Определение № 174 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 11.08.2020 г. по в.гр. д. № 56/2018 г. на Монтанския окръжен съд, с което са уважени заявените искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. Жалбоподателят - „БЪЛГЕРИАН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, представлявано от Х. Ч. - управител чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Ответникът Г. Д. А. чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил Заповед №. 457/09.08.2019 година на Управителя на „Бългериан Интернешънъл „ООД, с която на основание чл.188, т.3, във връзка с чл.187, т.8 КТ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г. А., възстановил я е на заеманата длъжност и е осъдил дружеството да й заплати сумата от 1814,78 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2019 година до окончателното й изплащане. Прието е за установено, че между страните е имало валидно трудово правоотношение възникнало по трудов договор № 541 от 01.04.2014 г., съобразно което ищецът е заемал длъжността продавач – консултант към ответното дружество с място на работа в звено: 70021 – магазин М.. Установено е също така, че изпълняваната от служителя длъжност е материално – отчетническа тъй като в задълженията ѝ е включена отчетническа отговорност във връзка с поверените ѝ парични и материални ценности и материална отговорност за опазването на поверените ѝ стоки. Установено е, че със заповед № 529/16.07.2019 г. на управителя на ответното дружество е назначена ревизия на наличните стоки. В следствие на извършената ревизия е съставен протокол № 529/16.07.2019 г., в който е отразено: начално салдо в размер на 22 972, 97 лв., отложени плащания в размер на 376, 50 лв., дрехи без цени в кашон оценени от ревизора на 40, 90 лв.. Търсеното салдо е сумата в размер на 21 090, 07 лв., изброеното салдо е в размер на 16 899, 20 лв., а в графа липси е посочена сумата в размер на 4190, 87 лв./представляваща разликата между търсеното и изброеното салдо/. С писмо от 29.07.2019 г. работодателя е изискал от служителя да изложи писмени обяснения за липсите на стоки на стойност 4 190,87 лв. Работодателят е приел, че с оглед допуснатите липси на стоки е нарушен вътрешнофирмения правилник, както и трудовата дисциплина съобразно разпоредбите на чл. 187, т.8 и 9 КТ. С оспорената Заповед № 457 от 09.08.2019 г. управителят на ответното дружество е наложил на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че при извършена на 16.07.2019 г. регулярна ревизия за периода 22.01.2019 г. – 16.07.2019 г. в търговския обект - магазин в [населено място], където е местоработата на служителя е установена липса на стоки на обща стойност 4 190, 87 лв., с което ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя. От приетата пред въззивната инстанция комплексна съдебно – почеркова експертиза е констатирано, че представеното на ищцата копие на протокол № 529/16.07.2019 г. за извършване на ревизия преди попълването на дясната част от приложения по делото протокол за ревизия са изпълнени с различна химикална паста. Прието е, че представения протокол за извършена ревизия не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1т ГПК и не се ползва с материална доказателствена сила, а представлява частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за работодателя факти. Въззивният съд е приел, че документът има само формална доказателствена сила за авторство съгласно чл. 180 ГПК, а отразените в протокола факти следва да бъдат преценени с оглед всички събрани по делото доказателства. Въззивният съд е счел при така установените обстоятелства по делото, че при извършената ревизия няма данни да са спазени изискванията на Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове за ревизия на стокови наличности, респективно не е възможно да се провери достоверността на извършената ревизия и констатациите направени в нея. За да постанови своето решение решаващия съд е приел е, че работодателят не е изпълнил своето задължение по чл. 193, ал.1 КТ /преди да бъде наложено дисциплинарно наказание да изслуша работника/, тъй като към искането за даване на обяснения не е приложено копие от протокола от 16.07.2019 г., с който се свързват установете липси, както и вътрешнофирмения правилник. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата като материално отговорно лице в периода 22.01.2019 г. – 16.07.2019 г. да е получила от работодателя си срещу подпис стоки, което да е основание за ангажиране на отговорността ѝ за липса на същите. Прието е, че дори и съдържанието на протокола от 16.07.2019 г. да е бил известен на ищцата с посочените липси от съдържанието му не може да бъде установен периода, за който е извършена ревизията съответно начина по който са получени крайните салда. Прието е, че по делото не са представени първични счетоводни документи, от които да се удостоверяват заприходените стоки по артикули, тяхното количество и стойността им, разходваните стоки и наличността на стоките в магазина. Прието е, че няма данни да е налице предаване по надлежен ред за съхранение и разходване от работещите в магазина продавач – консултанти на стоково паричните ценности, чиито липси са констатирани с ревизията от 16.07.2019 г., а ищцата не е била в състояние да даде обяснения за липсващите стоки в магазина. Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивния съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно и е уважил предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалено и материалноправни въпроси от значение за спора: 1/ Причиняването на материални щети представлява ли злоупотреба с право, т.е. налице ли е нарушение на трудовата дисциплина обуславящо дисциплинарно уволнение? 2/ Какво е значението на протокола от извършената проверка? По формулираните от жалбоподателят въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. По същите е налице формирана практика на ВКС обективирана и в решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., в което е прието, че „неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността“. Приема се, че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател и същото е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага или когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие.“ В случая не е налице отклонение от посочената практика, доколкото за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че работодателят не е установил, работникът да е извършил действия, с които да извлече имотна облага за себе си в ущърб на работодателя си, в противоречие на служебните му задължения. С решение № 49/05.03.2012г. по гр.д. № 584/2011г. ІІІ г.о. ВКС, в отговор на въпроса каква е доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя документи е прието, че същите съставляват частни свидетелстващи документи, нямат материална доказателствена сила, освен ако съдържат неизгодни за издателя му факти, като тяхната доказателствената сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК. Приема се, че те са допустими от ГПК доказателства, а не свидетелски показания в писмена форма. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че протоколът от извършената ревизия, като частен документ, не доказва факта, че работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът