Решение № 42 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 1014/2025 г.

Въззивно гражданско дело № 20255600501014 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК. С Решение № 223/29.09.2025 г. по гр. дело № 126/2025 г. по описа на съда, Районен съд – Свиленград признава за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А. Т. К., извършено със Заповед от 31.12.2024 г. на представляващия „Джи и Резортс“ ЕАД, ЕИК 207537492. С решението и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ съдът възстановява А. Т. К. на предишната, заемана преди уволнението длъжност – „••“, код по НКПД:42123002, в ответното дружество „Джи и Резортс“ ЕАД, ЕИК 207537492 с място на работа в с. Капитан Андреево, Община Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1. РС- Свиленград осъжда „Джи и Резортс“ ЕАД, ЕИК 207537492 да заплати на А. Т. К. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ сумата 24 873, 23 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 01.01.2025 г. до 31.06.2025 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до погасяване на задължението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2000 лева – разноски по делото. С решението „Джи и Резортс“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на РС – Свиленград сумата 1154,93 лева – разноски по делото Недоволен от решението е останал въззивникът „Джи и Резортс“ ЕАД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени съображения по отношение на правните изводи на първоинстанционния съд, които според въззивника са в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Счита, че с ангажираните по делото доказателства работодателят е установил наличието на предпоставките на намаляването на обема на работа в дружеството, свързано и с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения във връзка със събраните по делото доказателства, които според въззивника водят до извод различен извода, който е направил първоинстанционният съд. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ. Претендира се и присъждане на разноските по делото. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна А. Т. К., в който чрез пълномощника му се излагат съображения по неоснователността на подадената въззивна жалба и по правилността на правните изводи, които са направени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС- Свиленград. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния състав. Производството пред РС- Свиленград е било образувано по искова молба от А. Т. К., с която срещу ответника „Джи И Резортс“ ЕАД са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед от 31.12.2024 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност „•••“ в ответното дружество, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 28 914 лв. за времето от 31.12.2024г. до 31.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска - 14.02.2025г. до окончателното й изплащане. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове. С отговора на исковата се оспорва твърдението за липса на реално намаляване обема на работата, като се твърди, че било налице трайно, значително и реално намаляване обема на работата в ответното дружество, свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции, в т.ч. съществено намаляване на броя на игралните маси в оперираното от ответника казино, които се наблюдавали от •••. Именно трайното намаляване на обема на работата на служителите от отдел „•••“ мотивирало ответника да установи непълно работно време за служителите му, заемащи длъжността „•••“, през значителна част от месеците ноември и декември 2024 година. Твърди, че работодателят извършил подбор измежду всички служители, заемали длъжността „•••“, като приложил правилно критериите по чл.239, ал.1 от КТ. По делото е установено от представените и приети писмени доказателства, в това число трудов договор № 23HR/29.09.2023г., а и страните не спорят, че ищeцът А. Т. К. е работил при ответника „Джи И Резортс“ ЕАД на длъжност „••“, с място на работа - офис на работодателя, намиращ се в с. Капитан Андреево, Община - Свиленград, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1, и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4819,00 лв. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя със заповед от 31.12.2024 г. на В. К. Т., представляваща ответното дружество - работодател, считано от 01.01.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Заповедта е била връчена на служителя на датата на издаването й 31.12.2024г., т.е. трудовото правоотношение е съществувало в периода от 29.09.2023 г. до 31.12.2024 г. включително. От заповедта е видно, че работодателят не е отправил до служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е разпоредил да му бъде заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазване на 30-дневния срок за предизвестие. Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза във фиша за работна заплата за м.декември 2024 г. на ищеца е била начислена сумата от 3915,59лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ. Налице е и признание от ищеца, че е получил от ответника сумата от 4040,77 лв. представляваща обезщетение при уволнение по чл.222,ал.1 КТ за времето през което е останал без работа за срок от един месец. От представената по делото трудова книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател. При оспорване законността на уволнението в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице намаляване на обема на работата в ответното дружество, която е била изпълнявана и от ищеца А. Т. К., и което да е довело до необходимостта да се намали броя на лицата изпълняващи конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции и това намаляване на работата да е трайно, а не да е незначително спрямо общия обем от съответните трудови функции за конкретната дейност и да е съществувало към момента на уволнението. Работодателят следва да докаже съществуването на обективна връзка между намалението на обема на работа и необходимостта да се реорганизира работния процес като съкрати щата или като разпредели трудовата функция,за която работата е намаляла между останалите работници в дружеството назначени на тази или друга длъжност, в какъвто смисъл е и съдебната практика посочена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение. Въпреки разпределената в първоинстанционното производство доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти, доказателства установяващи намаляване обема на работа на заемащите длъжността „•••“ по делото от страна на работодателя ответник по предявените искове не са представени. Видно от приетото като писмено доказателство щатно и поименно щатно разписание на ответното дружество, действало до към 27.12.2024 г. и щатно и поименно щатно разписание на ответното дружество, действало към 31.12.2024 г. и в двете щатни разписания е отразена длъжността „инспектор“, като и към двете дати фигурира името на ищеца А. К., като и в двете щатни разписания към 27.12.2024 г. и към 31.12.2024 г. брой по щат на бройките на тази длъжност е 38, както и броят на заетите места е еднакъв 38. Щатно и поименно щатно разписание на ответното дружество, действало след 31.12.2024 г. не е представено, въпреки че на ответника с определението за насрочване е било указано, че негова е тежестта за доказване на законното упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ, както и спазването на процедурните правила по уволнението на това основание. Видно от заключението на назначената по делото съдебна експертиза към 27.12.2023 г. служителите, които са заемали длъжността „••• са били 41 броя, а към 15.03.2025 г. те са били 39 броя, следователно след 31.12.2024 г. - датата на уволнението на ищеца е налице увеличение от 38 на 39.Щатно и поименно щатно разписание на ответното дружество, действало след 31.12.2024 г. не е представено, въпреки че на ответника с определението за насрочване е било указано, че негова е тежестта за доказване на законното упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал.1,т.3 от КТ, както и спазването на процедурните правила по уволнението на това основание. Спорните по делото въпроси са: налице ли е било действително намаляване обема на работа в ответното дружество, което намаляване обема на работа да е обусловило уволнението на ищеца от заеманата длъжност в ответното дружество и законосъобразен ли е извършеният от работодателя подбор преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. За установяване законността на уволнението по делото като писмено доказателство е приета и представената от ответника заповед от 20.12.2024 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която е назначена комисия за извършване на подбор по чл. 329 КТ, във връзка с намаляване обема на работа, извършвана от служителите, заемащи длъжността „••• и след приключване на подбора, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ да се прекратят трудовите правоотношения с трима служители на дружеството, заемащи длъжността „•••, които са получили най-ниска оценка. Критериите и показателите за подбора са посочени в Приложение № 1 към заповедта са : квалификация (образование); езикова квалификация; трудов стаж в предприятието и трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, оценка от последната вътрешна атестация.. Видно от приетия атестационен лист, ищецът е класиран на 40-то от общо 40 оценявани, като водещ за крайния резултат е била т.нар. „оценка от последната вътрешна атестация“, доколкото по останалите критерии оценяваните служители са получили еднакъв брой точки. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза в началото на 2024 г. в обекта „Голдън Ай“ на ответното дружество са функционирали 34 бр. игрални маси, а считано от 01.01.2025 г. - 18 бр. игрални маси. Намалението на броя на игралните маси през 2024 г. в казино „Голдън Ай“, в което е работил ищецът се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели / Свид. Ю. А. П. и свид. А. Н. П./. Със заповед на ответника от 22.10.2024г. е въведено непълно работно време за служителите от отдели „Видеонаблюдение“ и „Игри на маса“, като действието на заповедта е прекратено от работодателя, считано от 16.12.2024 г. От приетото по делото писмо от Дирекция „ИТ“, гр. Хасково адресирано до ищеца А. Т. К. е видно, че е било констатирано нарушение на трудовото законодателство от страна на ответника - работодател. Било е констатирано и полагане на извънреден труд от ищеца в периода от м.май до м.октомври 2024 г. вкл. и през м.декември 2024 г. ии на ответника като работодател е била наложена принудителна административна мярка и са му били дадени задължителни за изпълнение предписания във връзка със спазване на трудовото законодателство, включително и да изплати на ищеца положения от него извънреден труд - разликата до размера на дължимото трудово възнаграждение с увеличение 50 на сто.По делото са събрани и гласни доказателства като са разпитани свидетели посочени и от двете страни. Свид. Ю. А. П., на длъжност „•••“ в ответното дружество и член на синдиката на служителите и свид.А. Н. П., на длъжност „••“ в ответното дружество до 23.12.2024г.), свид . И. С. А., на длъжност „•••“ в ответното дружество и свид.Н. Т. М., на длъжност „••“ в отдел „••" на ответното дружество посочени от ответника. По отношение оспорването законосъобразността на извършения подбор, съдебният контрол върху извършения подбор обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Съдът преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ след което се произнася дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът като материално субективно преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона, т. е. по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати - да се запази правоотношението на работниците, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е извършен подбор от назначена комисия по подбора, която е извършила класиране на служителите в т.нар. „атестационен лист“. От представените и приети по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетели посочени от ответника не се установява причината, поради която „оценката от последната вътрешна атестация“ на ищеца е най-ниска, в сравнение с тази на останалите служители, които са участвали в извършения от комисията подбор, както и причините, които са обусловили при оценяването на ищеца да му бъдат поставени конкретните оценки по другите показатели. Видно от приложения по делото „атестационен лист“ критерият „оценка от последната вътрешна атестация“ е бил водещ при оценяването, без да е ясно как този критерий може да бъде преценен като обективен, още повече, че нито ищеца, нито разпитаните по негово искане свидетели са знаели, че се извършва каквато и да е т.нар. „вътрешна атестация“. Ответникът работодател не е представил щатното и поименно щатно разписание, което е действало до 31.12.2024г., както и щатно и поименно щатно разписание на дружеството, действало след тази дата, от които да се установи какви длъжности има в дружеството, колко от тях са заети и колко са вакантни, както и да се прецени дали всички служители, които са били назначени на същата или сходна длъжност с тази на въззивеаемия А. Т. К. са били включени в подбора, което е задължително и необходимо условие за законосъобразността на извършения подбор. От показанията на свидетелите И. С. А. и свид. Н. Т. М. не се става ясно по кои конкретни критерии ищецът А. К. и останалите служители на длъжност „••“ са били периодично оценявани от „••“, както и по кои критерии А. К. е бил оценяван по-ниско от останалите служители на същата длъжност при това периодично оценяване. От показанията на свид. Н. Т. М., че „•••“ правят подбор, не става ясно по какви критерии се извършва и съвпадат ли с критериите посочени в заповедта за подбор извършен от работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Обжалваната заповед не е обоснована и мотивирана по начин, определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение, оттам и възможността на съда да извърши проверка относно съществуването на факта, посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна норма. Липсата на мотиви в заповедта лишава ищеца да узнае за причината, мотивирала работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против него. Съдебната практика е последователна в тази насока, като се приема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение в заповедна следва да има ясни мотиви за основанието, на което се извършва, с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От съществено значение е служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка на тези факти. В случая, в заповедта не се сочат никакви факти, обусловили прекратяването на трудовото правоотношение, които да подлежат на съдебна проверка. До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК въззивникът „Джи И Резортс“ ЕАД, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия А. Т. К. разноски за въззивната инстанция в размер на 1 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие по делото, имащ характер на разписка за заплатеното на пълномощника на въззиваемата адв. В. възнаграждение. Мотивиран така, съдът