Определение № 275 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3966/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Елаците -МЕД”АД с. Мирково, представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт П. против въззивно решение № 260035 от 5.10.2020г. по в.гр.д. № 504 по описа за 2020г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 21 от 6.07.2020г. по гр.д. № 308/2019г. на РС Етрополе и вместо това е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е. М. Ц., извършено със заповед № 827 от 5.06.2019г., на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ, възстановена е на заеманата длъжност „лекар дентална медицина стоматолог, в звено „Здравна служба“на РК Елаците и е осъден ответника да й заплати сумата от 8 600.32лв., обезщетение за оставане без работа за периода 6.06.2019г.- 5.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 5.08.2019г. и са присъдени съответните такси и разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ за незаконно поради липса на законовите предпоставки за това. Счел е, че не е установено нито трудоустрояването на работника по установения за това ред, нито наличие на предложена подходяща работа за работника. Това е така, защото решението на НЕЛК № 0551 от 16.04.2019г. не е влязло в сила /то е обжалвано и образуваното пред АССО дело е висящо/ към датата на уволнението – 5.06.2019г. Освен това, в решението на НЕЛК не е отбелязано дали – пред вид здравословното й състояние - ищцата може да изпълнява заеманата от нея длъжност „лекар по дентална медицина/ стоматолог“. След като предписанието на здравния орган не е достатъчно ясно и конкретно, е налице спор за трудоустрояване, по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване и трябва да се поиска допълване. Медицинският въпрос /дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения работник/ не може да се решава инцидентно от гражданския съд. Допълнително, въззивният съд е посочил и че – още към момента на първото уволнение на ищцата, както и към момента на издаване на процесната заповед за уволнение /№ 827 от 5.06.2019г./ заемната от ищцата длъжност, независимо че се води по щат /възстановена е в щатното разписание от 1.11.2016г./, реално е била съкратена /премахната/, поради което за работодателят въобще не е съществувала възможност да упражни правото си на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Този извод съдът е обосновал с факта, че издадената заповед № 245 от 27.03.2013г.на изпълнителния директор на дружеството за премахване дейността на стоматологичния кабинет при ответника, считано от 1.04.2013г., не е отменена и дейността не е възстановявана. Независимо, че е била възстановена на работа /въз основа на съдебно решение/, ищцата не е осъществявала лечебна дейност в дружеството след 2013г. като лекар дентална медицина /Тази дейност е осъществявана, въз основа на граждански договор от трето лице. Съответно ищцата не се е регистрирала по реда на ЗЛЗ и не е можела да осъществява дейност за първична доболнична стоматологична дейност/. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: Кои са предпоставките за възникване на спор за трудоустрояване, по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване? Налице ли е такъв спор когато в решението на здравния орган са посочени противопоказни условия на труд съобразно заболяването на работника и когато е посочена нова длъжност, която е подходяща за същия? Кой е компетентният орган, който следва да реши спора за трудоустрояване – медицинският орган, издал решението или административния съд? Длъжен ли е работодателят да трудоустрои работника в 7-дневен срок от получаване на решението на здравния орган, когато в него се съдържат противопоказания за заеманата длъжност и се посочва новата длъжност, която е подходяща за заемане от работника? Когато липсва спор за трудоустрояване, повдигнат пред здравен орган, но работникът е подал жалба до административния съд, следва ли работодателят да трудоустрои работника в 7-дневен срок от получаване на решението на здравния орган, когато в него се съдържат противопоказания за заеманата длъжност и се посочва новата длъжност, която е подходяща за заемане от работника или трябва да изчака решението на съда? В тази хипотеза, може ли работодателят да уволни работник, на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ, когато е получил решение от здравен орган /ТЕЛК или НЕЛК/, ако работникът отказва да заема длъжността, която е посочена като подходяща за него? Подлежат ли на предварително изпълнение всички решения на ТЕЛК или НЕЛК, съгласно чл.112, ал.9, изр.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ или само тези, които са по чл.317, ал.2 КТ, вр.чл.113, ал.3 ЗЗ? Касаторът поставя и въпросът: Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени доводи, които са от съществено значение или следва да обоснове само тезата, която той е счел за законосъобразна? Навежда е основанието – очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, релевантно към следните три правни извода на въззивния съд: 1. за наличие на спор за трудоустрояване, без да е съобразен факта, че решението на НЕЛК е постановено след отмяна на предходно решение на НЕЛК, въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че административният орган не е изпълнил задължението си да посочи длъжност за трудоустрояване, за което и е върнал преписката, 2. За значението на обжалването пред съда на решението на НЕЛК, при положение че съдът не може да се произнася по медицинския въпрос за това дали една длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения работник и 3. За необходимостта уволнението да е на основание „съкращаване в щата“ при безспорно установения факт, че длъжността „стоматолог“ съществува в длъжностното разписание. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. М. Ц., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, а по същество - че постановеният акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие /стр.28/,в който сумата е посочена като внесена. Това уволнение е трето по ред, след като вече трудовото й правоотношение е било двукратно прекратявано на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ /със заповеди с № 26 от 24.10.2013г. и с № 81 от 24.07.2015г., поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията за длъжността съобразно ЗЛЗ/. Настоящето уволнение е на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ, след връчено предложение за трудоустрояване изх.№ 1919 от 5.06.2019г. Последното е във връзка с постановено решение на НЕЛК № 0551 от 16.04.2019г., в което изрично е отбелязано, че „решението за преценка необходимостта от трудоустрояване се взема в изпълнение на решение на Административен съд № 1094 от 6.11.2018г. и определение № 893 от 9.11.2017г.“, след обсъждане с представители на работодателя, преглед на медицинските документи и на представените допълнителни данни, включително списъка на длъжностите, определени за трудоустрояване. Това решение на НЕЛК № 0551 от 16.04.2019г. не е влязло в сила към момента на уволнението, защото е обжалвано от ищцата, на основание чл.112, ал.6 ЗЗ. Със същото е отменено ЕР на ТЕЛК № 0910 от 27.10.2016г. и в съответствие с постановено от АС София определения се издава ново, като се отменя оценката на работоспособността и трудовата препоръка. В останалата част решението на ТЕЛК е потвърдено. Определен е краен процент 100%ТНР без чужда помощ поради заболяване от общ характер и се посочва, че „лицето може да работи като рецепционист“. Въз основа на това решение е издадена заповед № 826 от 5.06.2019г. за трудоустрояване и преместване на Е. Ц., заемаща длъжност „лекар дентална медицина/стоматолог“ на длъжност „рецепционист“ в общежитие в дирекция „Туристически и социални дейности“гр.Етрополе, считано от 6.06.2019г. Заповедта е подписана от ищцата със заявлението:“Не съм съгласна да бъда трудоустроена“. Последвала е заповед № 827 от 5.06.2019г. за уволнение на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не е възможно да се допусне касационно обжалване, тъй като за тях не е налице нито изискването за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, нито посоченото специално основание за допустимост. Поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Освен това, следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тези предпоставки не са налице за нито един от поставените от касатора въпроси. В случая решаващите мотиви на въззивния съд са за липса на изискуемите предпоставки на посоченото от работодателя основание чл.330, ал.2, т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение и по-специално на изискването за трудоустрояване на служителя по установения за това ред, пред вид липса на влязло в сила решение на НЕЛК към момента на уволнението /същото е било обжалвано, във връзка с което е висящо адм.д.№ 862/2019г.на АССО/. След като по делото не е било спорно, че по надлежния ред не е разрешен медицинският въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на служителя, ирелевантни за разрешаване на спора се явяват поставените от касатора въпроси, касаещи предпоставките за възникване на спор за трудоустрояване, по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване и за компетентният да разреши този спор орган. При преценката си за законосъобразност на извършеното уволнение, съдът изследва наличието на предпоставките, изискуеми за конкретно посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. За основанието по чл.330, ал.1, т.5 КТ те са две: трудоустрояване на работника или служителя по установения за това ред по чл.314 и чл.3317 КТ и отказ на трудоустроения работник или служител да заеме предложената му подходяща работа. Трудоустрояването става с предписание, издадено от здравните органи, които съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване са лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В заключението на здравния орган изрично се посочват здравните противопоказания - какви трудови функции и кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му /т.е. коя е работа е подходяща/. Предписанието установява необходимостта, формата и срока на трудоустрояване. Задължението на работодателя по чл.317, ал.3 КТ да премести работника или служителя в 7-дневен срок от получаване на предписанието, само по себе си, не може да обоснове законосъобразност на уволнението по чл.330, ал.2, т.5 КТ когато издаденият от здравния орган акт не е влязъл в сила и се обжалва. Независимо, че съгласно чл.112, ал.9, изр.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, обжалването на решенията на ТЕЛК или НЕЛК не спира изпълнението им, съдебната практика приема /вж.напр.решение по гр.д.№ 1997/2014г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3482/2014г. на ІV г.о./, че само влязлото в сила решение на ТЕЛК /НЕЛК/ е основание, въз основа на което може да се предприемат действия да прекратяване на трудовото правоотношение. За да стане решението задължително за всички лица, органи и организации в страната, то трябва да не е обжалвано в срок или редът за обжалването му да е изчерпан ( чл. 113, ал. 3 от ЗЗ ). В този смисъл са ирелевантни поставените от касатора въпроси, с които обосновава твърдението си за очевидна неправилност на въззивния акт, свързани с конкретните за делото факти, че обжалваното пред Административния съд решение на НЕЛК е постановено след отмяна на предходно решение на НЕЛК и че съдът не можел да се произнася по медицинския въпрос за противопоказността на определена длъжност за здравето на трудоустроения работник. Цитираната съдебна практика, която е в съответствие с приетото от въззивния съд изключва и наличието на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не счита, че е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидно неправилен е възивен акт, който страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване с действителното съдържание на защита им, събраните доказателства и тяхното съдържание, когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна уредба, при отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат, какъвто настоящият случай не е. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски в размер на 1 000лв.за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочеинте от касатора основания за допустимост, настоящият състав на Върховен касационен съд