Определение № 2709 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2057/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „ВиВеста Холдинг“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски градски съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният срещу ЗК „Надежда“ АД иск по чл. 244, ал. 7 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане, въз основа на сключен между ищеца и трето лице договор за цесия, на сумата 17 400 лв., представляваща възнагрждение по договор за управление между ответника и третото лице. При извършената служебна проверка съдът намери касационната жалба за недопустима. Последователна е установената практика на ВКС, че спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие или свързани с такъв договор, обуславя търговски характер на делото, за което определящи са търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложимостта на разпоредбите на ЗЗД относно договора за поръчка (ч. т. д. № 275/2018 г., I т. о., ч. т. д. № 201/2016 г., II т. о., ч. т. д. № 2680/2021 г., II т. о. и цитираната там практика). С оглед изложеното в разглеждания случай делото се явява търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и доколкото цената на предявения иск (17 400 лв. или 8896,48 евро) е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ праг от 10 225,837 евро за касационна обжалваемост по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, същото е влязло в сила с постановяването му, а подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът