Решение № 26 от 5.3.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 42/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от ответника Детска градина №1 „Веселушко“-гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.С. И. от АК-•••••••• против решение №546/17.11.2025г., постановено по гр.д.№899/2025г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.12 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД е осъден да заплати на ищцата В. К. А. от гр.•••••••••• сумата 6 531.20 лв., представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 19.06.2025г. до изплащане на задължението и сумата 1 302.29 лв., представляваща незаплатено обезщетение за забава, считано от датата на дължимостта на всяко месечно допълнително трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска-19.06.2025г., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1 200 лв. в полза на процесуалния й представител адв.И. И. от АК-••••••••, а по сметка на РС- Търговище -държавна такса върху уважените искове в общ размер на 313.87 лв. и разноски в размер на 200 лв., на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК във вр. чл.83 ал.2 ГПК и във вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове. С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действаща чрез адв.И. И. от АК-••••••• оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното: Решението е валидно и допустимо. Въззивната жалба е допустима и частично основателна. Предявените искове по чл.128, т.2 във вр.с чл.242 от КТ за сумата 6 531.20 лв. и по чл.245, ал.2 от КТ за сумата 1 302.29 лв. са обосновани с обстоятелствата, че в разрез с регламентацията по чл.24 от КТД работодателят не е изплатил на ищцата дължимото й допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г., ведно със следващата се лихва за забава. С писмен отговор по реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва претенциите с възражения за липса на посочените задължения, предвид неприложимостта на чл.24 от КТД спрямо ищцата. След преценка на представените по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното: По силата на трудов договор №376/13.09.2021г. ищцата заема длъжността старши учител в ответната детска градина, член e и на синдикална организация, като по нейно заявление от 28.05.2025г. работодателят отказал да начисли и изплати допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.05.2022г.-30.04.2025г., с отчитане не само на трудовия й стаж и професинален опит по специалността, а и този за периода 16.11.1996г.-01.07.2007г., съобразно чл.24, ал.1 от Общинския КТД, относно чието приложение се спори. Съгласно регламентацията по чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита, освен трудовия стаж при негочл.12, ал.2 от НСОРЗ и трудовия стаж на работника или служителя в друго предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, като условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал.4 от НСОРЗ се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за определяне на работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ). В конкретния случай, като синдикален член ищцата е от кръга лица по чл.57, ал.1 от КТ, по отношение на които на основание нормативната регламентация по чл.12, ал.4-5 от НСОРЗ и чл.24 от КТД, чиито правила са в унисон, а не в противоречие едни с други (тъй като предпоставките за зачитане на придобития в друго предприятие трудов стаж и професионален опит на работника или служителя, не са точно и изчерпателно уредени в нормативния акт, а е налице възможност на страните по силата на КТД или на работодателя във вътрешните правила за работната заплата в предприятието да уговорят различни условия за заплащане на допълнителното възнаграждение), следва да се начисли допълнително трудово възнаграждение при зачитане на целия й трудов стаж и професионален стаж, включая при друг работодател за периода 16.11.1996г.-01.07.2007г.Още повече, по силата на чл.58 от КТ, работодателят е длужен да информира всички свои работници и служители за КТД и конкретните текстове от същия и съобразно принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, при съмнение относно обстоятелства, касаещи правилното определяне на трудовото възнаграждение, да изиска от служителя съответните данни, което не е сторил. А неотносимо към предмета на спора е възраже-нието по §1 от ЗР на НСОРЗ, тъй като регламентацията касае различни от настоящия случай хипотези, при които работници и служители към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и при промяна на работодателя по чл. 123 и 123а КТ. При тези обстоятелства и доводи, ищцата има право да получи допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, определено по посочения начин, поради което предявените искове по чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по основание. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, обаче, колективният трудов договор поражда действие от момента на подписването му-20.02.2024г. и занапред до 30.04.2025г., за който период на ищцата се следва допълнително възнаграждение в размер на 3 097.83лв.(1 583.90 евро) и лихва за забава в размер на 273.75 лв. (139.97 евро) до датата на предявяване на исковата молба-19.06.2025г., съобразно заключението на вещото лице, до който размер предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, а в останалата част за разликата до пълния им размер от 6 531.20 лв. и за времето преди 20.02.2024г., респ. 1 302.29 лв., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид горното, в осъдителната му част над посочените размери обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по същество, с което предявените искове по чл.128, ат.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени в размера им над 3 097.83лв.(1 583.90 евро)-главница и лихва за забава в размер над 273.75 лв. (139.97 евро).Решението следва да бъде отменено й в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗАдв в размер над 637.16 лв.(325.77 евро) до сумата 1 200 лв. в полза на процесуалния представител на ищцата, в частта относно присъдената по сметка на РС- Търговище държавна такса върху уважените искове в общ размер над 173.91лв.(88.92 евро) до размер на 313.87 лв. и разноски в размер над 86.08лв.(44.01евро) до сумата 200 лв., а в останалата му обжалвана осъдителна част решението следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат допълнително присъдени разноски за първата инстанция в размер на 259.35 евро върху размера на отхвърлената част от исковете, както и направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 217.69 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба, а на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 325.77 евро за въззивната инстанция. Въз основа на изложените съображения, съдът