Определение № 6040 от 29.12.2025 г. на ВКС по д. № 3172/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „А. г. ***“ Е., [населено място], чрез адв. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна / ОС/ по гр.д. №214/25 г. и по допускане на обжалването. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от Д. Д. срещу касатора иск по чл.262 КТ за сумата от 17 301,77 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 1.01.20 – 31.08.21 г., ведно със законната лихва; уважен е и искът по чл.86 ЗЗД за сумата 1570,07 лв., мораторна лихва за посочения период върху присъдената главница. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на основния принцип за равенство на страните по чл.9 ГПК, като законът не е приложен еднакво за двете страни. Твърдяното от ищеца е прието за доказано от въззивния съд по предположение, дори и при липса на доказателства или при наличие на противоречащи му такива, като е приложен принципа на „общия разум“ по чл.5 ГПК. Показанията на св. З./ колега на ищеца/ не са обсъдени критично при съществените им противоречия с представените от ответника по иска договор и анекс към него на л.38 и сл. от делото на РС. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска, въззивният съд се е позовал на показанията на св. З., работил заедно с ищеца през исковия период на процесния обект пристанищен комплекс „Л.“. Приел е, че тези показания кореспондират с представените с исковата молба графици –л.11-14 РС, неоспорени от ответното дружество. Назначената ССчЕ е констатирала липсата на специална книга за отразяване на извънредния труд в ответното дружество, но това според въззивния съд не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 КТ. Според вещото лице въз основа на твърденията на ищеца дължимите възнаграждения за положен извънреден труд през исковия период са в размер на 17 301,77 лв., а мораторната лихва – 1570,07 лв. Положеният извънреден труд е установен, според мотивите на въззивното решение, след конкретна преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства. В мотивите на въззивното решение са описани, но не са обсъдени във връзка с решаващите изводи на съда по съществото на спора, представените от ответника по иска на л.38 и сл. от делото – писмо до ГДНП, договор и анекс за охрана на ПЦ „Л.“, на чието съдържание се позовава сега касаторът. При изложените от ОС мотиви ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради твърдяната от касатора негова очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, вследствие на нарушаването на основния принцип на чл.9 ГПК за равенство на страните, като процесуалният закон не е приложен еднакво спрямо тях със спазване на относимите към този принцип процесуални правила. Външно от мотивите на въззивното решение, без навлизане в съществото на спора, е видно, че представените от ответника по иска доказателства и доводите и възраженията му във връзка с тях и срещу представените от ищеца доказателства и неговите твърдения и доводи не са обсъдени от въззивния съд, както изисква процесуалният закон в основните си начала - чл. 9 и 10 ГПК и допълващите ги разпоредби на чл.172, чл.193, чл.202, чл.235, ал.2 ГПК и др.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.