Определение № 711 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 5 от 15.01.2024 г. по в. гр. д. № 474/2023 г. на Ловешкия окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 95 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. на Тетевенския районен съд, с което предявените искове са отхвърлени изцяло, като вместо това е осъдил на основание чл. 45, вр. с чл. 86 и чл. 84 ал. 3 ЗЗД Г. Н. Г. и М. П. М. солидарно да заплатят на „Вежен Хънтинг" ЕООД, гр. Тетевен, сумата 5865 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи -стойността на убито животно по ценоразпис на „Вежен Хънтинг"ЕООД за ловен туризъм 2020 г., както и сумата 347 лв. - обезщетение за забава от 11.05.2020 г. до 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5865 лв., считано предявяването на иска - 04.01.2021 г., до окончателно изплащане на сумата. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищецът в първоинстанционното производство „Вежен Хънтинг” ООД, гр. Тетевен, е сключил договор № 90/05.12.2012 г. с „Югозападно държавно предприятие“, гр. Благоевград, за предоставяне и стопанисване на дивеча в дивечовъден участък „Вежен" в района на дейност на ТП ДГС „Рибарица“ за 15 години, за който е издадена заповед № 958/09.06.2009 г. на председателя на ДАГ за обособяване на дивечовъден участък „Вежен“, в която подробно са описани неговите граници. Съгласно представен по делото ценоразпис ловен туризъм за 2020 г. стойността на женска кошута над 2 години е 3000 евро. По описа на Районен съд –Тетевен е образувано н. о. х. д. № 306/2020 г. срещу Г. Н. Г. и М. П. М. за престъпление по чл. 237 ал. 1 НК, което е прекратено на основание чл. 249 ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на Районна прокуратура - Тетевен. С решение по н. а. х. д. № 312/2021 г. на Районен съд - Ловеч М. П. М. е признат за виновен за това, че на 10.05.2020 г. за времето от 22,30 ч. до 23,30 ч. в [населено място], област Л., м. „В.”, в затревена площ, находяща се от лявата страна на път [населено място] - [населено място], в посока [населено място], в съучастие като помагач с Г. Н. Г. - извършител, чрез обстрел с огнестрелно оръжие - ловна пушка марка „Beretta", кал.12, убил без надлежно разрешение съгласно чл. 57, ал. 1 ЗЛОД едър дивеч, посочен в списъка на бозайниците и птици -обект на лов т. 1, А, т. 1 от приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от чл. 57, ал. 1 и сл. ЗЛОД - 1 бр. благороден елен от женски пол на възраст около 3 г., бременна с 1 бр. плод от мъжки пол, на стойност 5000 лв., дължимо на държавата обезщетение съгласно чл. 1 от Наредбата за обезщетението за щетите на дивеча, поради което на основание чл. 78а, вр. с чл. 237, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК, вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЛОД е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000 лв. в полза на държавата. Г. Н. Г. е сключил споразумение с прокуратурата и за посоченото деяние като извършител, в съучастие с М. П. М. - помагач, и на основание чл. 237, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 250 лв.; на основание чл. 237, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК същият е лишен от право да упражнява дейността „ловуване” като член на Ловно сдружение „Сокол”- Оряхово за срок от 2 години; на основание чл. 237, ал. 3 НК е осъден да заплати в полза на държавата равностойността на убитото животно – 5000 лв., дължими солидарно с М. П. М.. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че границата на обособения дивечовъден участък „Вежен“ върви на изток срещу течението на р.Черна, като на стр. 92 от досъдебното производство е приложена карта на ДУ „Вежен“ с нанесена граница със зелена линия и е нанесено мястото на произшествието със зелена точка. След наслагване на цифровия модел на КВС на [населено място] и цифровия модел на КККР на [населено място] върху тази карта вещото лице е установило, че зелената точка на местопроизшествието попада в поземлен частен земеделски имот с идентификатор ***, който попада в обхвата на ДУ „Вежен“. Констатирало е, че на стр. 81 от досъдебното производсво е приложено писмо от ТП „ДГС Тетевен“, в което е посочено, че този земеделски имот попада в обхвата на ДУ „Вежен“, а на стр. 12 е приложен протокол за оглед на местопроизшествие, в който е записано, че то се намира в поземлен имот ***. Според експерта мястото, на което е убита кошутата попада в територията на дивечовъден участък „Вежен“ съгласно посочения договор 05.12.2012 г. Прилага и схема на разположението на ПИ *** по КККР на [населено място]. При тези фактически данни и съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК въззивният съд е приел, че в случая е налице противоправно и виновно поведение от двамата ответници, които в съучастие са убили без надлежно разрешение кошутата в обхвата на територията, стопанисвана от ищеца. Изложени са съображения, че съгласно чл. 7 ЗЛОД ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони, независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, а съгласно чл. 8 ал. 2 от закона границите на ДЛС, дивечовъдните участъци и базите за интензивно стопанисване на дивеча се определят по трайни теренни форми и съоръжения, независимо от землищните и фондовите граници, като в случая кошутата е убита в частен земеделски имот с идентификатор ***, попадащ в територията на стопанисвания и ползван от ищеца дивечовъден участък „Вежен“. Съдът е посочил, че с оглед представения по делото от ищеца ценоразпис за 2020 г. сумата, която той би получил при разрешен отстрел на кошутата, възлиза на 5865 лв., до какъвто размер искът е приет за основателен, ведно с претендираната лихва, независимо от обстоятелството, че двамата съучастници са осъдени да заплатят солидарно в полза на държавата сумата 5000 лв. на основание чл. 237, ал. 4 НК, тъй като това е елемент от наложеното им наказание и няма характер на обезщетение. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто не е формулиран. Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата „Вежен Хънтинг" ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба, е задължение на касатора. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба, нито са изложени доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „Вежен Хънтинг" ЕООД заплатените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1104 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,