Определение № 60 от 16.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор С. Й., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение от 13.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 10863/2013 г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава и съдебноделоводните разноски. Излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна М. А. П., чрез адв. Р. Д. А. – К., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Подала е насрещна жалба срещу въззивното решение в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 1 800 лв. и съдебноделоводните разноски. [фирма] е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: М. А. П. е предявила против [фирма], София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът е отменил дисциплинарното й уволнение, възстановил я на заеманата преди това длъжност, и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за което изходил от последното брутно трудово възнаграждение, получено от П., преди прекратяване на трудовото възнаграждение, като изключил сумите, платени за празничен и нощен труд и за бонус от продажби. Въззивната инстанция, като препратила към мотивите на първостепенния съд, приела, че заповедта за уволнение на П. е незаконна, поради нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. В нея било посочено, че служителят се наказва за това, че при инвентаризация, обхващаща периода 15.11.2011 г. – 14.05.2012 г., извършена на 14.05.2012 г. от работодателя, била констатирана липса на стоки на обща стойност 24 669,60 лв., причинена от П. и другите работещи в обекта, всички материалноотговорни лица. Липсата била резултат от нерегламентирано разпореждане със стоките, нефискализиране на продажби, манипулиране на резултатите от изброяване на стоки при проверки от В. и РМ. Въззивният съд установил, че нарушенията били обективирани в докладна записка от 17.05.2012 г., констативен протокол от 14.05.2012 г. и декларация за приемане на нарушенията, които са цитирани в заповедта за уволнение, и с които П. била запозната. Съдът намерил, че за да се приеме, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана П., са индивидуализирани, в заповедта за уволнение следвало да се посочи на кои дати тя била на смяна, какви стоки предала на лицето, изпълняващо същата длъжност в края на смяната, какви продажби е извършила без да ги фискализира. В заключение е направен извод, че работодателят не е изложил мотиви за налагане на наказанието, поради което съдът не може да направи преценка за нейната законосъобразност и правото на защита на служителя било нарушено. По касационната жалба на работодателя [фирма]: Повдигнати са следните въпроси: заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в нея не са посочени конкретни дати на извършване на трудовата дисциплина, но с посочен период, в рамките на който са извършени дисциплинарните нарушения; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако служителят е запознат с тях, както и, ако част от реквизитите на заповедта се съдържат в искането за писмени обяснения по чл. 195 КТ. Въпросите са от значение за постановения резултат по спора, като разрешението им е в противоречие с разрешението, дадено по реда на чл. 290 ГПК в приложените от касатора-работодател решения на Върховния касационен съд. Налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, при този резултат, дължи преценка за наличие на посочените от противната страна основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по насрещната касационна жалба на М. А.П.: Тя твърди, че въззивното решение в частта, с която искът й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 1800 лв., е постановено в нарушение на процесуалните правила (работодателят за първи път във въззивното производство възразил срещу размера на търсеното от П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ; не са представени от работодателя трудов договор и Вътрешни правила за работна заплата, от които да се направи заключение за елементите на брутното трудово възнаграждение) и в противоречие с материалния закон, като е прието, че плащането на бонус продажби, нощен и празничен труд, не са елементи на брутното трудово възнаграждение. М. П. обосновава допускане на касационно обжалване по своята жалба с разглеждане на следните правни въпроси: допустимо работодателят да възрази за първи път с въззивната жалба, относно елементите на брутното трудово възнаграждение във връзка с приложението на чл. 225, ал. 1 КТ; може ли въззивният съд да прави извод кои суми са част от брутното трудово възнаграждение, след като по делото не са представени доказателства как е формирано то; за характера на допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни, както и ежемесечния бонус за продажби. Въпросите са от значение за постановения резултат. В приложените от касатора П. съдебни решения не са разгледани аналогични хипотези, но разрешаването на поставените правни въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и за разглеждане на насрещната касационна жалба. Мотивиран от горното, съдът