Определение № 2771 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 115/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, предявена от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), срещу Решение № 605/29.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 298/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав, с което е потвърдено Решение № 2412/18.12.2017 г., постановено по т. д. № 1430/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ” АД (в несъстоятелност) срещу „Геоприбор” ЕАД с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на относителна недействителност (непротивопоставимост) по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено от „Геоприбор” ЕАД с изявление с вх. № 9414/17.10.2014 г. за сумата от 1 433 428 лв. С влязло в сила Решение № 532/14.08.2024 г. (по своята правна същност то представлява определение) апелативният съд е оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК на синдиците на банката, обективирана в касационната ѝ жалба, за допълване на Решение № 605/29.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 298/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав, с искането въззивният съд да се произнесе и по предявения под евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване на процесното прихващане за нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма за неговата действителност. Следователно, по отношение на този, предявен под евентуалност, иск касационната инстанция не следва да разглежда поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правни въпроси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на правилата на логическото мислене, поради което то е и необосновано. Твърди, че процесното компенсаторно изявление е нищожно, тъй като то е извършено при съществуване на уредените в чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, чл. 3, ал. 2 ЗБН и чл. 36, ал. 2 ЗКИ нормативни забрани, като за тази нищожност на това едностранно волеизявление с правопогасителен ефект касационната инстанция трябва да следи и служебно – без изрично позоваване на този порок на прихващането. Счита, че в процеса на доказване ищецът е установил по несъмнен начин всички материални предпоставки, обуславящи относителната недействителност на процесното компенсаторно изявление по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН - знанието у ответника за настъпилата неплатежоспобност на банката, т.е. недобросъвестността на кредитора трябва да се презумира от факта, че всеки български гражданин е узнал, че банката е изпаднала в такова състояние, с обявяването на Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и допълващото го Решение № 74/22.06.2014 г., съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти „КТБ” АД е поставено под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Поддържа, че знанието на ответника за това правнорелевантно обстоятелство – към момента на придобиване на насрещното парично вземане (чрез цесия), се обуславя и от спирането на плащанията от несъстоятелната банка в период от 7 работни дни от възникване на изискуемостта на парични задължения към вложителите, което обстоятелство е послужило като основание за отнемане на лиценза на банката (чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ, в релевантната редакция на тази правна норма). Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, подадено от адв. Н. К. от САК (с надлежно учредена по делото представителна власт), както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Налице ли е нищожност на извършеното прихващане в процесния казус?” (твърди се, че този материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика – ТР № 1/27.04.2022 на ВКС по т. д. № 1/2020, ОСГТК) и 2. „Какви фактически обстоятелства е визирал законодателят в текста „кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност” на банката в нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН?” (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез синдиците на несъстоятелната банка, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е било обжалвано от „КТБ” АД (н.), като с Решение № 2751/11.12.2019 г., постановено по в. т. д. № 2584/ 2019 г. по описа на САС, ТО, 15 състав, то е било отменено в частта, в която искът с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е отхвърлен, като е обявил процесните прихващания за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Първоинстанционното решение е било обезсилено в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, а е било потвърдено в частта, в която е отхвърлен главният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН. Вторият въззивен състав е установил, че решението на първия въззивен състав е било обжалвано пред ВКС само от „Геоприбор” ЕАД в частта, в която е уважен искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН първоинстанционното решението било влязло в сила. С Решение № 1/01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1594/ 2020 г., I т. о. е било отменено Решение № 2751/11.12.2019 г., постановено по в. т. д. № 2584/2019 г. по описа на САС, като искът с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е бил отхвърлен, като делото е върнато на друг съдебен състав на въззивния съд за ново разглеждане по предявения под евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Именно по този иск се е произнесъл новият въззивен състав. След като е извършил самостоятелен анализ на събраните в процеса доказателствени средства, въззивният съд е приел за установено, че на 20.06.2014 г. „Корпоративна търговска банка” АД е отправила уведомление до Българската народна банка, в което е удостоверила, че ликвидността е изчерпана, поради което се преустановяват както разплащанията, така и всички видове банкови операции – това обстоятелство било станало известно на обществеността от публикации в медиите. С решение № 73 на Управителния съвет на БНБ от същата дата банката била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били назначени квестори, било спряно изпълнението на всички задължения, било забранено извършването на дейностите съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, били отстранени от длъжност членовете на Управителния и Надзорния съвет, като и акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите ѝ, са били лишени за срок от три месеца от право на глас. Това решение било изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., като те били обявени ТР на 23.06.2014 г., поради което са станали публично достояние, вкл. и от публикации. В ТР било вписано както и Решение № 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, така и Решение № 104/15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. С Решение № 94/31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ” АД към 30.06.2014 г. - в изпълнение на изискването по чл. 121 ЗКИ, като били изпълнени предписания, дадени в писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014 г. - на „Ърнст и Янг Одит” ООД, „Делойт Одит” ООД и „Афа” ООД били възложени първоначално частична (на 25.06.2014 г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ” АД, като за това били извършени в медиите съответни публикации. С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в ТР, действията на квесторите са обобщени и за приключване на цялостната оценка на активите е определен срок до 20.10.2014 г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването ѝ в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г., квесторите били задължени да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ” АД. С решението е продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ърнст и Янг Одит” ООД, „Делойт Одит” ООД и „Афа” ООД бил внесен в БНБ на 20.10.2014 г., като той е бил публично оповестен и чрез медиите е станал достояние на обществеността. В резултат на анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014 г. бил обоснован извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. С Решение № 133/21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, е указано на квесторите в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014 г. На 27.10.2014 г. - от УС на БНБ, в Народното събрание е внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ” АД и ТБ „Виктория ЕАД”, в които е посочено, че въз основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор” на БНБ отрицателен собствен капитал. Посочено е, че в резултат на това за БНБ възниква законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. Посочена е възможност за оздравяване на банката - след взимането на съответни решения за изменение на законодателството. Това предложение обаче е отхвърлено с решение от 31.10.2014 г. На 04.11.2014 г. квесторите на „КТБ” АД са внесли в БНБ финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014 г. - установена е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания. С решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е била отнета лицензията за банковата дейност на „Корпоративна търговска банка” АД, като за това решението е оповестено прессъобщение още на 06.11.2014 г., а на следващия ден - 07.11.2014 г., решението е било обявено в ТР по партидата на „КТБ” АД. С Решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г., СГС, VI-4 с-в е обявил по реда на чл. 8 и сл. ЗБН неплатежоспособността на „КТБ” АД, като е открил производство по несъстоятелност, обявил банката в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието на банката и е прекратил правомощията на нейните органи. С влязло в сила Решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в, решението за откриване на производство по несъстоятелност на СГС е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като тя е била определена от 20.06.2014 г. Съдът е счел, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката, макар да са към 30.09.2014 г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014 г., а след 20.06.2014 г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, тя не е извършвала дейност. Въззивният съд е съобразил, че страните в настоящото исково производство не спорят, че на 30.03.2010 г. е сключен договор за банков кредит между „КТБ” АД и „Геоприбор” ЕАД, с който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 2 200 000 лв. След последователно предоговаряне на погасителния план страните са се съгласили, че задълженията по кредита следва да бъдат погасени в срок до 20.09.2014 г. (към 16.10.2014 г. задълженията на „Геоприбор” ЕАД са били в размер на 1 453 434, 93 лв.). На 17.09.2014 г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършена цесия на вземане от 12.09.2014 г., съгласно което „ПМУ” АД прехвърля на „Геоприбор” ЕАД свои парични вземания към „КТБ” АД (н.), както следва: вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит между „КТБ” АД и „ПМУ” АД, сключен на 28.07.2011 г., с анекси към него - в размер на 433 428 лв., както и вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, сключен на 17.02.2014 г. между „КТБ” АД и „ПМУ” АД - вземането е в размер на 1 000 000 лв., т.е. общо цедираните парични притезания възлизат на сумата от 1 433 428 лв. На 17.10.2014 г. „Геоприбор” ЕАД е подало в банката изявление за компенсация, с което заявило, че прихваща задълженията си по процесния договор с придобитите от „ПМУ” АД вземания. Апелативният съд е изяснил, че съгласно правната норма, уредена в чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението правният субект, който притежава активното притезание, е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. В разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е уредена законна необорима презумпция за знание за тези обстоятелства – приема се, че кредиторът знае за настъпилата неплатежоспособност, в случай че вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. От събраните по делото доказателства обаче се установявало, че в настоящия случай извършеното прихващане предхожда тази дата, поради което не е приложима уредената в чл. 59, ал. 4 ЗБН необорима презумпция за знание на извършилия прихващанията кредитор за настъпила неплатежоспособност на банката. Апелативният съд е съобразил, че съгласно нормативното правило, регламентирано в чл. 116 ЗКИ, БНБ поставя банка под специален надзор в случаите на чл. 115 ЗКИ, т.е. когато: 1) банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и ликвидни; 2) БНБ е започнала процедура по чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ и 3) банката не отговаря на изискванията за преструктуриране по ЗВПКИПП. Счел е, че съобразно така уредените материалноправни предпоставки за издаване от УС на БНБ на решение за поставяне на банката под специален надзор те, дори да се приемат за известни на ответника, са различни от състоянието на неплатежоспособност на банката. Следователно, издаденото от БНБ Решение 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014 г., което е било известността на ответника, не обосновават извод за неговата недобросъвестност - като кредитор при встъпването му в дълг с договорите от 23.05.2014 г. по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Това решение създавало само вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за нейното наличие. Въззивният съд е обосновал този правен извод с формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – с Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. №986/2017 г., ТК, I ТО на ВКС и Решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г., ТК, II ТО на ВКС. Приел е, че по делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у ответника на цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на „КТБ” АД, качен на сайта на БНБ – този факт нито е бил обявен от съда за безспорен, нито законова норма презумира обявени на сайта на Централната банка данни за общоизвестни, предвид на което и не може да бъде обосновано правното съждение, че ответникът е формирал субективни представи (знаел е) за включените в този доклад данни за икономическото състояние на „КТБ” АД, вкл. и че капиталът на банката е отрицателен. Изяснил е, че с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. 3109/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. 1721/2019 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. 3089/2018 г. по описа на ВКС, II т.о. е прието, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове нито с узнаването на Решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор - като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Било разяснено, че по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН терминът „знание за неплатежоспособност” не е равнозначен на узнаване на изразено от БНБ (компетентен за това надзорен орган) становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г.), преди то да бъде удостоверено в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Съобразно правните съждения в посочената практика на ВКС апелативният съд е прие, че уреденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства, поради което липсата на неговото безспорно, несъмнено установяване обуславя неоснователността на този иск. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият материалноправен въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е от значение за изхода на настоящото дело - не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните съждения на въззивния съд (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК). Както бе изяснено, при повторното разглеждане на делото – след отмяната от ВКС на първото въззивно решение, апелативният съд е разгледал единствено предявения под евентуалност отменителен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Както предметът на този иск, така и видът на искането за съдебна защита съществено се отличават от предметния обхват на отрицателния установителен иск за прогласяване на нищожността на правни сделки, вкл. и когато чрез тях се упражняват потестативни права, поради което съдът, вкл. и касационният не може при произнасяне по иск за обявяване на относителна недействителност (непротивопоставимост) по отношение на кредиторите на несъстоятелността на компенсаторно волеизявление да разглежда, вкл. и служебно правни доводи за нищожност на прихващането на две насрещни парични задължения. От друга страна, исковете за обявяване на правна сделка за нищожна могат да се предявят без ограничения във времето, докато отменителният иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН само в уредените в чл. 62, ал. 1 ЗБН преклузивни срокове. В този смисъл е и фомираната по реда на чл. 290 ГПК практика с Решение № 239/15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК – „Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 и чл. 59, ал. 3 ЗБН уреждат различен вид искове - за установяване нищожност… и отменителен - за недействителност /относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността/. Значима е не само разликата в правните им последици, но и по отношение самото предявяване на исковете - тези по чл. 59, ал. 3 ЗБН са ограничени със срок / чл. 62, ал. 1 ЗБН /, какъвто по начало е определен за всички отменителни искове, но не и за установителните” и Решение № 50079/18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 515/2021 г., II т. о., ТК. Въззивното решение е изцяло съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 3 ЗБН - освен с цитираните от апелативния съд, но и със служебно известни на настоящия съдебен състав Решение № 142/21.01.2021 г. по т. д. 1904/2019 г. по описа на ВКС, II т. о, Решение № 143/12.02.2021 г. по т. д. 2343/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. 3089/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 60157/03.02.2022 г. по т. д. 462/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. В тях е прието, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” при материалноправните предпоставки по чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Изяснено е, че предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Следователно, наличието на утвърдена съдебна практика изключва допускането до касация при изискванията на посочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по втория материалноправен въпрос. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд