Решение № 1928 от 23.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5366/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 23.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 67786/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, „ТНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 831856043/ е осъдено да заплати на "ОВЕРКОЙН" ЕООД- гр. София /ЕИК 205026307/ сумата 103.96 щатски долара, представляваща стойност на липсващите артикули по пратка с товарителница № 395725170489, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 148.41 щ.д. /или за сумата 44.45 щ.д./. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ТНТ България“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца "Оверкойн" ЕООД сумата 371.26 лв.- разноски за исковото производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Оверкойн“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „ТНТ България“ ЕООД сумата 119.81 лв.- разноски по делото. С определение от 8.02.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молба на ищеца „Оверкойн“ ЕООД за изменение на цитираното решение в частта за разноските. Постъпила е въззивна жалба от "ОВЕРКОЙН" ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираната по делото сума- в размер на 44.45 щатски долара, ведно със законната лихва и разноските по делото. Въззиваемата страна „ТНТ България“ ЕООД- гр. София, с променено в хода на въззивното производство наименование: „Федекс Експрес България“ ЕООД /ответник по делото/, оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Подадена е и частна жалба срещу определението от 8.02.2024 г. от ищеца „Оверкойн“ ЕООД, с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно. Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД /искът по чл.85, ал.1, т.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ не е предмет на въззивното производство/. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от „Оверкойн“ ЕООД срещу „ТНТ България“ ЕООД иск за присъждане на сумата 44.45 щатски долара като неоснователен- чл.272 ГПК. По делото не е спорно, че през м.08.2020 г. ищецът „Оверкойн“ ЕООД поръчал от Онтарио- Канада пратка с техническо оборудване, по която била създадена товарителница № 395725170489, както и че превозвач на същата бил FedEx Express Europe, с изпълнител на услуги за територията на Р България- ответното дружество "ТНТ България" ЕООД, регистрирано като оператор на неуниверсални пощенски услуги- куриерски услуги, от което именно е доставена поръчаната пратка на ищеца /фактура от 11.08.2020 г., извлечение от интернет- страница на ответното дружество, електронна кореспонденция/. Направената от ищеца поръчка била за доставка на артикули от дружеството “Coinkite INC”- гр. Торонто- Канада, включваща следните стоки: Coldcard Mk3; Industrial MicroSD; Power-Onlu USB; Speedplate backup; Cold Power adapter; Center punch, на обща стойност 396.96 щатски долара. От стойността на поръчаната пратка- в размер на 428.77 щ.д. общо, била приспадната сумата 31.81 щ.д., обозначена като Backup пакет /Backup bundle/, вследствие на което посочената в приложената по делото фактура /л.37 от делото на СРС/ стойност на поръчката е 396.96 щ.д., за която е посочено, че е заплатена в Биткойн (0.03633200 BTC). Относно извършената от страна на ответника в полза на ищеца куриерска услуга са приложими разпоредбите на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, според които: подписване на индивидуални договори с потребителите не е необходимо- чл.21, ал.1, изр. последно ЗПУ; договорът се счита за сключен с приемане на пощенската пратка или пощенския паричен превод от пощенския оператор в точките за достъп и заплащане цената на услугата- чл.21, ал.4 ЗПУ; отношенията между пощенския оператор и потребителите се уреждат от общи условия, които се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на страницата им в интернет- чл.21, ал.8 ЗПУ. В случая ищецът претендира да му бъде възстановена сумата 44.45 щатски долара, представляваща възнаграждение за извършената от ответника куриерска услуга, обозначена от ищеца като „изпращане с проследяване“, тъй като поръчката му била за сума над 299 щ.д. и доставката на горепосочените стоки следвало да бъде извършена безплатно, както било посочено в т.10 на приложената по делото фактура. С оглед направените от ищеца за обосноваване на спорното материално право фактически твърдения искът му за присъждане на сумата 44.45 щатски долара следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД. Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/ обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, тъй като не се установява настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответника, в резултат на плащането без основание от първия на сумата 44.45 щатски долара за услугата „изпращане с проследяване“, касаеща куриерска пратка по товарителница № 395725170489. Въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява предаването на пощенска пратка от изпращач “Coinkite INC”- гр. Торонто- Канада на територията на Онтарио- Канада и заплащане на сумата 396.96 щ.д. в Биткойн (0.03633200 BTC). Аритметичният сбор на цените на поръчаните от ищеца стоки, описани с наименование, количество и стойност в приложената фактура, възлиза на общо 428.77 щатски долара /239.94 + 69.88 + 14.99 + 36.99 + 19.99 + 9.99 + 36.99 = 428.77 щ.д./, като след приспадане на сумата 31.81 щ.д., обозначена като Backup пакет /Backup bundle/, се получава резултат от 396.96 щ.д., която сума не включва посочената от ищеца цена на пощенската услуга от 44.45 щ.д., посочена във фактурата, която очевидно не е заплатена от него. Правилно е прието при това положение от първоинстанционния съд, че сумата 44.45 щ.д. не е била заплатена от ищеца и само на това основание не подлежи на връщане от страна на ответника, респ. искът по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Дори да е извършено плащане на посочената сума, няма данни и доказателства същото да е в полза на ответното дружество, поради което и искът на „Оверкойн“ ЕООД също подлежи на отхвърляне като неоснователен. Следва да се отбележи, освен това, че при липсата на представени по делото Общи условия за извършването на неуниверсални пощенски услуги от FedEx Express Europe, респ. от изпълнителя на същите за територията на Р България- "ТНТ България" ЕООД, при принадлежаща за това доказателствена тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, не е установена действителната договорна регламентация между страните, въз основа на която да бъде обоснован извод както за наличието на обвързваща ги договорна клауза за безплатна доставка на стоки на стойност над 299 щ.д., така и за приложимостта на такава клауза спрямо извършената от пощенския оператор трансгранична доставка на стоки от Онтарио- Канада до София- България. Липсват и данни и доказателства за съответствието на посочената в приложената фактура стойност на поръчката, включая възнаграждение за извършената от ответника пощенска услуга /каквото е твърдението на ищеца/, и извършеното от получателя плащане в Биткойн. При тези съображения искът на „Оверкойн“ ЕООД по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на сумата 44.45 щатски долара- като платена без основание, се явява недоказан и неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено. При този изход на въззивното производство съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 231 евро /равностойни на 451.79 лв./- разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение. Неоснователна е и частната жалба на ищеца „Оверкойн“ ЕООД. Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съобразно възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения в случая следва да бъде извършена преценка за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от адвокат- пълномощника процесуална работа. Предвид горното и при съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че присъдените на ищцовото дружество разноски за платено за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на спора /при цена на съдебно предявеното вземане от 148.41 щ.д./ и на извършената от адвоката процесуална работа. Правилно е уважено от първоинстанционния съд възражението на насрещната страна за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като същото е намалено до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 400 лв. или 480 лв. с ДДС. Основание за увеличаване на присъдените от СРС на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в случая липсва, поради което и обжалваното определение по чл.248 ГПК също следва да бъде потвърдено. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД