Решение № 270 от 9.10.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 404/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от Р. "Т.-с.", ••• ЕАД гр. Р., чрез юриск. С. Г., против Решение № 58/21.05.2024г., постановено по гр.д. № 738/2023г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се осъжда Р. "Т.- с.", клон на „М.М.-И.” ЕАД, с. К., •••, да заплати на Б. Р. Б.: сумата от 9794, 58 лв., представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, като отхвърля като неоснователен иска за разликата над 9794, 58 лв. до претендираните 10607, 70 лв.; сумата от 328, 40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9794, 58 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля като неоснователен иска за разликата над 328, 40 лв. до претендираните 354, 79 лв.; сумата от 1632, 43 лв., представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, като отхвърля като неоснователен иска за разликата над 1632, 43 лв. до претендираните 5181, 44 лв.; сумата от 53, 19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1632, 43 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал.1 ЗЗД. Присъдени са разноски и държавна такса. Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, противоречи на всички събрани по делото писмени доказателства. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че се установило по безспорен начин, че съобразно утвърдения за месец юни 2023г. сменен график въззиваемият Б. Б. имал заложени за отработване 168 часа. Сочи, че по график смените били една дневна дванадесетчасова смяна, една нощна дванадесетчасова смяна и два дена почивка. Сочи, че същият реално имал заработка само от една нощна смяна. През останалото време, в които следвало да бъде на работа, съобразно графика, същият бил в платен годишен отпуск. Затова намира, че първоинстанционният съд стигнал до грешки изводи, а именно, че нормочасовете за м.юни 2023г. заложени по график, относно Б. Б. били 176 часа, че същият следвало да полага труд 22 работни дни за месеца, както и че имал нощни смени от 8 часа във всичките 22 работни дни в месец юни 2023г. Намира, че от така направените изчисления от съда за начина на формиране размера на БТВ на въззиваемия за месец юни 2023г. излизало, че същият ще работи 22 работни дни по 12 часа, от които 8 часа ще са нощен труд, което било нереално да се случи в действителност. Счита, че съдът анализирал събраните доказателства по делото превратно и че възприетата от него теза, на база направените от него изчисления на размера на БТВ на въззиваемия за м.юни 2023г. били неправилни и неточни. Счита, че на въззиваемия били изплатени всички обезщетения и то в правилния размер. Всичко над тези суми, които се претендирали било неоснователно и водило до нарушаване на принципа на добросъвестността, предвидена в чл.8 от КТ. На следващо място, намира постановеното първоинстанционно решение за неправилно и необосновано и в частта, с която били уважени предявените искове за присъждане на мораторните плащания. Намира за неправилен правния извод на съда, че след като уважава главните искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, то това автоматично означавало признаване и уважаване на претенциите за мораторни лихви. Счита, че претендираните обезщетения за забавено плащане на обезщетенията като безсрочни такива изисквали покана, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, каквато не била отправена от ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и исковете за мораторната лихва върху тях за периода от 01.09.2023г. до 01.12.2023г. Претендира разноски в двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият Б. Р. Б., чрез адв. Й. М. оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните разпоредби и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и необосновани, като излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ. Ищецът Б. Р. Б., чрез адв. М. твърди в исковата си молба, че на 01.03.2006 г. започнал работа в ответното дружество „Р.Т.-с.”, клон на „М.М.- и.“ ЕАД, въз основа на сключен трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. и заемал длъжността „работник по руднична ж.п. линия“, като последната заемана от него длъжност била „машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив. Твърди, че със заповед № 86 от 24.07.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.07.2023 г. В заповедта било посочено да му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 22 работни дни. Твърди, че по фиш за работна заплата за месец юли 2023 г. му било начислено обезщетение при пенсиониране в размер на 20250, 60 лв. и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3375, 10 лв., които били изчислени на база БТВ за месец юни 2023 г. Възразил срещу изчислението на тези суми и през месец август 2023 г. била извършена корекция на индивидуалната му месечна заплата и така били коригирани обезщетенията, съответно на 20480, 94 лв. и 3413, 49 лв., които му били изплатени. Счита, че така изчислените размери на обезщетенията били в по- нисък размер от реално дължимото, тъй като съгласно нормативната уредба доплащането за нощен труд е допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, което не било отчетено от работодателя. Твърди, че БТВ за месец юни 2023 г. съобразно законовите правила за изчисление била в размер на 4732, 64 лв., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било в размер на 28395, 60 лв., а обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4732, 64 лв., поради което ответникът дължи неизплатената разлика от обезщетенията. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 10607, 70 лв. след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение с протоколно определение от 25.04.2024 г., представляваща неизплатена стойност от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и сумата от 5181, 44 лв., след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение с протоколно определение от 25.04.2024 г., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие от 22 дни, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното погасяване на задължението, сумата от 354, 79 лв. мораторно обезщетение върху неплатената главница от 7914, 66 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. и сумата от 53, 19 лв. мораторно обезщетение върху главницата от 1319, 15 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. Ответникът „Р.Т.-с.”, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че работодателят правилно изчислил размера на БТВ за месец юни 2023 г. и правилно били изчислени размерите на изплатените обезщетения. Оспорва начина на изчисление на същите от ищеца в исковата молба, тъй като посочените допълнителни трудови възнаграждения не се включвали в БТВ. Излага съображения за елементите от БТВ, които следва да се включат в него и които не следва да се включват, както и изчисления на обезщетенията. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. За да постанови решението си в този смисъл, Радневският районен съд е намерил за установено от фактическа и правна страна следното: Като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е приел обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. Последната заемана от ищеца длъжност е „машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив; със заповед № 86 от 24.07.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от датата на връчване на заповедта; в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 22 работни дни; на ищеца са били заплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 20480, 94 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3413, 49 лв. през месец юли и месец август 2023 г. Съдът е приел за безспорно, че ищецът е работил повече от 10 години при ответника и му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ. Спорът между страните е само досежно обстоятелството какъв е размерът на БТВ за база за определяне на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно правилото на чл. 228 КТ. Трудовият договор на ищеца е прекратен на 25.07.2023 г., затова обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ според районния съд следва да се определи на база БТВ за месец юни 2023 г., предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Тъй като този месец не е пълен отработен месец, то съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, БТВ по чл. 228 КТ се определя като получено средно-дневно БТВ, умножено по броя на работните дни за същия месец. Месец юни 2023 г. има 22 работни дни /22 р.д. х 8 часа = 176 часа за месец юни 2023 г./. Компонентите, които следва да се включат в БТВ са основно трудово възнаграждение, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, компенсацията и нощния труд. От СИЕ съдът е установил, че на ищеца са платени обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер на 20480, 94 лв., веднъж 20250, 60 лв. през месец юли 2023 г. и веднъж 230, 34 лв. през месец август 20203 г. и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в общ размер на 3413, 49 лв., веднъж 3375, 10 лв. през месец юли 2023 г. и веднъж 38, 39 лв. през месец август 2023 г. За месец юни 2023 г. ищецът има отработена една нощна смяна от 12 часа и след това е ползвал 21 работни дни платен годишен отпуск. По делото на районния съд са приети две заключения на СИЕ, в два варианта, които съдът не е възприел и е извършил собствени изчисления, съобразно възможността на чл. 161 ГПК. За месец юни 2023 г. съдът е установил, че на ищеца е начислена индивидуална месечна заплата /ИМЗ/, за 8 часа в размер на 104, 91 лв. /във фиша за работна заплата за м.06.2023 г. на л.11 - 8 часа по 13, 11 лева на час/ и за още 4 часа в размер на 52, 45 лв. /във фиша за работна заплата за месец 08.2023 г. на л.13 - 4 часа по 13, 11 лева на час, тъй като е работил 12 часа и погрешно са му начислени само 8 часа през месец юни 2023 г./, или общо за 12 часа са му начислени 157, 36 лв. Намерил е, че за 1 час отработено време на ищеца му се дължи ИМЗ в размер на 13, 11 лева. Съдът е подробни изложил съображения, защо не е възприел първия и втория вариант на заключенията на ССЕ. В първото заключение на СИЕ не е отразено доплащането на ИМЗ, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и компенсацията за месец юни 20203 г., извършени през месец август 2023 г., които следва да се включат в общата база за изчисление на БТВ, като част от задължителните компоненти на БТВ, съгласно чл. 228 КТ и НСОРЗ. Във второто заключение на СИЕ според районния съд е допусната според техническа грешка при изчисленията, тъй като на стр. 3 /л.98/ в т.1 са включени компоненти за ИМЗ и за нощен труд, които обаче са с различна часова продължителност - 12 часа и 8 часа, и не могат да бъдат поставени в една група, която да се раздели на 12 часа, за изчисление на средно-часово заплащане. Нощният труд е начислен за 8 часа, а не за 12 часа. Първият компонент - ИМЗ за месец юни 2023 г. е в общ размер 157, 36 лв. за 12 часа отработено време, или за 1 час отработено време - 13, 11 лева. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в общ размер от 81, 82 лв., веднъж в размер на 40, 91 лв. във фиша за месец юни 2023 г. и втори път в размер на 40, 91 лв. във фиша за месец август 2023 г., което възнаграждение се отнася за 12 часа, тъй като е процент от отработеното ИМЗ за 12 часа, съответно сумата от 81, 82 лв. разделена на 12 часа се получава сума от 6, 82 лв. за 1 час отработено време – втори компонент. Третият компонент - нощния труд е в общ размер 63, 44 лв. за 8 часа, съответно - 7, 93 лв. за 1 час отработено време. Последният компонент на базата за изчисление на обезщетенията - компенсацията е в общ размер от 141, 93 лв., веднъж в размер на 103, 62 лв. във фиша за месец юни 2023 г. и втори път в размер на 38, 31 лв. във фиша за месец август 2023 г., която компенсация е допълнително възнаграждение за месец юни /видно от фиша за месец юни 2023 г., в който са начислени тримесечните компенсации за второ тримесечие/. Тъй като м. юни има общо 176 часа, сумата 141, 93 лв. се разделя на 176 часа и се получава по 0, 81 лева на 1 час отработено време. Сумирането на четирите компоненти за 1 час отработено време дава общ размер на БТВ за 1 час отработено време - 28.67 лв. /13, 11 + 6, 82 + 7, 93 + 0, 81/. Сумата 28.67 лв. се умножава по 8 часа и се получава 229, 36 лв. средно дневно възнаграждение за 8 часов работен ден за месец юни 2023 г. на ищеца. Тъй като месец юни 2023 г. има 22 работни дни, съответно 176 часа, то 229, 36 лв., умножени по 22 работни дни правят 5045, 92 лв. - БТВ за месец юни 2023 г. на ищеца, която сума е базата за определяне на претендираните обезщетения по правилото на чл. 228 КТ. Тъй като обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на 1 БТВ, получената по – горе сума от 5045, 92 лв., следва да получи ищеца от страна на ответника. Ответникът му е заплатил общо сумата от 3413, 49 лв. за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, веднъж сума от 3375, 10 лв. през месец юли 2023 г. и втори път сума от 38, 39 лв. през месец август 2023 г. или ответникът му е заплатил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ по-малко със сума от 1632, 43 лв. /5045, 92 лв. минус 3413, 49 лв./, която е дължима и към момента и до която сума съдът е приел иска на ищеца за основателен. Ищецът след допуснатото изменение на иска претендира сума от 5181, 44 лв., а след като съдът е приел иска за основателен за сумата 1632, 43 лв., в този размер го е уважил, а в останалата му част го отхвърлил за разликата до 5181, 44 лв. По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което е в размер на 6 БТВ, съдът е приел, че е общ размер на 30275, 52 лв. /6 месеца по 5045, 92 лв./. Ответникът е заплатил на ищеца за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ сума от 20480, 94 лв., веднъж сума от 20250, 60 лв. през месец юли 2023 г. и втори път сума от 230, 34 лв. през месец август 2023 г. Според районният съд ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по-малко със сума от 9794, 58 лв. /30275, 52 лв. минус 20480, 94 лв./, която остава дължима и към момента и за която сума е основателен иска на ищеца. Ищецът претендира за доплащане за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 10607, 70 лв. /увеличен иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание на 25.04.2024 г./, поради което съдът е уважил този иск ще се уважи за сумата 9794, 58 лв. и го е отхвърлил отхвърлил за разликата до 10607, 70 лв. По исковете за мораторно обезщетение, районният съд е приел, че съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ се дължат до края на месец август 2023 г., тъй като трудовото правоотношение е прекратено през месец юли 2023 г. Ищецът претендира обезщетението за забава от 01.09.2023 г., което отговаря на посоченото начало на забавата на ответника по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Изчислената с калкулатор за законна лихва, мораторната лихва върху сумата от 9794, 58 лв., обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 328, 40 лв., до която сума предявеният иск е уважен. В останалата се част до претендирания размер от 354, 79 лв. искът е отхвърлен. Мораторната лихва върху сумата от 1632, 43 лв. - дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 54, 73 лв., поради което съдът е уважил иска до претендирания размер 53, 19 лв. Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното: Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, предвид събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. Последната заемана от ищеца длъжност е „машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив. Със заповед № 86 от 24.07.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от датата на връчване на заповедта. В заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 22 работни дни. На ищеца са били заплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 20480, 94 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3413, 49 лв. през месец юли и месец август 2023 г. Няма спор, че ищецът е работил повече от 10 години при ответника и му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ. Ищецът е работил при ответника по трудов договор от 06.03.2006 г. до 25.07.2023 г. Страните спорят относно размера на БТВ, служещо за база за определяне на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно правилото на чл. 228 КТ. Тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен на 25.07.2023 г., обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се определи на база БТВ за месец юни 2023 г. – предходен на прекратяването на трудовото правоотношение. Ищецът не е отработил пълния месец юни 2023г., поради което съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, БТВ по смисъла на чл. 228 КТ се определя като получено средно-дневно БТВ, умножено по броя на работните дни за същия месец. Месец юни 2023 г. има 22 работни дни /22 р.д. х 8 часа = 176 часа за месец юни 2023 г./. Не са спорни и компонентите, които следва да се включат в БТВ - основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, компенсация и нощен труд. От СИЕ и представените фишове за заплати на ищеца е видно, че са му платени обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер 20480, 94 лв., 20250, 60 лв. - през месец юли 2023 г. и 230, 34 лв. - през месец август 2023 г. Заплатено му е и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в общ размер на 3413, 49 лв., 3375, 10 лв. - през месец юли 2023 г. и 38, 39 лв. - през месец август 2023 г./. Видно от фиша за месец юни 2023 г. и първоначалното заключение на вещото лице по СИЕ, ищецът е отработил една нощна смяна от 12 часа и е ползвал 21 работни дни платен годишен отпуск. По делото са приети две заключения на СИЕ в два различни варианта, които съдът не възприема изцяло. Това е така, защото в първото заключение вещото лице не е взело предвид при изчисленията си допълнителните плащания на ищеца към заплатата за м. юни, които са начислени и изплатени през м. август 2023г. – корекция индивидуална заплата, допълнително възнаграждение за тр. стаж и проф. опит и компенсация. Вторият вариант на вещото лице също има неточности, относно часовете дневен и нощен труд, които са отстранени от районния съд при изчисленията му. Съдът изцяло възприема за правилни изчисленията на Радневския районен съд, които напълно съвпадат с изчисленията на въззивния съд, направени съобразно възможността на чл. 161 ГПК. За месец юни 2023 г. на ищеца е начислена индивидуална месечна заплата /ИМЗ/, първоначално за 8 часа в размер на 104, 91 лв., във фиша за работна заплата за м.06.2023 г. /8 часа по 13, 11 лева на час/ и за още 4 часа в размер на 52, 45 лв., във фиша за работна заплата за месец 08.2023 г. /4 часа по 13, 11 лева на час. Тъй като ищецът е работил 12 часа през м. юни, общо за 12 часа са му начислени 157, 36 лв. или за един час отработено време на ищеца се дължи ИМЗ в размер на 13, 11 лева. Вторият компонент - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в общ размер от 81, 82 лв., или 40, 91 лв. във фиша за месец юни 2023 г. и още 40, 91 лв. във фиша за месец август 2023 г.. Допълнителното възнаграждение се отнася за 12 часа, тъй като е процент от отработеното ИМЗ за 12 часа, затова сумата от 81, 82 лв. се разделя на 12 часа и се получава 6, 82 лв. за 1 час отработено време. Третият компонент - нощен труд е в общ размер от 63, 44 лв. за 8 часа, съответно се получава по 7, 93 лв. за 1 час отработено време. Последният компонент - компенсация е в общ размер от 141, 93 лв., 103, 62 лв. във фиша за месец юни 2023 г. и още 38, 31 лв. във фиша за месец август 2023 г. Компенсацията е допълнително възнаграждение за месец юни, който има общо 176 часа, поради което 141, 93 лв. разделени на 176 часа се получава по 0, 81 лева на 1 час отработено време. Четирите компоненти за 1 час отработено време определят общия размер на БТВ за 1 час отработено време - 28.67 лв. /13, 11 + 6, 82 + 7, 93 + 0, 81/. Сумата 28.67 лв. умножена по 8 часа определя сумата 229, 36 лв. за 8 часов работен ден, в който размер е средно-дневното трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2023 г. Тъй като месец юни 2023 г. има 22 работни дни, съответно 176 часа, то 229, 36 лв. умножени по 22 работни дни определят размер на БТВ за м. юни 2023г. на 5045, 92 лв., която сума е базата за определяне на претендираните обезщетения съгласно чл. 228 КТ. Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на 1 БТВ, поради което неговия размер е 5045, 92 лв. Ответникът е заплатил на ищеца общо сумата от 3413, 49 лв. - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, от които 3375, 10 лв. през месец юли 2023 г. и допълнително 38, 39 лв. през месец август 2023 г. В този смисъл дължимото от ответника на ищеца допълнително обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ е 1632, 43 лв. /5045, 92 лв. минус 3413, 49 лв./, до който размер искът е основателен и правилно е уважен от районния съд. Тъй като ищецът след допуснатото изменение на иска претендира 5181, 44 лв., за разликата над дължимата сума от 1632, 43 лв. до 5181, 44 лв. искът правилно е отхвърлен. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 6 БТВ или в общ размер 30275, 52 лв. /6 месеца по 5045, 92 лв./. Ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер 20480, 94 лв., 20250, 60 лв. през месец юли 2023 г. и още 230, 34 лв. през месец август 2023 г. Дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на ищеца е 9794, 58 лв. /30275, 52 лв. минус 20480, 94 лв./, за която сума искът е основателен и правилно е уважен от съда. Ищецът претендира за доплащане за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер 10607, 70 лв. след увеличение на иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание на 25.04.2024 г.. Тъй като този иск е основателен за сумата 9794, 58 лв. в останалата си част, за разликата до 10607, 70 лв. искът правилно е отхвърлен. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ се дължат до края на месец август 2023 г., тъй като трудовото правоотношение е прекратено през месец юли 2023 г. Ищецът претендира обезщетение за забава от 01.09.2023 г. до датата на исковата молба 01.12.2023г. Дължимата мораторната лихва върху сумата от 9794, 58 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 328, 40 лв., до която сума правилно районният съд е уважил иска. В останалата му част до претендирания размер от 354, 79 лв. искът е отхвърлен. Дължимата мораторната лихва върху сумата от 1632, 43 лв. - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 54, 73 лв., поради което правилно съдът е уважил иска до претендирания размер от 53, 19 лв. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съобразно утвърдения за месец юни 2023г. сменен график въззиваемият Б. Б. имал заложени за отработване 168 часа. Това твърдение е невярно, защото видно и от фиша на ищеца за м. юни, там е посочена норма на часовете 176 часа, а не 168 часа, а и видно от календара м. юни 2023г., месецът има 22 работни дни, които по 8 часа правят точно 176 часа. В настоящия случай, тъй като изчислението на БТВ на ищеца, служещо за база на обезщетенията по чл. 228 КТ се изчислява по метода, посочен в чл. 19, ал.1 от НСОРЗ, средно- дневното трудово възнаграждение на ищеца следва да се умножи по броя на работните дни за м. юни, който е 22 дни. Това се налага, защото ищецът е отработил само една нощна смяна и е ползвал платен годишен отпуск в останалото време през месец юни, месеца предхождащ прекратяването на трудовото му правоотношение. Неоснователно е оплакването, че на ищеца така били определени нощни смени от 8 часа във всичките 22 работни дни в месец юни 2023г., както и че при така направените изчисления от съда за начина на формиране размера на БТВ на въззиваемия за месец юни 2023г. излизало, че същият ще работи 22 работни дни по 12 часа, от които 8 часа щели да са нощен труд. Районният съд правилно е съобразил всички относими обстоятелства, които следва да се вземат предвид при изчисляването на БТВ, служещо за база за определяне на обезщетението, съгласно чл. 228 КТ и правилно е приложил предвидения в закона метод на изчисление съгласно чл. 19, ал.1 от НСОРЗ. На следващо място неоснователно е оплакването на въззивника, че неправилно съдът уважил предявените искове за присъждане на мораторните плащания. Въззивният съд не споделя съображението на въззивника, че претендираните обезщетения за забавено плащане на обезщетенията като безсрочни такива изисквали покана, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, каквато не била отправена от ищеца. Това е така, защото, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.3 КТ, която е специална по отношение на общата норма на чл. 84, ал.2 ЗЗД, и съответно е приложима в настоящия случай, обезщетенията па чл. 222, ал.3 и по чл. 220, ал.1 КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение следва да се изплатят не по – късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено и след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая двете обезщетения следва да се изплатят от работодателя до края на м. август 2023г., поради което от 01.09.2023г. до датата на подаване на исковата молба върху тях се дължи мораторна лихва за забава в размер на законната лихва. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1460 лв., съгласно представения списък и доказателства. Водим от горните мотиви, Окръжният съдът