Определение № 60373 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1685/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД против решение № 158/08.06.2020г. по в.т.д. № 122/2020г. на Апелативен съд–Пловдив, с което е потвърдено решение № 599/30.10.2019г. по т.д. № 613/2018г. на Окръжен съд–Пловдив в осъдителната му част до размера на 31 432,20 лева, за който не е уважено възражението на касатора за прихващане с дължими месечни такси за услуги, предоставени на ищеца „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419 / 31.08.2012г. и вземанията не са прихванати от присъдената в полза на ищеца сумата 97 785,58 лева - остатък от дължима главница съгласно протокол за прихващане от 15.12.2017г., договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012г. и договор за колокиране № 189/01.10.2016г. Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД и чл.38, ал.1 ЗЗД., заключвайки, че ответникът се е възползвал от плащането по четирите процесни спогодби. Намира за безспорно установено по делото, че към датата на сключване на процесните спогодби и двете страни по тях са знаели, че Стивън Дженман няма правомощие да подпише въпросните спогодби при договаряне сам със себе си. Също така в нарушение на чл.12, чл.153 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е тълкувал непълно, едностранно и извадково решение № 2653/25.05.2019 на Районен съд –Пловдив. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 6000 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, по приложен списък по чл.80 ГПК.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е приел за безспорно наличието на валидни договорни правоотношения между страните, произтичащи от договор № 419/31.08.2012г. за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за колокиране № 189/ 01.10.2016г. Посочено е, че съгласно договор № 419/31.08.2012г. за предоставяне на телекомуникационни услуги, страните по него са предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, като същите са се споразумели да установят търговско сътрудничество за взаимно предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. Съгласно чл.4, ал.З от раздел „Цени на услугата и условия за плащане“, насрещните задължения се прихващат въз основа на двустранен протокол, подписан от упълномощени представители на страните, до размера на по-малката дължима сума. Според определения в чл.1 от договор за колокиране №189/ 01.10.2016г. предмет на договора, „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД /към процесния момент ЕООД/ предоставя на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ” АД в технически център, с посочен адрес, услугата колокиране /физическо позициониране на клиентски сървари или друго оборудване в специализиран дата център, който осигурява необходимите условия за непрекъснато и безпроблемно функциониране/. Посочено е, че в съответствие с клаузата на чл.4, ал.З от договор № 419/31.08.2012г., на 15.12.2017г. между страните е подписан протокол за прихващане на насрещни вземания. Съгласно заключението на съдебносчетоводна експертиза, задължението по договор № 419/31.08.2012г. и по договор № 189/01.10.2016г. се води общо, поради което не може счетоводно да се индивидуализира задължението по всеки от двата договора. Протоколът за прихващане също касае задължения на ответното към ищцовото дружество и по двата договора, като видно от съдържанието на протокола за прихващане задълженията са към края на 2017г. /остатък по протокол за прихващане от м.10.2017г. и фактури от м.11. и м.12. 2017г./. Констатирано е, че след като от задължението на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕИШЪН НЕТ” АД към „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД в общ размер на 104 025,44 лева е прихванато задължението на „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД към „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕИШЪН НЕТ” АД / „ГКН“ АД/ в размер на 4 785,76лв., в протокола за прихващане от 15.12.2017г. е обективирано изявлението на страните, че дават изричното си съгласие, че всички задължения на „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД към ГКН АД са затворени, както и че вземанията на „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД към ГКН АД възлизат на 99 239,68лв. Протоколът за прихващане е двустранно подписан, и носи печат на двете дружества. Фактурите, предмет на протокола за прихващане /както и предходно издадени фактури/, са намерили отражение в дневниците за покупки при ответника, включени са в отчетните регистри - справки - декларации по ЗДДС на ответното дружество, подавани пред НАП, при валидно договорно правоотношение, като установяващ изпълнение/предоставяне и приемане на уговорената услуга. Съдът е прел за неоснователно възражението за прихващане на касатора с вземанията му в размер от 31 432,20 лева за предоставени от него услуги на ищеца „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД по договора за телекомуникационни услуги № 419 / 31.08.2012г. за периода от 05.01.2018г. до м.02.07.2018г., тъй като вземанията са погасени на основание чл.75, ал.1 ЗЗД чрез извършено от ищеца плащане на дълг на касатора към Стивън Дженман. Въззивният съд е взел предвид представените по делото четири тристранни спогодби от 03.09.2018г., 04.09.2018г., 05.09.2018г. и 07.09.2018г. и разписки за извършени плащания по същите. Участващите три страни в спогодбите са „С. Коннект“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Ю. Н., „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, представлявано от пълномощник на изпълнителния директор - Стивън Кенет Дженман, съгласно пълномощно рег. №3190/24.07.2014г., и физическото лице Стивън Кенет Дженман. Четирите спогодби съдържат констативна част за задълженията на „С. Коннект“ ЕАД към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД по фактури, издадени през релавантния период. Същевременно те се съдържат и констатации за задължения на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД към Стивън Кенет Дженман, произтичащи от трудово правоотношение - подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение. В спогодбите е посочено, че лицето Стивън Кенет Дженман е с прекратено трудово правоотношение с „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, като в т.З от спогодбите е упоменат и заведен от Стивън Кенет Дженман срещу „Глобъл Комюникейшън нет“ АД трудов спор за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, произтичащи от прекратяването на трудовия договор, по който трудов спор е образувано гр.д. № 14280/2018г. на Районен съд - Пловдив. Идентичните клаузи на чл.1 и чл.2 от спогодбите съдържат нареждане от страна на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД към „С. Коннект“ ЕАД да заплати на Стивън Кенет Дженман директно и в брой до 30.09.2018г. посочените /по основание и размер/ суми и съгласие на „С. Коннект“ ЕАД да изпълни изискуемото си задължение към „ГКН“ АД по посочения начин. В чл.5 е посочено, че плащането се счита извършено срещу надлежно издадена от Дженман разписка, каквито разписки са приложени като доказателство по делото. Приложено като доказателство е и цитираното пълномощно с рег. № 3190/24.07.2014г., с което се делегират представителни права в полза на Стивън Кенет Дженман, упражнени при сключване на спогодбите /т.6 и т.7 - да сключва всякакви сделки, споразумения и договори, извънсъдебни спогодби, споразумения и т.н./. Въз основа на така установените факти, въззивният съд не е споделил приетото от първоинстанционния съд относно приложението на чл.38 ал.1 от ЗЗД, а именно, че е налице договаряне от страна на представителя Стивън Кенет Дженман от името на представлявания – „ГКН“ АД, лично със себе си, /без представляваният да е дал съгласието си за това/. Счел е, че в случая е налице договаряне между двете търговски дружества в полза на трето лице, като договарящи са само юридическите лица. Апелативният състав е споделил изцяло решаващите изводи на първоинстанционния съд относно фактическите и правни последици на постановеното по трудовия спор решение № 2653/25.06.2019г. по гр.д. №14280/2018г. на Районен съд-Пловдив /влязло в сила, с оглед приложения изпълнителен лист от 07.08.2019г. за присъдени разноски по делото/. Мотивите на същото съдържат установителна част и съответстващ диспозитив относно вземане на лицето Стивън Кенет Дженман спрямо „ГКН“ АД от 68 845,97лв., представляващи сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода м. март 2017г. — част от същото, до м.август 2017г. В мотивната част на решението изрично е посочено: „С оглед заявеното от ищеца признание, че след образуване на исковото производство са били погасени чрез плащане обезщетенията по чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ, ТВ за м. февруари и част от м. март 2017г. /посочени като изцяло погасени задължения в предпоследната тристранна спогодба от 05.09.2018г./,ведно със законната лихва…тези претенции ще се отхвърлят, поради плащането им в хода на производството“. Диспозитивът на решението съдържа отхвърлителна част за разликата над 68 845,97лв. до пълния предявен размер от 89 008,68лв.; за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 3 286лв.; за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 3 136,64лв.; за заплащане на сумата от 7 919,45лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения от падежите на всяко едно от тях до датата на подаване на исковата молба в съда /аритметичният сбор на отхвърлените претенции е 34 504,81 лева/, поради погасяването им чрез плащане в хода на делото. Стивън Кенет Дженман е депозирал показания по делото, че действително в хода на исковото производство по трудовия спор му е изплатена сума от „около 30 000 лева“ от „С. Коннект“ ЕАД, както и че по този начин е извършено плащане и на други служители. Въззивният съд е счел за правно логични и житейски справедливи изводите на първоинстанционния съд, че незачитането на извършеното плащане би довело до неоснователно обогатяване в патримониума на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД и обедняване по отношение на Стивън Кенет Дженман, доколкото със сила на пресъдено нещо за последния е отречено правото да претендира трудово възнаграждение и обезщетението, за които исковите му претенции по трудовото дело са отхвърлени, а в същото време ще дължи връщане на изплатените му от „С. Коннект“ ЕАД суми. Въззивният състав се е позовал на приложението на материалноправната норма - чл.75 ал.1, пр. последно от ЗЗД. Посочил е, че по смисъла на тази разпоредба, точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на отвластено /от кредитора, съда или от закона/ лице, както и на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възпозвал от него. Посочил е, че докато потвърждаването е волеви акт, това, дали кредиторът се е възползвал от плащането, е фактически въпрос, който следва да се преценява според конкретните обстоятелства. Апелативния съд се е позовал на основните положения в гражданския процес, развил се между страните по трудовия спор – Стивън Дженман и касатора. Спрямо тях се разпростира не само силата на присъдено нещо, но и важат принципите на състезателното начало, на установяване на истината и на добросъвестност. Изискването за добросъвестност е не само към ищеца по трудовия спор, който добросъвестно е упражнил предоставените му процесуални права, съобразно добрите нрави. Спазвайки задължението да изнесат пред съда само истината, ищецът е признал, а ответникът не е отрекъл извършеното в полза на ищеца плащане от трето лице- ищеца по настоящото производство. Изложени са допълнителни съображения, че с оглед липсата на договаряне сам със себе си по чл.38, ал.1 ЗЗД, би могла да намери приложение и хипотезата на чл.75, ал.2, изр. 1-во ЗЗД – длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Посочено е, че ако се касае до мнимо представителство, то процесуалното поведение на ответника в производството по трудовия спор може да се приеме като недвусмислено обстоятелство, сочещо на овластяване на лицето, към което е изпълнено задължението, да получи изпълнението. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „I.1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба? /сочи противоречие с решение № 33/19.02.2015г. по гр.д. № 3050/2014г. на IV гр. о. на ВКС, решение № 160/13.01.2017г. по гр.д. № 2077/2016г. на II гр. о. на ВКС и решение № 257/13.12.2016г. по гр.д. № 2436/2016г. на III гр. о. на ВКС/; I.2/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви? /сочи противоречие с решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, решение № 173/15.07.2013г. по гр.д. № 1131/2012г. на III гр. о. на ВКС, решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на III гр. о. на ВКС/; I.3.1/ Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение; I.3.2/ Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са допуснати и събрани по съответния ред? /сочи противоречие с решение № 138/08.06.2011г. по гр.д. № 1056/2010г. на III гр.о. на ВКС и решение № 149/03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на III гр.о. на ВКС/; I.4/ Възниква ли задължение за съда да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, когато липсва идентитет на спорното материално право и на страните в преюдициалното правоотношение? /сочи противоречие с решение № 274/13.11.2012г. по гр.д. № 461/2012г. на II гр.о. на ВКС, решение № 193/22.12.2015г. по т.д. № 912/2015г. на II т.о. на ВКС/; I.5/ Ползват ли се мотивите на съдебно решение със сила на пресъдено нещо? /сочи противоречие с решение № 57/26.02.2018г. по гр.д. № 2736/2017г. на IV гр.о. на ВКС/; I.6/ Следва ли съдът при изследването на свидетелските показания да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността му да е повлияла на достоверността на показанията му? /сочи противоречие с: решение № 79/12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на IV гр.о. на ВКС и решение № 338/20.11.2013г. по гр.д.№ 1269/2012г. на IV гр.о. на ВКС/; II.1/ Приложима ли е забраната за договаряне на пълномощник сам със себе си, въведена с чл.38, ал.1, предл. първо от ЗЗД в случаите на договаряне на упълномощен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си без упълномощителят да е дал съгласието си за това? /сочи противоречие с: решение № 99/01.07.2009г. по т.д.№ 713/2008г. на II т.о. на ВКС, решение № 217/10.03.2016г. по т.д. № 2296/2015г. на I т.о. на ВКС, решение № 149/10.03.2020г. по т.д. № 260/2019г. на II т.о. на ВКС/; Приложима ли е забраната за договаряне на пълномощник сам със себе си, въведена с чл.38, ал.1, предл. първо от ЗЗД в случаите на тристранно договаряне на две търговски дружества и физическо лице в полза на това физическо лице, когато при договарянето то действа и като пълномощник на едното от търговските дружества, без упълномощителят да е дал с пълномощното съгласието си по чл.38, ал.1, предл. първо ЗЗД?; II.2/ Следва ли при изпълнението на задължение по чл.75, ал.2 ЗЗД обективните условия, които подвеждат длъжника да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител? /сочи противоречие с решение № 787/18.11.2010г. по гр.д. № 1539/2009г. на IV гр.о. на ВКС/; II.3/ Приложими ли са разпоредбите на чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД и чл.75, ал.2 ЗЗД, когато изпълнилия задължението длъжник и приелото плащане лице са недобросъвестни? /сочи противоречие с решение № 311/28.10.2014г. по гр.д.№ 2012/2014г. на IV гр.о. на ВКС и решение № 267/07.12.2018г. по гр.д. № 2088/2018г. на IV гр.о. на ВКС/“. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпросите от сегмент II.1, свързани с приложението на чл.38, ал.1, предл. първо ЗЗД, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът въз основа на съдържанието на представените по делото спогодби е приел, че представляващият ответното дружество е изразил воля единствено от негово, но не и от свое име, а на второ място, наличието на надлежна представителна власт в полза на Стивън Дженман не е от значение за крайния изход на спора, който е обусловен от решаващият извод на съда за приложението на чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД, а именно, че касаторът – кредитор се е възползвал от направеното изпълнение на задължението, тъй като с плащането е погасен негов дълг към С. Дженман. Не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол и поставените от касатора въпроси в т. II.2 и II.3 от изложението относно приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, тъй като позоваването от съда на правилото на чл.75, ал.2 ЗЗД е под формата на допълнителен аргумент, като правният резултат е обусловен от изводите за наличие на хипотезата на чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД. Въпросът, дали разпоредбата на чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД е приложима, когато изпълнилият задължението длъжник и приелото плащането лице са недобросъвестни, също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ЗЗД, тъй като, на първо място, съдът не е приел наличие на недобросъвестност на тези лица, а на второ място, добросъвестността е елемент единствено от фактическия състав на чл.75, ал.2 ЗЗД, но не и от този на чл.75, ал.1 ЗЗД, като дори да се приеме обратното, доколкото съдът е счел, че извършеното от ищеца плащане ползва ответника, а не му вреди, без значение е наличието на добросъвестност като субективен елемент, след като не е установено наличие на обективния елемент на увреждането. Въпрос I.4 не е относим към изхода на спора, тъй като съдът се е позовал единствено на формираната сила на присъдено нещо между самите страни по трудовото дело, въз основа на което е направил извод за погасяване на съществуващ дълг на ответника към ищеца по трудовото дело. Това е изведено въз основа на диспозитива на решението по трудовия спор, като позоваването на мотивите е единствено с оглед установяване основанието за отхвърлянето на исковете – плащане по време на процеса, а изводът, че плащането е направено от ищеца е на базата и на съдържанието на процесните спогодби, в които плащанията са отразени като резултат, поради което спрямо въпроси I.5 и I.3.2 също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. При обсъждане на свидетелските показания, съдът е отчел наличието на трудов спор между свидетеля и ответника, като изрично е посочил наличието на такъв в мотивите на решението, но същевременно е съобразил и факта, че самият свидетел е получателят на плащането, с което се погасява негово вземане, издал е разписки за плащането и същото е отразено в спогодбите, като същевременно няма насрещно проведено доказване от страна на касатора за извършено от него самия плащане на трудовите вземания /включително позоваване за такова/, поради което не е налице твърдяното от касатора несъответствие с практиката на ВКС, и спрямо въпрос I.6 не е осъществен соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, изводите на съда не се градят /така както се поддържа от жалбоподателя/ изцяло на „процесуалното поведение на ответника по трудовия спор“ /че не е отрекъл извършеното плащане в трудовия спор/, съответно решението не е обосновано на неприети по делото доказателства, като с оглед изложеното по-горе, при недоказване на увреждане, ирелеватно за изхода на спора е обсъждането на недобросъвестност /субективен елемент, наличието на който не е значение за състава на чл.75, ал.1, предл. последно ЗЗД, ако беше доказано увреждането/, поради което спрямо въпроси I.1 - I.3 /т.1 и т.2/, основаващи се на тези оплаквания на касатора, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната му част не може да бъде допуснато до касационен контрол. Относно отговорността за разноските, настоящият състав на ВКС приема следното: Ответникът по касацията е направил разноски за настоящото производство в размер на 6000 лева с вкл. ДДС - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение. Направеното от касатора възражение по чл.78, ал.5 ГПК е частично основателно, като при минимален размер от 1472,97 лева без ДДС /1767,56 лева с вкл. ДДС/ на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. /при материален интерес в настоящото производство от 31 432,20 лева/, с оглед фактическата и правна сложност на спора, установима и от множеството различни въпроси, поставени от касатора в изложението му към касационната жалба, на ответника по касацията следва да се присъдят като разноски 4000 лева с вкл. ДДС, от заплатеното от него възнаграждение в размер на 6000 лева с вкл. ДДС. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд