Решение № 859 от 30.5.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 2237/2024 г.

настоящото производство не се установи, че ищецът е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но се е надявал същия да не настъпи, респективно да го предотврати. Действието на А. И. С. не може да се квалифицира като груба небрежност, като дори и да е извършил някакво нарушение на правилата за безопасност, то в конкретният случай става дума за неопитност, предвид факта, че ищецът е постъпил на работа едва деветнадесет дни преди трудовата злополука и за пръв път е работил като моряк на кораб. Такава неопитност по никакъв начин не може да се определи като груба небрежност - в смисъла на неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. Отделно следва да бъде съобразена и крехката възраст на ищеца при настъпването на трудовата злополука - 22г. Както беше посочено, възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин. Събраните по делото доказателства не само не го установяват, но го и опровергават. Ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е допусната груба небрежност от страна на ищеца, поради което възражението за съпричиняване настъпването на трудовата злополука се явява неоснователно, поради което и не са налице условията по чл.201, ал.2 КТ и определеният от съда размер на дължимото на А. И. С. обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде намален. Предвид гореизложеното предявеният иск за неимуществени вреди съдът намира за доказан както по правното му основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ответникът – работодател „Рубишипс” ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, в резултат на настъпилата на 24.04.2021г. трудова злополука, след извършено прихващане на пълния размер на това обезщетение от 30 000.00 лева със сумата от 5 500.00 лева, дължима от А. С. на „Рубишипс” ООД, по споразумение от месец юни 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 24.04.2021г. до окончателното й изплащане. На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения от ищеца адвокат В. В., с ЕГН: ••••••••••, от АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Драма” № 15, адвокатско възнаграждение в размер на 2 600.00 лева, съобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе държавна такса за производството по делото, определена върху уважения размер на иска от 980.00 лева, както и 800.00 лева – направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице по назначението първоначална и допълнителна съдебномедицински експертизи. Предвид гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът