Определение № 1367 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 723/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. М., чрез адвокат Г. И., срещу решение № 1228 от 27.11.2023 г. по в.гр.д.№ 1579/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1485 от 04.07.2023 г. по гр.д.№ 1620/2023 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. М. срещу “Ерник” ЕООД иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено от ищеца трудово възнаграждение, дължимо за периода 18. 01. 2022 г. – 18. 05. 2022 г., за положен от него труд като строителен работник в [населено място], Г., причинени от противоправно поведение на управителя и служители на ответното дружество при осъществени посреднически услуги по заетостта, изразяващо се в непредоставяне на информация за работодателя и на индивидуален трудов договор с чуждия работодател с превод на български език, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2022 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.

В подаден от „Ерник“ ЕООД, чрез адв. В. Д., отговор на касационната жалба, се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответното дружество е с предмет на дейност “посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната или в чужбина”. Съгласно удостоверение от 30.10.2015 г., издадено от МТСП, на същото е дадена безсрочна регистрация за извършване на следните посреднически услуги: информиране и консултиране на търсещи работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица, насочване към обучение на възрастни и насочване и подпомагане за започване на работа, вкл. и в друго населено място в страната или в други държави.

С договор за реклама от 04.01.2021 г., сключен между немско дружество, като възложител, и ответното дружество “Ерник”ЕООД, на последното е възложено извършване на рекламна дейност чрез публикуването на обяви за работа и рекламирането на дейността на възложителя в българските портали за работа, като "Ало Бургас", "Джобс Бг", сайта на изпълнителя и др., срещу заплащане на възнаграждение. В изпълнение на договорните си задължения с немския възложител, ответното дружество е публикувало на 8. 01. 2021 г. обява, озаглавена “Бригада груб строеж”, с посочени изисквания за работа: наличие на предишен опит, брой лица в бригадата 3-4, владеене на немски или турски език, при следните условия: осигурена квартира за сметка на работодателя, поемане на пътни разходи, служебен автомобил, заплащане 12-13 евро на час, немски трудов договор и осигуровки, месторабота в [населено място].

Съгласно удостоверение, издадено от немския възложител, ищецът е работил при него в периода от 25.02.2021 г. до 18.04.2022 г., и е получил пълното си възнаграждение от него. Посочено е, че лицето А. А. също е работило за него в периода от 08.02.2022 г. до 07.04.2022 г. и също е получило пълното си възнаграждение. Представено е и удостоверение за регистрация за социално осигуряване от 12. 03. 2021 г., от което е видно, че ищецът е бил осигурен за безработица и за медицински грижи.

Въз основа на показанията на свидетелите И. И., съпруга на ищеца, Ш. А., познат на ищеца, и П. Д., служител в ответното дружество, е прието за установено, че свидетелят А. видял публикувана в интернет обява за работа в чужбина, на която позвънил, отишъл в офиса на ответника и там разговарял с жена, която, след като го разпитала за предишен опит, се обадила по телефона и разговаряла с Д., представител на немската фирма - работодател, на английски език. След разговора жената от офиса на ответното дружество предоставила на св. А. телефонен номер за връзка с немската фирма. При посещението си в офиса между св. А. и ответното дружество не са съставяни или подписвани никакви документи, служителката просто му дала телефона на човек, чрез който да осъществи контакт в Г. След разговор с представител на работодателя, свидетелят решил да отиде на работа в Г. Предложил на ищеца да тръгне с него и двама да отидат и работят заедно в чужбина. След като пристигнали в Г., ищецът и св. А. се срещнали с Д. и А., които им поискали личните карти за разрешително за работа и ги настанили в квартири. Ищецът работил в Г. при възнаграждение 13 евро на час, с продължителност на работния ден 8 или 9 часа в делнични дни и 6-7 часа в събота. Възнагражденията си ищецът и А. получавали в брой от Д., чрез А..

От разпита на св. Д. е установено, че немският работодател се свързал с ответното дружество с искане да му направят реклама, като пуснат обяви за работа в “alo.bg” за наемане на строителни работници, с които ответникът да извърши първия контакт, с оглед установяване на изискването за владеене на турски или немски език. След публикуване на обявата и във връзка със същата се обаждали много хора, на които в офиса на ответника не са искали никакви лични карти и документи, тъй като изискванията към дружеството от немския работодател са били да се установи дали тези лица владеят съответния език и да се даде телефон за връзка с работодателя. Служител на ответника предоставял на лицата телефон за връзка без да се подписват каквито и да е документи, като самите лица – кандидати и работодателят са уговаряли впоследствие отношенията помежду си. Когато ответното дружество извършвало посреднически услуги, се правела проверка на работодателя, но при рекламната дейност – такава проверка не се провеждала, а просто фирмата публикувала рекламата, която работодателят желае, с посочване на телефонния номер на ответника за контакт, тъй като обикновено хората не владеели чужд език.

От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно чл. 30, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа посредникът насочва и подпомага търсещите работа за започване на работа в друга държава съгласно условията на посреднически договор, сключен с чужд работодател. Тоест, за да се осъществява посредническа дейност, ответникът следва да има сключен с чужд работодател договор за посредничество при наемане на работна сила. В случая, такъв посреднически договор не е сключван, чуждият работодател е възложил на ответното дружество единствено извършване на рекламна дейност чрез публикуване на обяви за работа и рекламиране на дейността на възложителя в изброените български портали за работа и в сайта на ответника, с изискване съдържанието на обявите да се определя от възложителя. Действието по публикуване на обява съгласно възложеното от немския работодател, извършено от ответното дружество, не представлява осъществяване на посредническа дейност по смисъла на чл. 26, т.5 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), вр. чл. 30, ал.1 от Наредбата и не поражда задължения по чл. 31 и чл. 32 от Наредбата.

Прието е, че дори да се приеме, че публикуването на посочената обява има характер на осъществявана дейност по чл. 26, т.5 от ЗНЗ, то в случая такава е била осъществена само по отношение на свидетеля А., който е влязъл в контакт с ответното дружество. По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да е бил насочен към започване на работа в Г. от ответника по какъвто и да е начин, чрез управителя или чрез служител на дружеството. Нито управителят, нито служители на ответното дружество са били уведомени, че чрез пряко договаряне с немския работодател свидетелят А. ще води със себе си и ищеца, за да работят заедно в Г. Ищецът не е имал какъвто и да е контакт, уговорки и каквито и да било отношения с ответника или негов представител преди да замине да работи в чужбина. Самият ищец признава, че заминаването му за работа в Г. се е осъществило чрез сведения от негов приятел, с когото заминал в Г.

Направен е извод, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за уважаване на иска предвид липсата на каквито и да е отношения между ищеца и ответното дружество, предхождащи заминаването на ищеца на работа в чужбина, липсата на каквато и да е извършено от управителя или служител на ответника деяние, съставляващо основание за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на дружеството спрямо ищеца, липсата на каквато и да причинно-следствена връзка между действията по публикуване на обявата за наемане на работници в чужбина и твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в неполучаване на пълния размер на следващото му се трудово възнаграждение за исковия период, дължимо от немския работодател. По делото не е установено ответното дружество, чрез неговия управител или служители, да е нарушило каквито и да е нормативни изисквания, свързани с ищеца. Ищецът няма каквато и да е основание да претендира от него търсената имуществена обезвреда на плоскостта на непозволеното увреждане. Между него и ответното дружество не е имало никакви контакти до момента, в който за част от процесния период плащанията са спрели. По делото не е установено ответното дружество да е имало отношения с ищеца, във връзка с които да е нарушило нормативни изисквания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Публикуването на обява за работа за чужд работодател от посредническа фирма представлява ли посредническа дейност в хипотезата на чл. 26, т.5 от Закона за насърчаване на заетостта - насочване и подпомагане за започване на работа за хора, включително в друго населено място в страната или в други държави.

2. Солидарно отговорни ли са работодателят и посредническата фирма, рекламираща дейността му, за понесените имуществени вреди от работници, които са се свързали с този работодател, изразяващи се в неплащане на дължимо трудово възнаграждение.

3. Следва ли погасяването на трудови възнаграждения от работодатели да се доказват с разходооправдателни документи.

4. Следва ли въззивният съд да направи съпоставка на всички представени доказателства по делото, като ги прецени в тяхната цялост, а не само на доводите на едната страна.

5. Задължен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни свои обосновани мотиви в съдебно решение по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

6. Нямат ли посредническите фирми отговорност за чужди виновни действия - на работодателите, по отношение на които рекламират дейността и предоставят посреднически услуги.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 213 от 06.01.2027 г. по гр.д.№ 5864/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 141 от 01.08.2014 г. по гр.д.№ 5015/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 84 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 585/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 558/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр.д.№ 1062/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 466 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г. на ВКС, ІV г.о, решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр.д.№ 2885/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, втория и шестия въпрос от изложението. Въпросите не кореспондират с мотивите на въззивното решение, в които съдът е приел, че посредническа дейност по смисъла на чл. 26, т.5 от ЗНЗ не е осъществена от ответното дружество по отношение на ищеца, предвид липсата на контакт и каквито и да е отношения между тях преди заминаването на ищеца на работа в чужбина. Въпросите биха били от значене за основателността на иска и изхода на делото само в случай, че по делото бе установено, че между ищеца и ответното дружество е имало някакви взаимоотношения във връзка с осъществена посредническа дейност. В случая, съгласно твърденията на самия ищец и събраните по делото доказателства, ищецът е разбрал за възможността за работа в Г. като строителен работник от свой познат, а не от обявата. Не е ходил в ответното дружество да получи каквато и да било информация за немския работодател, включително и за телефонен номер на негов представител, бил е поканен от своя приятел да отидат на работа в чужбина двамата заедно, между ищеца и дружеството не са възникнали никакви правоотношения във връзка с осъществявана рекламна и/или посредническа дейност. В този смисъл, въпросите са неотносими към решаващите изводи на съда и отговорите на същите не биха повлияли на изхода на делото. Несъгласието на касатора с извода на въззивния съд за неустановеност от събраните доказателства на твърдението на ищеца за осъществено от управителя и/или служители на ответното дружество противоправно поведение (действие или бездействие) по отношение на ищеца представлява оплакване за необоснованост на фактическите изводи поради несъответствието им със събраните по делото доказателства – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Правилността на преценката относно наличието или отсъствието на правнорелевантни факти, обуславящи основателността на иска по чл. 49 от ЗЗД, не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 от ГПК, развитието на което обаче предполага допуснато касационно обжалване на атакуваното решение при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Третият въпрос от изложението също не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Този въпрос е относим към иск с правно основание чл. 128 КТ, какъвто не е предявен. Дори и да се приеме, че въпросът е поставен във връзка с начина на доказване на твърдените имуществени вреди, същият би могъл да има обуславящ характер само при направен от въззивния съд извод, че са налице всички останали елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащи претендираното от ищеца право на обезщетение. В случая, искът по чл. 49 ЗЗД е приет за неоснователен и отхвърлен по съображения, че не е доказано противоправно поведение на служители на ответното дружество, което да съставлява основание за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на изложеното, поставения въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по четвърти и пети въпрос от изложението. Въззивния съд, като инстанция, разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с уредбата на въззивното производство като ограничен въззив, с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията по прилагането му, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обсъдил всички ангажирани от страните доказателства, установяващи релевантни за спора факти, всички доводи и възражения на страните, направил е собствени изводи от фактическа и правна страна и ги е обективирал в мотивите към решението. Последните отразяват правораздавателна дейност, осъществена от инстанция по съществото на спора.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.

Ответната по касационната жалба и по иска страна – „Ерник“ ЕООД не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,