Определение № 4656 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 780/2024 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 02.11.2023г. по гр.д.№12790/2022г. на Софийски градски съд, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПК. Жалбоподателят – Столична община,чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на решение с което да бъде уважени предявените искове. Ответникът -М. А. А., чрез процесуалния си в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е: признато за незаконно и е отменено уволнението на М. А., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ със заповед № СОА21-РД15-1521/01.03.2021 г. на Кмета на Столична община; възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт“ в отдел „Младежки дейности“, Дирекция „Спорт и младежки дейности“ в Столична Община и е осъдил ответната Столична Община, да заплати на М. А. А. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9000 лв. /девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане. Установено е, че по силата на трудов договор № СОА20-РД15-8143/22.06.2020 г., Столична община - работодател е възложила на М. А. - служител, който е приел да изпълнява длъжността младши експерт в отдел “Младежки дейности“ на дирекция „СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ“, към направление “КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ, СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ“ при Столична община, със срок на изпитване в полза на работодателя 6 месеца от датата на заемане на длъжността, за пълно работно време-8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Констатирано е, че със заповед № СОА21-РД15/01.03.2021 г., издадена от Кмета на Столична община, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и утвърдено длъжностно разписание на Столична община с рег.№ СОА21-РД15-1396/25.02.2021 г. в сила от 01.03.2021 г. е прекратен трудовия договор, считано от деня, следващ връчването на заповедта на работника, като в заповедта е посочена, като причина за прекратяването на трудовия договор с ищеца - с предизвестие от работодателя- при съкращаване на щата. Видно от изрично отбелязване върху процесната заповед, същата е връчена на ищеца на 01.03.2021 г. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели. От представеното по делото длъжностно разписание / изменение на разписание на длъжностите на Столична община в дейност 1 11 122 “Общинска администрация“, утвърдено от Кмета на Столична община, считано от 01.03.2021 г., съдът е установил, че за Направление“ Култура, образование, спорт и младежки дейности“, Дирекция „Спорт и младежки дейности“, отдел“Младежки дейности“, предвидената длъжност за младши експерт- 1 брой е съкратена, а предвидените длъжности в отдела за главен експерт от 3 броя/ длъжности/ ставали 4 броя/ длъжности/. Т.е. премахната е длъжността за младши експерт в отдел “Младежки дейности“ и са увеличени щатните бройки в отдела за главен експерт/ от 3 длъжности 5 на 4 длъжности/. В процесния случай съдът е приел, че е налице съкращаване на една щатна бройка от няколко идентични такива, а именно била е съкратена щатната бройка на заеманата от ищеца длъжност „младши експерт“, от няколко идентични такива, а именно - тези за младши и главен експерт/ общо 4 на 8 брой/, като останалите три длъжности за главен експерт са увеличени от 3 броя на 4 броя. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства в случая извършване на подбор е бил задължителен. Изтъкнал е, че от представените длъжностни характеристики за длъжността младши експерт и за длъжността главен експерт в отдел „Младежки дейности“ в Дирекция „Спорт и младежки дейности“ се установява идентичност на функциите на посочените две длъжности с незначителни разлики между тях, а изцяло идентични са длъжностните характеристики за тези две длъжности в частта относно „Възлагане и планиране и отчитане на дейността“, както в частта относно“ отговорности свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите“. Прието е, че сходни са длъжностните характеристики за тези две длъжности в частта относно „ преки задължения“, „ възлагане и планиране и отчитане на дейността“ и „взимане на решения“, като дори да са налице разлики, същите са несъществени/ несъществено различаващи се трудови функции/ и не променят цялостно функциите на тези две длъжности/ за младши и за главен експерт/. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са налице и сходни със заеманата от ищеца длъжност, тъй като същите не осъществяват различни трудови функции, поради което са сходни длъжности/ за главен експерт/ с тази заемана от ищеца/ за младши експерт/ преди уволнението му и се касае в случая очевидно за изпълнение на сходни трудови функции. Съдът е приел, че в случая при доказателствена тежест за ответника, липсват доказателства за провеждане на задължителен подбор, съобразно критериите на чл.329, ал.1 КТ и при липса на доказателства за проведен задължителен подбор съобразно критериите на чл.329, ал.1 КТ, съдът е признал уволнението за незаконо на уволнението на ищеца и е уважил предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С оглед уважаването на този иск съдът е счел за основателни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят Столична община, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: следва ли да се извършва подбор при съкращаване на щата между съкратената длъжност, заемана по трудово правоотношениепо КТ, и останалите длъжности, които се заемат по служебно правоотношение по ЗДСл, следва ли лицата, които ще участват при извършването на подбора да отговарят на изискванията за заемане на длъжността, която не се съкращава, когато тези изисквания са заложени в нормативен акт, по кой нормативен акт следва да се извърши подбора между лица, заемащи длъжности на различно основание и по различно правоотношение – КТ или ЗДСл., кое е правното основание, на което държавни служители следва да участват в подбор със служител на трудово правоотношение и за за задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност, при определяне на кръга на лицата, които следва да участват в подбора поради съкращаване в щата, изхожда ли се от сходствата във възложените трудови фукнции на съкратената и останалите трудови фунцкии или се изхожда от техните различия, кои са критериите за преценка на сходствата в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите фукции с оглед характера на изпълняваната и възложената длъжност, както и следва ли въззивният съд в мотивите си към въззивното решение да отрази решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по същество на правния спор, като обсъди всички доводи на страните. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на практика на ВКС. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По остованети за разглеждане въпроси, относи към преценката за това кога се извършва подбор и по какви критерии има трайно установена практика. Според същата работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. В този смисъл и даденот разрешение в решение № 304 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2344/2014 г., IV г. о., в което е прието, че действително с разпоредбата на чл. 329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават и това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Посочва се, че когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши и той е такъв при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности, като такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. В практика се приема, че не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции и само в тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива длъжности е възможно сравнение. Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. IV г. о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по процесуалноправния въпрос формулиран от жалбоподателя относно задължението на въззивния съд да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спортното правно, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото съдът не е дал разрешение в противоречи с практиката на ВКС и съгласно чл. 235 ГПК е основал решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като е изложил своите изводи в мотивите към решението. В постановеното въззивно решение са обсъдени всички наведени от въззивника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на обжалвания акт (на мотивите към него). В конкретния случай твърденията на жалбоподателя за неправилност не могат да бъдат установени при прочит на мотивите на обжалваното решение. Тези твърдения не могат да бъдат проверени без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват наличието на очевидна неправилност на обжалвания акт. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 2500 лв. разноски за касационното производство - заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид изложените съображения, съдът