Определение № 2 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 55/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от Административен съд - Велико Търново, на основание чл. 135, ал. 5 АПК, спор за подсъдност. Окръжен съд – Велико Търново е бил сезиран с въззивна жалба на В. С. С. против Разпореждане №1/09.10.2024 г. на зам. председателя на Районен съд - Велико Търново. С разпореждане № 149/22.10.2024 г. на зам. председател на съда е прието, че жалбата по същество съставлява оспорване на административен акт, тъй като зам. председателят на Районен съд - Велико Търново е действал като административен орган, а не като съдия в съответния орган на съдебната власт. Разпоредено е да не се образува въззивно гражданско дело, а преписката да се изпрати на Административен съд – Велико Търново по компетентност. В хода на производството е установено, че с разпореждане №1/09.10.2024 г. на заместник председателя на Районен съд – Велико Търново е прието, че производството пред съда се развива по реда на чл.35, ал.4 от Правилника за работа на съдилищата /ПАС/, като са описани действия на съда по отстраняване на констатирани нередности на депозираното от С. сезиране и относно възможността му да ползва правна помощ. Поради неотстраняване на нередностите в отправените към съда от лицето искания /молби/ в дадените срокове, е постановен отказ за образуването на съдебно производство на основание чл.168, ал.7, чл.80, ал.1 от ЗСВ и чл.35, ал.4 от ПАС. По повод оспорване на това разпореждане е издадено и разпореждане № 149/22.10.2024 г. на зам. председател на Окръжен съд – Велико Търново, с което преписката е изпратена на съответния административен съд по компетентност, тъй като издателят на оспорения акт действал като административен орган, а не като съдия. По същество осъщественото от жалбоподателя оспорване представлявало оспорване по съдебен ред на основание чл. 145 ал. 1 от АПК, на издаден индивидуален административен акт. В Административен съд – Велико Търново е образувано адм. дело № 815/2024 г., като производството по същото е било прекратено с Определение № 3355/29.10.2024 г. и на осн. чл. 135, ал. 5 АПК съдът е сезирал настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС със спор за подсъдност. В мотивите на сезиращия съд е прието, че спорът не е подсъден на административен съд, тъй като действията във връзка с администрирането на молби, жалби и образуване или не на гражданко дело не представлява административна, а правораздавателна дейност. Действията на зам. административния ръководител на Районен съд – Велико Търново не касаели организацията на работа в съда и не били насочени към съдии или служители. При тези изводи съдът е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред настоящият съдебен състав. В практиката си смесените петчленни състави на Върховен касационен и Върховен административен съд /цитирана в определение №3355/29.10.2024 г./, са застъпили становище, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, при наличието на интерес. Отбелязано е обстоятелството, че правото на иск е субективно публично право да се иска от съда да се произнесе по молбата, с която е сезиран, на което право отговаря задължението на съда да разгледа всяка отправена до него молба за защита. Отказът да се образува производство поради нередовност на искова молба и неотстраняване на констатирани от съдия недостатъци в дадените срокове, води до възможността и необходимостта от връщането на подателя, респективно създава правна възможност за оспорване на този отказ пред горестоящия съд, който в случая е регионалния окръжен. Настоящият съдебен състав намира, че действията на зам. председателя на Районен съд – Велико Търново имат процесуалноправен характер, а не са израз на неговите административни правомощия по ръководство и контрол на организация на работата на съда, който ръководи, съобразно ЗСВ и ПАС. Следва да се определи като обоснован извода на съда, че в случая не намира приложение чл. 80, ал. 2 ЗСВ (изм. ДВ, бр.29/2019 г., тъй като процесното разпореждане на зам. председателя на Районен съд – Велико Търново не касае организацията на работата на съда и не е адресирано до съдии и служители в него. Търси се защита срещу действия, респективно акт, имащи правораздавателен, а не административноправен характер. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховен касационен съд и и Върховен административен съд