Определение № 50112 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. В. Г., чрез адвокат Д. Р. от АК-Шумен, срещу решение № 100/03.05.2022 г. по в.гр.д.№ 89/2022 г. на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 45/24.01.2022 г. по гр.д.№ 1672/2021 г. на Районен съд Шумен и е отхвърлил исковете на И. В. Г. против „Алкомет“ АД, представлявано от Х. Й. и Х. И., на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на Заповед № ЗПО189 от 22.04.2021 г. за уволнение на И. В. Г., поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Ръководител група контрольори „Валцов цех“, както и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 10 123,92 лева, за периода от 23.04.2021 г. до 23.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.06.2021 г., до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: „Има ли идентичност на длъжността по старото щатно разписание и на тази по новото, след като е сменено наименованието на длъжността, а по същество трудовите функции остават същите?“ и „Следва ли да се извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ, когато има 4 еднакви щатни бройки „ръководител група контрольори“, които макар и в различни цехове на предприятието, в неговата структура по вертикала се намират в един и същ отдел и в една и съща дирекция?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 121/08.08.2016 г. по гр.д.№ 5289/2015 г., ІV г.о. и решение № 137/17.04.2015 г. по гр.д.№ 7170/2014 г., ІV г.о., и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а отделно, че е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради необоснованата преценка на съда за установените по делото обстоятелства. От „Алкомет“ АД, гр.Шумен, представлявано от Х. Й. и Х. И.,, чрез адвокат К. О. от АК-Шумен е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като твърдят, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, а по същество че жалбата е неоснователна и претендират сторените разноски в касационното производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител група контрольори „Валцов цех“ в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № ЗПО189/22.04.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 23.04.2021 г. Съдът е установил, че по новото длъжностно разписание на работодателя, в сила от 01.07.2021 г., са били премахнати четири щатни бройки в Дирекция „Технологии и управление на качеството“, вкл. и тази на ищеца, съществували по длъжностното разписание от 03.05.2019 г. Според мотивите на решението, съкращаването на щата е реално, тъй като изменение № 2/21.04.2021 г. на старото длъжностно разписание е било прието преди уволнението, изпълняваните трудови функции на съкратените длъжности са различни, поради което не е било необходимо извършването на подбор по чл.329, ал.1 КТ, а крайното решение на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно. При тези фактически и правни изводи на въззивният съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с оглед нарушаването на правилата на формалната логика, при преценката на установените по делото правнорелевантни факти, Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение