Определение № 19 от 01.07.2022 г. на ВКС по д. № 17/2022 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Великотърновски административен съд и Горнооряховски районен съд във връзка с жалба вх. № 2418/20.05.22г. по описа на Великотърновски административен съд, подадена от кмета на гр.Лясковец Х. Г., срещу т.3 от решение № 390/ 14.04.22г. на Общински съвет Лясковец, с което на основание чл. 21, ал.1, т.5 във връзка с чл. 38, ал.7 ЗМСМА са определени размерите на трудовите възнаграждения на кмета на Община Лясковец и кметовете на населените места в Община Лясковец. Великотърновският административен съд е приел, че правоотношението между кмета на Община Лясковец и Общинския съвет Л., по повод на определеното трудово възнаграждение с решение по чл. 21, ал.1, т.5 ЗМСМА, е трудовоправно, а решението на Общинския съвет не е административен акт. Районният съд гр.Горна Оряховица е приел обратното, а именно, че решението на Общинския съвет не може да се контролира по реда на Кодекса на труда. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че делото следва да се разгледа от Великотърновския административен съд по следните съображения: Решението на Общинския съвет по чл. 21, ал.1, т. 5 от ЗМСМА не е гражданскоправно волеизявление, защото е акт, постановен от орган на власт, в кръга на правомощията му- има властнически характер и създава право за адресата му (чл.21, ал.1 АПК). Оспорването на актовете на общинския съвет пред съответния административен съд е предвидено в чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, а разпоредбата на ал.5 на същия законов текст изрично дава възможност на кмета да извършва такова оспорване. Трудовото правоотношение възниква между Общината като юридическо лице и кмета, а не между Общинския съвет и кмета. Трудовото възнаграждение на кмета не се определя чрез трудовия договор по чл. 66, ал.1, т.7 КТ, поради което оспорването на размера на трудовото възнаграждение не може да се извърши по реда на КТ. Този извод коренспондира и с нормата на чл. 38, ал.7 ЗМСМА, съгласно която кметът има всички права по трудовото правоотношение, освен тези които не са съвместими с правното му положение. Не е възможно гражданските съдилища да осъществят пряк съдебен контрол върху решението на Общинския съвет (чл. 17, ал.2 и чл. 302 от ГПК). В този смисъл и с тези аргументи са определение №62/17г. на 5- членен смесен състав и определение №45/14г. на 5-членен смесен състав. Затова компетентен да се произнесе по жалбата на И. Х. Г. от [населено място] срещу т.3 от решение № 390/ 14.04.22г. на Общински съвет Ляскове, с което на основание чл. 21, ал.1, т.5 във връзка с чл. 38, ал.7 ЗМСМА са определени размерите на трудовите възнаграждения на кмета на Община Лясковец и кметовете на населените места в Община Лясковец, е Великотърновския административен съд. Воден от горното, Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България