Определение № 1201 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 736/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Г. Л. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Е. В. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV Д състав от 19.04.2012 г. по гр. д. № 16996/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, ІІ ГО, 65 състав № ІІ-65-215/3.11.2011 г. по гр. д. № 15093/2011 г., с което са отхвърлени предявените от П. Г. Л. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с формулирани следните въпроси: Налице ли е злоупотреба с право по смисъла на Конституцията на РБ и чл. 8 КТ, след като работодателят към момента на съкращаване на дадена длъжност в срок от 7 дни след прекратяване на трудовия договор сключва трудов договор с нов служител на същата длъжност; Допустимо ли е към момента на съкращаване на длъжности и прекратяване на трудови договори на работници и служители да сключва трудови договори за съкратените длъжности с нови служители. Изложени са оплаквания относно законосъобразността на извършения подбор съобразно чл. 329 КТ и ТР № 4/16.01.2012 г., ВКС, ОСГК. За ответника по касация [фирма], София жалбата е оспорена с писмен отговор от процесуален представител адвокат Т. Х.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите, поставени с изложението към касационната жалба не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Правен е въпросът, който е включен в предмета на спора, от значение е за изхода на делото, обусловил е правните изводи на съда по конкретното дело и е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение. Конкретният случай не е такъв. Въззивният съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните по трудовия договор с оглед събраните по делото доказателства в аспект на приложеното от работодателя основание за уволнение, а именно съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ с извършен от работодателя задължителен подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Въпросите, поставени с изложението по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд не са обусловили правните изводи на съда във връзка с постановения правен резултат. Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване без касационният съдебен състав да е длъжен да обсъжда наличието на специалните изисквания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение