Решение № 72 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 213/2026 г.

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BHLВ/610240037264/2024 от 02.05.2025 г., влязло в сила на 30.07.2025 г., постановено от Областна администрация Лайбниц, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 400 евро за извършено от българския гражданин В. И. И., родена на ••• г., с последен известен адрес гр. Враца, ••• нарушение по чл. 20, ал.1 от австрийския Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета. В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение. Засегнатото лице В. И., редовно призована, не се явява. Делото е разгледано в нейно отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС. Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия. Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Лайбниц, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити. За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно в качеството си на регистриран собственик на МПС с рег. № ВР0299СН, не е предоставило в законоустановения двуседмичен срок писмена информация относно самоличността на водача, управлявал автомобила на 10.09.2024 г. в 15:31 ч. без надлежно заплатена пътна такса, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че подобно административно нарушение е предвидено и в българското законодателствочл.186, ал.4 от ЗДвП/. Засегнатото лице е с местоживеене в гр. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца. Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 400 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 15.07.2025 г., което се потвърждава и от приложените на л.12-л.13 писмо и разписка. С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето В. И. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – Областна администрация Лайбниц, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България. При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът