Решение № 267017 от 17.12.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1455/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. С решение № 20277040 от 15.12.2020 по гр.д. № 16085/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, съдът е отхвърлил предявените от Н.В.Б., ЕГН ••••••••••, ••• срещу У. за н. и с. с., гр. София, ЕИК ••••••, Студентски град, ул. „Осми декември“ обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 441/18.02.2020 г. на ректора на УНСС, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „Директор‘“ на дирекция „Административно-стопански дейности“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 15 406, 20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 18.02.2020 г. до 18.08.2020 г. С решението са оставени без разглеждане направените при условията на евентуалност възражения на Университета за национално и световно стопанство, гр. София за прихващане със сумите 2 567, 70 лв. - изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ, 2 567, 70 лв. - изплатено обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 КТ и 18 497, 60 лв. - изплатено обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ. С решението ищецът Н.В.Б. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на У.Н.С.С., гр. София, сумата 2 072, 63 лв. - разноски по делото. Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 са отхвърлени, е останал ищецът Н.В.Б., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост, ненеправилност и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяването му. По-конкретно поддържа, че от приобщените пред СРС доказателства се установява, че няма реално съкращаване на щата. Релевира доводи, че процедурата в УНСС е нарушена, трудовите функции на директора на дирекция «административно стопански дейности» са запазени и съществуват под формата на сходни такива в длъжността на помощник ректора. Цитира решение на СГС, с което е прието, че заповедта на ректора на университета за съкращаване на щатове, когато това не е станало със санкцията на академичния съвет е незаконосъобразна и представлява нарушение на ЗВО. С тези доводи заявява искане към въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира разноски. Въззиваемата страна У.Н.С.С. /УНСС/, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба по съображения изложени подробно в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалб ата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение. В случая във връзка с наведените в жалб ата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. извършено ли е прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца от компетентния за това орган. В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. П ри съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между и щецът и ответникът е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Директор“ на дирекция: „Административно-стопански дейности " при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 620 лв., както и че със Заповед № УЧР-441/18.02.2020 г., на Ректора на УНСС, считано от 18.02.2020 г. правоотношението между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и Заповед № 389/17.02.2020 г. на ректора на УНСС, връчена на ищеца на 18.02.2020 г. В приложената като доказателство пред СРС Заповед № 389/17.02.2020 г. изрично е записано, че на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗВО, чл. 25, ал. 5, т. 4 от Правилника за дейността на УНСС във връзка с оптимизиране на функционално – организационната структура на непреподавателския персонал на УНСС следва да се извършат следните функционални и структурно – организационни промени в дирекция „Административно – стопански дейности“, а именно в т. 1 е прието, че се закрива дирекция „Административно – стопански дейности“, а отделите и секторите в нея преминават на пряко подчинение на помощник-ректора на университета. Въз основа на последната е одобрено ново длъжностно щатно разписание на УНСС на 18.02.2020 г., от което е премахната заеманата от ищеца 1 щатна бройка „директор“. Правилно СРС излага в мотивната част на обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 30 ЗВО определя Академичния съвет като орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му /чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗВО/, взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище /чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗВО/, утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище и др. От това следва, че академичният съвет определя кадровата политика по отношение на длъжностите на научно-преподавателския състав, предвидени в чл. 48 от ЗВО, респ. академичните длъжности по смисъла на чл. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /"асистент"; "главен асистент"; "доцент"; "професор "/, като ректорът на университета само изпълнява взетите решения на академичния съвет в сферата на учебната и научната дейност на училището. Следователно законосъобразен е изводът на първостепенният съд, че съкращаването на някоя от академичните длъжности е свързано именно с кадровата политика на висшето училище в областта на научната и учебната дейност, поради което единствено в правомощията на академичният съвет е да вземе решение за съкращаване на щата, а кадровите въпроси по отношение на административните длъжности, каквато представлява и процесната „директор“ на дирекция „Административно-стопански дейности“, заемана от ищеца на общо основание, се решават от Ректора на университета като законен, представител на висшето учебно заведение. Същата представителна власт е предвидена и по чл. 25, ал. 5, т. 3 от ПДУНСС. Това е така, тъй като дейността на ръководителя на дирекция, не е свързана нито с учебната, нито с научната дейност на висшето училище, а с ръководството и управлението на административната дейност на същото, като посоченото важи за целия административен персонал на университета, тъй като тяхната дейност не е свързана нито пряко, нито косвено с научната и преподавателска дейност на университета. Академичния съвет е орган за управление на учебната и научна дейност на ВУ, а не на административно-стопанската такава, към която е и длъжността на ищеца и по отношение на която ректора разполага с изрично предвидени по решение на ОС правомощия. В тази връзка, съда взема предвид и разпоредбите на чл. 16, ал. 1, 4 и 5, чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 25, ал. 5, т. 5 от Правилника за дейността на УНСС, съгласно които откриването, преобразуването и закриването на основани обслужващи звена - библиотека, издателство, печатница, отделения, центрове и лаборатории, става с решение на академичния съвет по предложение на ректора, респективно откриването, преобразуването и закриването на административни обслужващи звена - дирекции и служби, както и на всички други обслужващи звена - отдели, сектори, секции и пр., става с решение на Ректора, който назначава и техния ръководител. Нещо повече, сключения трудов договор между ищеца и ответника отново е сключен с физическото лице – Ректор, което е натоварено да упражнява фактически правомощия на работодателя – ВУ, поради това възражението на ищеца за липса на компетентност се явява неоснователно. В изпълнение на посочените по-горе законови норми, ректорът със заповед № 389/17.02.2020 г. е закрил ръководената от ищеца дирекция „Административно-стопански дейности“, съкратил е заеманата от него длъжност и на следващия ден е утвърдил новото щатно разписание на УНСС. Ето защо следва да се приеме, че компетентният орган – Ректора на УНСС е извършил промените в структурата на администрацията и нейният брой, съобразно своята компетентност и в изпълнение на закона и Правилника за дейността на УНСС. Съкращаването е реално, тъй като е преустановена трудовата функция на единствената ръководна длъжност на дирекция „Административно-стопански дейности“, а отделите в нея са преминали на пряко подчинение на помощник-ректора на УНСС. Възражението на ищеца за нарушаване на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ от страна на ответника, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от Колективен трудов договор на УНСС-София от 19.02.2018 г. работодателят може да уволни преподавател, служител или работник - член на Синдикат, страна по договора, на основание съкращаване на щата и намаляване обема на работа, само след предварително писмено уведомление и становище на съответния Синдикат за всеки отделен случай, но с Тълкувателно решение от 17.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГК е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, няма да е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Уволнението поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2) да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. че при процесното уволнение е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ ГО. С обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените исковете с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ като е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на соченото в заповедта основание е законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на щата. Настоящата въззивна инстанция възприема извода на първоинстанционният съд, че в процесния случай е осъществен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед гореизложеното се налага извода за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – тъй като в настоящия случай уволнението е законосъобразно, акцесорните искове за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „Директор‘“ на дирекция „Административно-стопански дейности“ и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, са неоснователни. В упражнение на правомищията си по чл. 271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение. С оглед изхода на делото на въззивника не следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. На въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите с отговора на въззивната жалба разноски в размер на 1 922, 63 лв. с вкл. ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, Софийски градски съд