиците срещу „Аркус“ АД по чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН с ищец само банката са самостоятелни и главни и няма как да се предявят като евентуални с предявените от синдиците главни искове, по които „КТБ” АД не е ищец.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Независимо от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, касационно обжалване се допуска и при вероятност обжалваното решение да е недопустимо, какъвто довод се поддържа в касационната жалба. Настоящият състав намира, че този довод е неоснователен. Оплакването за недопустимост на въззивното решение е обосновано с твърдението за наличието на висящо пред друг състав на ВКС производство, което се явява преюдициално за спора по настоящото дело. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Преценката за наличие на такава зависимост е обусловена и от съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В обобщение е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В настоящия случай производството по т.д. № 558/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. действително е от значение за изхода на настоящото дело. Същото обаче е приключило с решение № 60134 от 15.12.2021г. по т.д. № 558/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е отменено решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от синдиците на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ против „Аркус” АД искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ извършените от „Аркус“ АД 12 бр. прихващания с изявления в периода 22.07.2014 г. – 30.10.2014 г., като са отхвърлени предявените на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН от синдиците на „КТБ” АД /н./ против „Аркус“ АД искове за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на „КТБ” АД /н./ извършените от „Аркус” АД прихващания с изявления до „КТБ” АД, както следва: вх.№ 7499/22.07.2014г., вх.№ 7500/22.07.2014 г., вх.№ 7501/22.07.2014 г., вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№ 9415/17.10.2014 г., вх. № 9622/22.10.2014 г., вх.№ 9633/22.10.2014 г.,вх.№ 9634/22.10.2014 г., вх.№ 9697/23.10.2014 г., вх.№ 9699/23.10.2014 г., вх. № 10214/30.10.2014 г. и вх.№ 9417/17.10.2014 г.

Доводът за недопустимост на въззивното решение е обоснован с необходимостта от зачитане на силата на пресъдено нещо на евентуално решение по посоченото дело, с което се обявяват за относително недействителни по отношение на кредиторите на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ извършените от „Аркус“ АД прихващания с изявления до „КТБ” АД вх.№ 7501/22.07.2014 г., вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№ 9633/22.10.2014 г. и вх.№ 9634/22.10.2014 г. С оглед отхвърлянето с влязло в сила решение на предявените по това дело искове за обявяване на относителна недействителност на посочените прихващания, изходът по настоящото дело е в съответствие с това произнасяне, доколкото е основан на извода на въззивния съд, че между страните не е налице спор относно настъпилото конститутивно действие на предходните изявления за прихващане с идентичен предмет - вх.№ 7501/22.07.2014 г., вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№ 9633/22.10.2014 г. и вх.№ 9634/22.10.2014 г. Поради това, въпреки допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, доколкото то не е довело до незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по обуславящото т.д. № 558/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., доводът за недопустимост на въззивното решение е неоснователен.

Поставените от касатора правни въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващия му извод. Въззивният съд не е излагал мотиви за действието на първоначалните изявления за прихващане, които са породили своето конститутивно действие, но тяхната относителна недействителност е предмет на друго производство, по което няма влязло в сила решение, както и с оглед евентуалното обявяване на недействителността им. Поради това по начина, по който са формулирани, въпросите не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за заплащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение съгласно уговорката в договора за правна защита и процесуално представителство. На основание чл.62, ал.2 ЗБН „КТБ” ЕАД /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение