Решение № 12865 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40769/2025 г.

№ 20251110140769 по описа за 2025 година Предявен е конститутивен иск , регламентиран в чл.358,ал.1,т.1 КТ. В исковата молба пълномощикът на ищцата В. Т. Х. твърди, че заповед № 3286з- 2274/09.06.2025г. на директора на Г.Д. Н. П.” при МВР, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" в качеството й на изпълняваща длъжността „системен оператор (делеводство)” в сектор „Координация и административно обслужване” към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност” при ГДНП, е незаконосъобразна поради следните причини : издаването й след изтичане на двумесечния срок по чл.194,ал.1 КТ от узнаването от наказващия орган на фактите , квалифицирани от него като дисциплинарно нарушение , и неосъществяване на дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата не е нарушила трудовите си задължения с действията й на 01.02.2025г. след 23.00 ч., доколкото по време на разговора й със служителите на МВР нито е създавала „враждебна или обидна среда” , нито е провокорила конфликт с тях , а само е изразила негативно отношение към към действията им като полицейски органи , които са „извикали” за „беседа” съпруга й без редовно призоваване за това , и след това не по нейно искане , а по негово решение е провела разговор с полицейски служител за получаване на информация относно престоя на съпруга й в 05 РУ. Сочат се доводи , според които изразяването на негативно отношение към действия на органи на реда , не е неизпълнение на трудовите задължения на ищцата , а е упражняване на конституицонното й право по чл.45 КРБ на жалби до държавните органи , което „не може да бъде ограничавано по никакъв начин , включително по време , място и форма” , като според чл.108,ал.2 АПК лицата ,подали сигнали за нередности в действията на административните органи , каквито са и служителите на МВР, следва да бъдат защитени от преследване и търсене на отговорност. Посочва се , че провеждането от ищцата на разговор със служител на МВР за получаване на информация относно неправомерното задържане на съпруга й , не е нарушение на трудови задължения на ищцата , нито създаване на конфликт или на враждебна и обидна среда , а упражняване на конституционното й право по чл.41,ал.1 КРБ да търси и да получава информация от държавните органи, „особено когато са видимо застрашени правата на негови близки от наказателна и друга репресия”, като се отбелязва , че разговорът е бил проведен не по искане на ищцата , а по лично решение на полицейския служител. Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта , с която й е наложено дисциплинарното наказание „забележка”. В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 29.05.2026г. пълномощникът на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Въпреки предоставената му по негово искане в заседанието на 29.05.2026г. възможност за представяне на писмено становище по иска , адвокатът на ищцата не е депозирал такова. Ответната страна Г.Д. Н. П.” при МВР оспорва предявения иск според изричното изявление на пълномощника й в депозирания в срок на 29.08.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че в конкретния случай „всички срокове и изисквания в процедурата по налагане на наказанието са спазени” и „не са допуснати никакви процесуални нарушения”, като извършеното от ищцата нарушение е „доказано по безспорен начин”, без да се сочат конкретни доводи. В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 29.05.2026г. , в което е даден ход по същество , не се е явил представител на ответника. Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна : Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск : Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, конститутивният иск по чл.358,ал.1 т.1 КТ подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за налагане на дисциплинарни наказания (различни от дисциплинарно уволнение) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред, правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон. Относно допустимостта на предявения иск : Искът е ДОПУСТИМ. Изтичането в хода на висящността на настоящия процес на срока по чл.197,ал.1 КТ, водещ до заличаване на наложеното дисциплинарно наказание, не обуславя липса у ищцата на правен интерес от предявения иск за отмяната му. Съгласно изричната разпоредба на чл.197,ал.2, изр.1 КТ заличаването има действие занапред (ex nunc) , поради което не санира незаконосъобразната заповед по чл.195 ,ал.1 КТ . Относно основателността на предявения иск: Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН. Страните не спорят, а и от представеното по делото писмо- справка , рег. № 3286р- 17256/03.04.2025г. от началника на сектор „Човешки ресурси” в ГДНП до началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването” - ГДНП се установява, че по силата на трудов договор , рег. № 3286з-964/20.03.2017г. и допълнително трудово споразумение, рег. № 3286з-651/13.02.2025г. между страните съществува трудовото правотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищцата длъжност е „системен оператор (делеводство)” в сектор „Координация и административно обслужване” към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност” при ГДНП Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на Г.Д. Н. П.” при МВР , с която на основание чл.188,т.1 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.10 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Като дисциплинарно нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното наказание на ищцата , в заповедта № 3286з-2274/09.06.2025г. е посочено осъществено от нея на 01.02.2025г. около 23.00 ч. в извънработно време в нейния семеен дом поведение при отвеждането на съпруга й от служители на ОДМВР- Пловдив и на 05 РУ- СДВР за „беседа” , при което ищцата се представила за служител на ГДНП , без да преставя служебна карта, и казала на полицейските служители, че „мъжът й никъде няма да ходи” , че „ще се обажда на началници от ГДНП”, изричайки изразите : „трябва ли да въртя телефоните” , „това така не се прави” и , че „е много наясно с нещата”. Оспорваната заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. е връчена на ищцата на 16.06.2025г. видно от удостовереното с подписа й под текста на заповедта , т.е. дисциплинарното наказание на ищцата следва да се счита наложено с оглед изричната разпоредба на чл.195,ал.3 КТ на 16.06.2025г. Дисциплинарното наказание на ищцата е незаконосъобразно , тъй като е наложено след изтичане на двумесечения преклузивен срок по чл.194,ал.1 КТ . Едногодишният срок по чл.194,ал.1 КТ започва да тече от извършването на нарушението, а двумесечният срок тече от откриването на нарушението. Меродавен за спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ е моментът на връчването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ за дисциплинарното наказание на работника или служителя , а не датата на издаването й - това е безспорно прието в трудово-правната доктрина ("Коментар на КТ", изд. 2002г. ,стр.489). Причината за това правно становище е съобразяването с факта , че издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ е едностранен акт на работодателя, който при това се извършва без знанието и без съгласието на работника. Казано по-опростено: това означава, че датата на издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ може да бъде произволно определяна и променяна от работодателя (т.е. издаването на тази заповед може да бъде антидатирано едностранно от работодателя), така че формално сроковете по чл.194,ал.1 КТ да изглеждат спазени, от което работодателят несъмнено е заинтересован, но без работникът да има възможност да контролира и да препятства това, което накърнява съществено правата му, доколкото чрез акта по чл.195,ал.1 КТ се осъществява без съгласието му неблагоприятна правна промяна в патримониума му, и то при условията на конфликт с работодателя. За спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ от значение е връчването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ, тъй като това е моментът на налагането на дисциплинарните наказания с оглед изричната разпоредба на чл.195,ал.3 КТ. Юридическият смисъл на чл.194,ал.1 КТ във връзка с чл.195,ал.3 КТ е спазването на преклузивните срокове, установени в цитираната правна норма, да се преценява с оглед момент, от който работникът или служителят (в чиято правна сфера се осъществява неблагоприятната промяна) е уведомен по официален начин за волеизявлението на работодателя, насочено към неблагоприятните правни последици. Този момент очевидно е връчването на съответния акт на работника, а не издаването му от работодателя. Да се счита , че спазването на сроковете по чл.194,ал.1 КТ следва да се преценява с оглед датата на издаването на акта по чл.195,ал.1 КТ, означава всъщност да се обезсмисли съществуването на целия правен институт, регламентиращ тези срокове, тъй като по същество работодателят би разполагал с фактическата и с правната възможности сам да определя спазването на тези срокове , като избира "подходяща" дата , която да бъде вписана като момент на издаването на заповедта по чл.195,ал.1 КТ , въпреки несъответствието й с датата на връчването на същата заповед. Както бе посочено, заповед № 3286з-2274/09.06.2025г.,с която работодателят (ответникът) е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищцата, е връчена на 16.06.2025г. В мотивите на заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. изрично е посочено , че дисциплинарното нарушение на ищцата е установено след извършена служебна проверка , образувана въз основа на изрична заповед № 3286з-937/06.03.2025г. на ВПД директора на Г.Д. Н. П.” при МВР Заповедта № 3286з-937/06.03.2025г. на ВПД директор на Г.Д. Н. П.” при МВР е представена по настоящото дело и е приета като писмено доказателство. От съдържанието й е видно , че с тази заповед е опеделена комисия от държавни служители в ГДНП за извършване на проверка по сигнал , рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. по описа на ОДМВР- Пловдив. От представените по делото писмени доказателства от ответника се установява , че документът с рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. , който е определен като „сигнал” в заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. , всъщност е съпроводително писмо , изпратено със служебна поща от заместник-директора на ОДМВР до заместник-директора на ГДНП-МВР, а не жалба , молба или заявление , имащи характирстиките на сигнал до ГДНП. Със съпроводителното писмо , рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. по служебната поща от ОДМВР- Пловдив до ГДНП е изпратена Докладна записка, рег. № 2372-р3616/11.02.2025г. , касаеща разследване по досъдебно производство № 13/2025г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта” към отдел „Разследване при ОДМВР- Пловдив за сведение според изрично вписаното в текста на това писмо. Докладната записка, рег. № 2372-р3616/11.02.2025г. е представена по настоящото дело и от съдържанието й се установява , че от служител в ОДМВР- Пловдив в текста й е описано и поведението на ищцата на 01.02.2025г. вечерта пред дома й при отвеждането на съпруга й за „беседа” , което е квалифицирано по-късно като дисциплинарно нарушение в оспорваната заповед заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на ГДНП. Следователно от съдържанието на Докладната записка, рег. № 2372-р3616/11.02.2025г. , която е изпратена от ОДМВР- Пловдив на ГДНП със съпроводителното писмо, рег. № 2372р-4369/20.02.2025г. (квалифицирано като „сигнал” в процесната заповед за дисциплинарно наказание – б.с.) се установяват всички фактически и субективни елементи от състава на дисциплинарното нарушение , вменено на ищцата с промесната заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на ГДНП. Това означава , че датата на узнаването на дисциплинарното нарушение, вменено на ищцата , от дисциплинарно наказващия орган е датата , на която цитираната докладна записка, рег. № 2372-р3616/ 11.02.2025г. е достигнала до знанието на директора на ГДНП. Най-късната дата , на която директорът на ГДНП (т.е. дисциплинарно-наказващият орган – б.с.) е узнал за дисциплинарните нарушения на ищцата е 06.03.2025г., когато е издадена заповедта № 3286з-937/06.03.2025г. за назначаването на комисията за извършване на служебната проверка по съпроводителното писмо , рег. № 2372р-4369/20.02.2025г., квалифицирано като „сигнал”. Следователно за дата на откриването на нарушението, за което е била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата с процесната заповед, следва да се счита датата на издаването на заповедта № 3286з-937/06.03.2025г. на ВПД директор на ГДНП. За да бъде спазен в конкретния случай 2-месечният срок по чл.194,ал.1 КТ от откриването на нарушението, заповедта за дисциплинарно наказание е следвало да бъде връчена на ищцата най-късно на 06.05.2025г. След тази дата правото на работодателя ГДНП срещу ищцата за ангажиране на дисциплинарната й отговорност за действията й на 01.02.2025г. по време на отвеждането на съпругай и за беседа с полицейски служители , се е погасило поради изтичането на двумесечния преклузивен срок по чл.194,ал.1 КТ. От правно значение за погасяването на дисциплинарната отговорност е обективният факт на пропускането на съответния срок по чл.194, ал.1 КТ. Субективната убеденост на съответните длъжностни лица на работодателя , че сроковете по чл.194,ал.1 КТ са спазени , е правноирелевантна. Ответната страна не представя доказателства през периода от 06.03.2025г. до 06.05.2025г., когато е текъл двумесечния срок по чл.194,ал.1 КТ за нарушенията на ищцата , да е осъществен факт по смисъла на чл.194, ал.2 и ал.3 КТ, който да е довел до продължително спиране на този срок. Всъщност наличието на такива обстоятелства не се и твърди от ответната страна. Следва да се отбележи , че извършването на вътрешна служебна проверка по инициатива на работодателя за допълнително уточняване и доказване на фактите, посочени в документа , съдържащ тяхното пълно описание (както е в конкретния случай с проверката, назначена със заповедта № 3286з-937/06.03.2025г. – б.с.) , не е основание за спиране на сроковете по чл.194 КТ. Това е така , тъй като да се приеме, обратното , означава да се позволи работодателят едностранно да удължава двумесечения срок по чл.194 КТ чрез отлагане на датата на уведомяването му след извършване на назначена по негово усмотрение вътрешна проверка , което накърнява правата на наказвания работник или служител. Поради тази причина цитираният в мотивите на оспорваната заповед № 3286з- 2274/09.06.2025г. доклад, рег. № 3286р-21616/28.04.2025г. с резултатите от служебната проверка на ГДНП не е документът , с който работодателят е уведомен реално за нарушенията , вменени на ищцата, защото това е станало по рано , както бе посочено. Дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършването му. Сроковете по чл.194,ал.1 КТ са преклузивни ("Коментар на КТ", изд.1993г., стр.244) и пропускането на който и да е от тях погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя , респективно правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Поради това наложеното след тяхното изтичане дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това формално основание. Пропускането на който и да е от двата преклузивни срока , установени в чл.194,ал.1 КТ, погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, т.е. правото на работодателя да я ангажира чрез налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл.194,ал.1 КТ е императивна. Поради това за спазването на тези преклузивни срокове съдът следи служебно (т.е. и без изрично възражение на ищеца) - това е безспорно прието както в съдебната практика (р. 1506-1999 - ІІІ ВКС и др.) , така и в трудово-правната доктрина (Вж "Коментар на КТ" , изд. 2002г. ,стр.485). В конкретния случай обаче ищцата изрично посочва неспазването на двумесечния преклузивен срок по чл.194,ал.1 КТ като основание за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед и за нейната отмяна. Тъй като със заповед № 3286з-2274/09.06.2025г. на директора на ГДНП е упражнено потестативно право за налагане на дисциплинарно наказание , което е било погасено , тази заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Конститутивният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. При този изход на правния спор е безпредметно да се изследва осществени ли са процесните дисциплинарни нарушения. Относно разноските по делото: На ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото – платеното възнаграждение на един адвокат (1000 лв видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2025г. ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавната такса за уважения иск , от внасянето на която ищецът е бил освободен (50 лв). Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ