Определение № 923 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 485 от 20.12.2013 г. по гр. дело № 1454/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав. Ответникът по касация – А. Д. С. е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: С цитираното въззивно решение състав на Старозагорски окръжен съд е потвърдил решение № 1104 от 26.09.2013 г. по гр. дело № 2955/2013 г. на Старозагорски районен съд в частта, с която е уважен иск, предявен от ответника по касация срещу касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е отменил решението на първостепенния съд в частта, с която е уважен иск на С. против касатора по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е постановил друго решение, с което е отхвърлил претенцията с присъждане на разноски. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 1104 от 26.09.2013 г. по гр. дело № 2955/2013 г. на Старозагорски районен съд в частта, с която е уважен иска, предявен от ответника по касация срещу касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с присъждане на разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение, предмет на заповед № 00001006/17.06.2013 г. по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 1 КТ и заповед № 00001012/12.07.2013 г. по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 1 КТ вр. чл. 187, т. 1, т. 8, предл. 1 КТ е незаконносъобразно, тъй като е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя – към датата на издаване на атакуваните по делото заповеди трудовото правоотношение е било вече прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ с едностранно изявление на ищеца, връчено на ответника на 25.05.2013 г. Прието е още, че не е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 КТ, тъй като и двете заповеди по чл. 188, т. 3 КТ са оспорени, първата по време на издаване - по настоящето дело, а втората - по гр. дело № 3605/2013 г. на Районен съд, [населено място]. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса: „- дали преобразуващото право по чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, следва ли да бъде разгледано служебно в настоящото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно или следва да бъде разгледано в отделно исково производство по иск на работодателя”; „-Чия е доказателствената тежест дали преобразуващото право по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено в настоящото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно”. По първият въпрос са формирани правни разрешения от въззивния съд, но с поставянето му касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са развити допълнителни основания за допускане на касационно обжалване - позоваване на неправилна или неактуална съдебна практика, респективно обосноваване на насоката, в която според жалбоподателя следва същата да бъде развита или посочване на конкретни разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По втория въпрос липсва мотивирано изложение и по отношение на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на допълнителните основания по т. 3 на разпоредбата. Въззивният съд не е формирал правни разрешения по поставения въпрос, защото не е разгледал въпроса за законосъобразното приложение на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, а при липсата на общо основание не могат да бъдат изложени допълнителни основания. В случая в приложението страната дори не ги е посочила формално, като хипотези. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение