Определение № 60739 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. И. К. срещу решение № 42 от 25.02.2021г. по гр.дело № 54/2021г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260336 от 17.12.2020г. по гр.дело № 1814/2020г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1- т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на извършеното със заповед № 14/24.04.2020г. на Управителя на ответното дружество уволнение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - спиране на работата за повече от 15 работни дни; за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик, ремонт водомери” във “Водомерно звено” и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 760 лв. - обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца за периода: 25.04.2020г. - 25.10.2020г.. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Твърди, че макар правилно съдът да е тълкувал разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ кога е налице спиране на работата за повече от 15 дни - при пълно преустановяване на дейността в предприятието или съответното звено, в конкретния случай това основание за прекратяване на трудовото правоотношение не се е осъществило, защото от събраните по делото гласни доказателства и изготвената експертиза, които въззивният съд е отказал да обсъди и анализира, се установява, че фактически работата на „Водомерно звено” не е спирала, а е била поета от други двама служители – Б. и С. /свидетели по делото/, които работодателят е преназначил на работното място на ищеца, за да пломбират водомери и да извършват монтаж и демонтаж на стари и нови водомери, но без извършване на ремонти. Поддържа, че при уволнението работодателят е извършил злоупотреба с право и пряка дискриминация по възраст и физическо увреждане (инвалидност) спрямо уволнения работник, като въззивният съд неправилно е приел, че това е останало недоказано от ищеца. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени съдебно - деловодните разноски за касационната инстанция. Касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 51 от 03.06.2019г. по гр.д. № 1789/2018г. на ВКС, III г.о., решение № 625 от 06.04.2004г. по гр.д. № 1603/2002г. на ВКС, III г.о. и решение № 835 от 22.08.2005г. по гр.д. № 373/2003г. на ВКС, III г.о.. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК към касационната жалба, при едновременно позоваване на трите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1 - т. 3 ГПК, моли да бъде допуснато касационно обжалване по материалноправен въпрос, свързан с трудовото дело, който не е формулирал. Релевира и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба - „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване, постановено по искове с правни основания чл. 344, ал.1, т. 1 - т. 3 КТ, въззивно решение, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, Сливенски окръжен съд е намерил за безспорно установено по делото, че със заповед от 17.03.2020г. на Управителя на ответното дружеството е наредено спазването на следните противоепидемични мерки от работниците и служителите на „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД: преустановяване обхода на инкасатори по домовете за визуално отчитане на всички измервателни устройства; преустановяване на работата на останалите работници и служители по установен график; временно преустановяване на всички външни посещения на обекти и съоражения на дружеството; силно ограничени остават всякакви услуги с пряк контакт с индивидуални клиенти, подмяна и ремонт на водомери, поставяне на пломби и други, като дейността на дружеството по отстраняване на аварии и изграждане на нова инфраструктура ще продължи да се осъществява при осигурени предпазни средства за работниците и служителите. Приел е, че със заповед от 27.03.2020г. на Управителя на ответното дружество, считано от 30.03.2020г. до отмяна на извънредното положение на територията на Република България, е преустановена работата и е спряно изпълнението на трудовите функции и дейността на всички служители във „Водомерно звено” при ответника, като за срока на преустановяване на работата работниците и служителите продължават да получават трудовото си възнаграждение, което е изрично предвидено и в чл. 267а КТ. С предизвестие № 14 от 23.04.2020г., подписано от Управителя на работодателя, ищецът е бил предизвестен, че трудовото му правоотношение се прекратява, считано от 24.04.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - поради спирането със заповедта от 27.03.2020г. на работата във „Водомерно звено”. Сливенски окръжен съд е отчел като ноторно известно обстоятелството, че с решение на НС от 13.03.2020г. в страната е обявено извънредно положение, а с решение на МС от 14.05.2020г. - извънредна епидемична обстановка. Извършил е тълкуване на разпоредбите на чл. 120в и чл. 267а КТ, приети във връзка с извънредното положение, в сила от 13.03.2020г., съпоставяйки ги със заварените норми на чл. 120, чл.176, ал.4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, при което е заключил, че с новите норми е предвидена нова форма на престой или спиране на работата. Особеното в нововъведената мярка за времето на извънредното положение е, че работодателят може да обяви престой и да преустанови работата не само на предприятието или на част от него, но и на отделни работници и служители, както по обективни причини /напр. извършване на планов ремонт, ревизии и др./, така и в изпълнение на постановена от държавен орган мярка, изискваща недопускане на работниците и служителите до работните им места, без да е длъжен да доказва наличието на причини от организационно-техническо или икономическо естество за престоя /чл. 120в КТ/. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че фактическият състав на уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ е осъществен, тъй като дейността на водомерното звено на ищеца е преустановена със заповедта от 27.03.2020г. за повече от 15 работни дни, считано от 30.03.2020г. и това преустановяване е продължавало към 24.04.2020г. – датата на която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. За неоснователен е намерил доводът на ищеца, че с формално приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е постигнат друг целен от работодателя резултат – съкращаване на щата на ищеца, доколкото преустановяването на работата на водомерното звено на ищеца е реално по време на извънредното положение, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. /дата, следваща с около месец датата на прекратяване на процесния трудов договор/. Освен това е посочил, че не е установена недобросъвестност на ответника или дискриминационно отношение по някои от белезите в чл. 8, ал. 3 КТ, тъй като е безспорно установено от доказателствата по делото, че всички служители на водомерното звено при ответното дружество са били уволнени към 24.04.2020г.. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6 ГПК. По настоящото дело, както в касационната жалба, така и в отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 КТ към нея, касаторът не е формулирал правен въпрос. Изложени са единствено оплаквания по правилността на атакуваното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство по предварителна селекция на касационната жалба. Отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за да не бъде допускан касационен контрол на въззивното решение. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, на която касаторът се позовава, е уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито в случая не се констатират. Не са осъществени и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивния акт, за които ВКС следи служебно. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, но тъй като не са представени доказателства за сторени такива разноски, те не му се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,