Определение № 3617 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “БЦС ТРАНС“ ЕООД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ІІІ – „в“ въззивен състав решение № 254/16.01.2023 г. по гр.д. № 6748/2022 г., с което е потвърдено решение № 20219270 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 4730/2021 г. на СРС, 60 състав, с което са уважени исковете на А. Г. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „При преценка на законосъобразността на извършвания подбор съдът има ли право да анализира дали оценката по един или друг критерий на подбора е обоснована, съответно дали е налице обективно съответствие между поставените оценки и това кои служители работят по-добре по смисъла на чл. 329, ал. 1 in fine или правото на работодателя да определя кой работи по-добре е въпрос на преценка, в която съдът не може да замести работодателя?“ 2/. „Подлежи ли на съдебен контрол съдържанието на критериите, които работодателят определя като значими за извършване на подбора по чл. 329 КТ?“, 3/. „При упражняване на право на подбор по чл. 329 КТ допустимо ли е определянето на действителните качества и ниво на изпълнение на работата на сравняваните служители чрез оценки по числова скала (в случая от 1 до 5) според избрани от работодателя конкретни критерии?“; 4/. „Съществува ли нормативна разпоредба, която да забранява преценката на прекия ръководител при извършване на подбора по чл. 329 КТ да бъде извършвана в числова скала?“; 5/. „Задължен ли е въззивният съд да формира изводите си по основните спорни факти в съответствие с правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК относно съвкупната преценка на доказателствата?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийски градски съд, след като е препратил към мотивите на първоинстанциинният съд, в допълнение е изложил, че е налице реално съкращаване на една от съществуващите щатни бройки от длъжностите „шофьор на лек автомобил“ в отдел „Транспорт и снабдяване“, считано от 26.11.2011 г., което е извършено от надлежно лице. Приел е, че упражнявайки правото си на уволнение, работодателят е упражнил и правото си на подбор по чл. 329 КТ, което в случая е било и задължително, предвид обстоятелството, че е съкратена една от няколко идентични длъжности. Извършването на подбора, от нарочно назначена за целта комисия, е разпоредено с решението на едноличния собственик на капитала на дружеството от 22.11.2020 г., като със заповед № 11/26.11.2020 г. на управителя на дружеството е назначена комисия за извършване на подбора между служителите в отдел „Транспорт и снабдяване“, заемащи длъжността „шофьор на лек автомобил“, при следните критерии: квалификация, качество и срочност на изпълнение на задачите, умения да работа в екип, резултатност при изпълнение на задачите, отговорност. Определено е служителите да се оценяват с точки по скала от 1 до 5, като с протокол от 26.11.2020 г. на комисията за подбор по чл. 329 КТ е предложено да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца, тъй като същият е получил най- ниския брой точки. Ищецът е получил максимален брой точки по критериите квалификация и отговорност (по 5 т.), по 4 т. по критериите качество и срочност на изпълнение на задачите и резултатност при изпълнение на задачите, и оценка на прекия ръководител и 3 т. по критерия умения за работа в екип. Решаващият съд е счел за основателен доводът на ищеца, че част от критериите за подбор са неясни, както и че не е доказано приетите от комисията по подбора оценки да съответстват на действителните му качества и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Не било ясно какви изисквания е следвало да покриват служителите във връзка с критерия „резултатност при изпълнение на задачите“, по който критерий ищецът е оценен най-ниско в сравнение с останалите служители, при липсата на въведено с длъжностна характеристика изискване за постигане на определен резултат при изпълнение на трудовите задължения, включени в длъжността „шофьор на лек автомобил“. Не било доказано ищецът да е имал по-ниска „резултатност при изпълнение на задачите“ в сравнение с останалите шофьори на леки автомобили. Не било ясно по какви критерии е определена оценката на прекия ръководител, който е оценил участващите в подбора, включително и ищеца, по определените от комисията пет критерия, а същевременно е дал на всеки от участниците и отделна оценка, като техен пряк ръководител, без да е ясно по какви критерии тази оценка е определена. Счел е за вярно, че работодателят не е длъжен да се съобрази с оценката на комисията, сравнила качествата на работниците по определени критерии, като може да извърши подбора и лично, но при всички случаи критериите за подбор трябва да са ясни и при спор трябва да се докаже, че оценките съответстват на действително притежаваните от служителите качества и ниво на изпълнение на възложената работа. Приел е за несъответен на задължителната съдебна практика- ТР № 3/2012 г., доводът на въззивника, че оценката на ръководителя е субективна и не подлежи на съдебен контрол. Не е доказано ищецът да не е изпълнявал качествено и срочно възложените му задачи, да не е имал умения за работа в екип, като не било установено конкретно какви задачи е отказал да изпълни и дали те са били част от задълженията по длъжностната характеристика на длъжността „шофьор“ и от кого са му били възложени (по длъжностна характеристика шофьорите са подчинени пряко само на управителя, но не и на други служители в предприятието). Неоснователно било и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е навлязъл недопустимо в конкретен анализ на оценките на комисията по отделни критерии, като съдът се е позовал на дадени с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС. За неоснователно е счел и оплакването на въззивника, че районният съд е осъществил съдебен контрол относно критериите, по които следва да бъде извършен подборът, каквато преценка е от компетентността на работодателя, тъй като първоинстанционното решение не съдържа извод, според който определените от комисията критерии за подбор са неподходящи с оглед спецификата на работа, като съдът е изследвал единствено дали те са ясни и дали е доказано, че има обективно съответствие на оценките с реално притежаваните от оценяваните лица качества. За неоснователно е приел и оплакването, че не е доказано съответствие на оценките с обективното ниво на изпълнение на трудовите задължения от четиримата оценявани служители, препращайки към изложените по-горе съображения. В заключение е счел, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява обективно съответствие между поставените на ищеца оценки и начина на изпълнение на възложената му работа, поради което и предвид неяснотата на част от критериите, по които е извършен подборът, поради което уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъдат уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. По основанията за допускане до касационно облжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия и по втория въпроси. Така формулираните въпроси за обхвата на съдебния контрол при спазване на чл.329 КТ от работодателя, са обусловили изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие с практика на ВКС. Съгласно дадените с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, ВКС, задължителни разяснения, при съкращаването на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, прекратяването на трудовите договори с работниците, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. В основата на подбора е преценката по критериите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, която преценка подлежи на съдебен контрол - основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците професионални качества. Обжалваното решение е съобразено с така установената съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване по поставените първи и втори въпроси. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по третия и по четвъртия въпроси. Така формулираните от касатора въпроси непокриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд не е излагал мотиви за допустимост, респ. недопустимост за определяне на действителните качества и ниво на изпълнение на работата на сравняваните служители чрез оценка по числова скала и за съществуване, респ. несъществуване на нормативна разпоредба, забраняваща преценката на прекия ръководител при извършване на подбор в числова скала, а че част от приетите от работодателя критерии за подбор са неясни, като не е и доказано, че приетите от комисията по подбора оценки съответстват на действителните качества и ниво на изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения пети въпрос. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 254/16.01.2023 г. на СГС, ГО, ІІІ- В въззивен състав, постановено по гр.д. № 6478/2022 г. С оглед изхода на спора, „БЦС транс“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на А. Г. В. направените и в касационното производство разноски в размер на 650лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,