Решение № 48 от 9.3.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 118/2026 г.

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна администрация Амщетен, Австрия, с №••• от 07.08.2025г., влязло в сила на 11.10.2025г., срещу българската гражданка А. А. Х., родена на ••• с посочен в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване в с.•••, общ.Шумен, област Шумен, ул.“•••“ №5. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му. Засегнатото лице, редовно призована не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не се ангажира и с твърдение за пълно или частично плащане на финансовата санкция в която и да било държава-членка на ЕС. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Засегнатото лице А. А. Х. е родена на ••• и е с местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС – с постоянен и настоящ адрес в с.•••, общ.Шумен, област Шумен, ул.“•••“ №5, който съвпада с посочения в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес. Лицето не е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно пребиваване в друго населено място в или извън пределите на РБ. Видно от справката от НАП за сключени трудови договори, лицето е сключвало такива в България и последният е прекратен през месец юли 2016г.. Затова съдът приема, че засегнатото лице е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Поради изложеното са налице условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС. От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна администрация Амщетен, Австрия, с №••• от 07.08.2025г., влязло в сила на 11.10.2025г., срещу българската гражданка А. А. Х., родена на ••• с постоянен и настоящ адрес в с.•••, общ.Шумен, област Шумен, ул.“•••“ №5, е наложена финансова санкция в размер на 300,00 € /триста евро/, за това, че на 07.03.2025г. в 08:23 часа в земите на община Еннсдорф по път А 1, на км.153,39 в посока Виена, е управлявала МПС с ДК№ Н 1456 КВ, като за посоченото превозно средство /чиято допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона/ не е заплатила зависещата от времето пътна такса. В Удостоверението е посочено, че са направени и разходи във връзка с административното производство в размер на 5,00 € /пет евро/. С тези си действия засегнатото лице е извършило административно нарушение, което се санкционира съобразно § 20 ал.1 и § 10 ал.1 и 11 от Закона за федералните пътни такси от 2002г. Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата по законите на Австрия - страна членка на ЕС. Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона. Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и решението е било връчено на лицето на 26.09.2025г. според националния закон на издаващата държава и по този начин то е било изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и соглед нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Решението е влязло в сила на 11.10.2025г. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в размер на 300,00 €, като в Удостоверението е посочено и че са направени разходи във връзка с административното производство в размер на 5,00 €. Няма данни съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията да е погасено по давност. В раздел „з” т.4 от Удостоверението не е отразено частично плащане. От страна на лицето не се твърди и не се представят доказателства за пълно или частично плащане. Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към него, съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представеното Решение за финансова санкция за сумата от 300,00 € и разноски 5,00 € да бъде признато и изпратено за изпълнение за тези суми. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението. На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България. Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС