Решение № 112 от 4.3.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 1214/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С решение № 750 от 15.12.2025 г. постановено по к.гр.д. № 2368/2025 г. по описа на ВКС е отменено решение № 166 от 27.03.2025 г., постановено по в. гр. д № 146/2025 г. по описа Окръжен съд Велико Търново, като производство по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания да се докладват оплакванията на ищеца, във въззината жалбата, да се произнесе по доводите за непълнота на доклада в първата инстанция, ако ги счете за основателни – да уточни подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тях, както и да вземе отношение по допустимостта, относимостта и необходимостта от събирането на доказателствата, които ищцата своевременно е поискала от първата инстанция, но те не са били допуснати поради съществени нарушения на процесуалните правила. Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. В., чрез процесуалния й представител адвокат К. С.- РАК, срещу решение № 177 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов, с което са отхвърлени предявените от ищеца на основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225 КТ искове против Окръжен съд Русе, представляван от админ. ръководител- председател Н.Ч. съответно за признаване на уволнението й със заповед № •••/18.03.2024 г. на админ. ръководител председателя Н.Ч. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- „съдебен деловодител“ в Окръжен съд Русе и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 19.03.2024 г. до 19.09.2024 г. в размер на 12 595,50 лева, като неоснователни. Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се съображения, че в разрез с нормата на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ срокът за подаване на документи за проведения конкурс, в който участва и ищеца, е бил по-кратък от 1 месец, а именно само 14 дни, като установявайки това обстоятелство предходната инстанция го е намерила за ирелевантно и не се е съобразила с императивния характер на посочената правна норма, поради което се твърди процесната конкурсна процедура да е била опорочена от самото й начало. На следващо място са изложени съображения отново касателно незаконосъобразното провеждане на конкурсната процедура, тъй като се твърди, че не са спазени изискванията на нормите на чл. 140, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ПАС, тъй като заповедта на работодателя за обявяване на конкурса и обявлението за същата не съдържат информация, касателно начина на оценяване на кандидатите, от което следвал извод, че конкурсът е проведен без предварително и ясно определени правила, оповестени по надлежния ред, като се твърди, че доказателствено необезпечено останало и съществуването на утвърдени правила, с оглед на който са били оценявани писмените работи от втория етап на конкурса, сочи се и липса на скала за оценяване- преобразуване на получения брой точки в определена оценка. Оспорва се и приетото от първата инстанция обстоятелство- че класираните съответно на първите три места кандидати за длъжността „съдебен деловодител“ са заели длъжността в предвидения в КТ срок и са встъпили за изпълнение на длъжностните си задължения на 19.03.2024 г., тъй като се твърди такива доказателства ответната страна да не е ангажирала, в разрез с разпределената доказателствена тежест. Изтъква се, че изготвеният по делото доклад е неточен и непълен, тъй като не съдържал посочване на всички обстоятелства, касателно претендираните от ищцата права, релевирани в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК- за допуснати други нарушения в конкурсната процедура, новонастъпило обстоятелство- започване на работа, съответно конкретизиране на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и това по чл. 225, ал. 2 КТ. Сочат се оплаквания и срещу непроизнасяне на съда по своевременно релевирано доказателствено искане- да бъде задължен ответника да представи всички документи, съставени във връзка с проведената конкурсна процедура за длъжността „съдебен администратор“. Възразява и срещу отхвърляне на искането за назначаване на съдебноикономическа експертиза, като се сочи, че е направено в срок и във връзка с конкретизиране на общия размер на претенцията на ищеца, касателно претендираните суми за обезщетение съответно по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, обосновавайки извод за допуснато процесуалано нарушение, тъй като по този начин ищецът била лишена от възможност да конкретизира претендираното обезщетение. По изложените съображение до въззивния съд е отправено искане за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново, с което да се уважат предявените искове. Претендират се съдебно - деловодни разноски, за адвокатски хонорар, за оказана безплатна правна помощ. Ответната страна по жалбата, в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва същата, сочи се, че постановено по делото решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Намира твърдяното нарушение, касателно неправилно приложение на закона относно определения пократък от 1 месец срок за подаване на документи в конкурсната процедура за ирелевантно, тъй като не е засегнало правата на ищеца, която е подала документи в срок и е допусната до участие в конкурса. Оспорват се твърденията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ПАС, тъй като правилно е прието от предходната съдебна инстанция, че не е уредено изискване за посочване на методология за оценяване на кандидатите, като се твърди и че от обявлението за конкурса се виждат, че са посочени етапите му, минималните изисквания към кандидатите за заеманата длъжност, както и нормативните документи, които следва да се познават от кандидата. Сочи се, че възражението, касателно начина на оценяване на кандидатите по своята същност е оспорване на извършена от работодателя оценка на професионалната подготовка и др. качества на кандидатите, която се твърди да е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Посочва се, че правилно първата инстанция е приела, че не е спорно, че следствие проведения конкурс, лицето, класирано на първо място е заело длъжността, тъй като с исковата молба такова възражение не е релевирано и липсват такива фактически твърдения. Изложение са и съображения, касателно неоснователността на твърденията за порок по чл. 94 КТ, тъй като участващото в конкурсната комисия лице М.Ц. не притежава качества на специалист, като е посочен хронологично трудовият й стаж в съдебната система. Въз основа на изложените доводи е отправено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца извършено със заповед № ••• от 18.03.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен деловодител“, за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 12 595,50 лева, за периода от шест месеца, с начална дата 19.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Ищцата е изложила твърдения, че по силата на трудов договор № 6 от 02.11.2022 г. е приела да изпълнява при ответника длъжността „съдебен деловодител“ с код по НКПД: 44152003, пълно работно време, при петдневна работна седмица и срок- за работа на длъжност, която се заема с конкурс за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. Твърди, че със заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе на основание чл. 67, ал.1, т.1 КТ бил обявен конкурс за заемане длъжността „съдебен деловодител“- 3 щатни бройки; „съдебен администратор“- 1 щатна бройка и „съдебен секретар“- 3 щатни бройки, като обявлението за конкурса се сочи да е направено на електронната страница на съда и публикувано във вестник „Утро“, бр. 15 от 23.01.2024 г. Ищцата твърди, че със заповед № ••• от 18.03.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе на основание чл. 325, ал.1, т.8 КТ, считано от 19.03.2024 г. било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, поради проведен конкурс за обявената за заемане чрез конкурс длъжност и постъпване на работа на лицето, спечелило конкурса, която получила лично на 19.03.2024 г. Намира, че уволнението й е незаконно, тъй като конкурсът, в който сочи, че и тя участвала бил проведен при неспазване на установените законни изисквания. Намира, че това е така, тъй като срокът за подаване на документи за участие в конкурса бил до 07.02.2024 г. вкл., с продължителност 14 дни, вместо един месец от датата на публикуване на обявата, като сочи, че това е нарушение на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ, поради което успяла да подаде документи за участие само в конкурса за „съдебен деловодител“, но не успяла, а възнамерявала, да участва и в конкурса за заемане длъжността „съдебен администратор“. На следващо място обосновава твърденията си за нарушение на законоустановените изисквания за провеждане на конкурса, посочвайки, че обявлението за конкурса, както и заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе не съдържат конкретна информация, касателно начина на провеждане на конкурса и оценяване на кандидатите, което се сочи, че е неизпълнение на изискването посочено в чл. 140, ал. 1, т. 4 ПАС- липсвали предварително утвърдена методика за провеждане на всеки от етапите на конкурса- писмен тест и събеседване, както и начина на оценяване. Посочва, че М.Ц. е участвала в конкурсната комисия в качеството си на съдебен администратор на Окръжен съд Русе, но едновременно с това е била и кандидат и участник в конкурс за „съдебен администратор“, който имал за цел да извърши преценка дали тя притежава качествата специалист, за да заеме конкретната длъжност, поради което намира, че е състава на конкурсната комисия е участвало лице, непритежаващо качества съответен специалист, с оглед нормата на чл. 94 КТ. Допълва, че след уволнението и към момента на подаване на исковата молба е без работа, регистрирана в Бюрото по труда под № 10109494/20.03.2024 г., поради което и твърдяното незаконно уволнение сочи, че има право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, уточнява, че претендира обезщетение общо за 6 месеца е в размер на 12 595.50 лева, с оглед последното й брутно трудово възнаграждение в размер на 2 099.25 лева, посочен в последното сключено между страните допълнително споразумение към трудовия й договор от 14.03.2024 г., считано от 01.01.2024 г. Оспорва законосъобразността на предприетото уволнение с твърдения, че поради допуснати нарушения на изискванията за законосъобразност при провеждане на конкурса, същият не е породил валидни правни последици, поради което и постъпването на работа на служител спечелил конкурса било незаконосъобразно, съответно се сочи да е такъв и сключеният с него трудов договор. По изложените съображения ищеца отправя до съда горепосочените искови претенции, претендира и присъждане на разноски. С отговора на исковата молба ответната страна оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че ищеца е заемала длъжността „съдебен деловодител“ в Окръжен съд Русе по срочно трудово правоотношениедо заемане на длъжността въз основа на конкурс, както и че е проведен конкурс за заемане на 3 щатни бройки „съдебен деловодител“, обявен със заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител на съда, както и че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № ••• от 18.03.2024 г. на админ. ръководител на съда, поради назначаване на съответната длъжност на други трима кандидати, получили по-висок брой точки и класирани на първите три места в конкурсната процедура. Намира, че намеренията на ищеца за участие в конкурс за заемане на друга длъжност- „съдебен администратор“ са извън предмета на спора, некасаещи законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че процесното трудово правоотношение е прекратено законосъобразно при наличие и на трите предвидени в закона кумулативни предпоставки по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ- заеманата от ищеца длъжност е определена за заемане с конкурс, проведеният такъв е приключилуспешно и лицата, които са го спечелили са постъпили на работа. Намира, че доводите на ищеца, касателно допуснати нарушения при провеждане на конкурсната процедура са извън предмета на спора, но дори и да са ги намира за неоснователни. В тази връзка се твърди, че обявяването и провеждането на процесния конкурс е в съответствията на чл. 140 ПАС, във вр.с чл. 342, ал.2 ЗСВ и с това на чл. 91 и сл. КТ, твърди, че липсва нормативно изискване в обявлението да е посочена методологията за оценяване на кандидатите, която има отношение не към провеждането на самия конкурс, а към правилата за работа на конкурсната комисия, както и че в обявлението са посочени нужните документи за участие, мястото и срока за подаването им, като обявлението е публикувано съобразно нормата на чл. 140, ал. 2 ПАС. Намира, за неоснователни и оплакванията, касателно срока за подаване на документите, тъй като в специалните правни норми, регламентиращи провеждането на конкурси в органите на съдебната система такива липсват, като същият е предоставен на преценка на съответния админ. ръководител, както и че определянето на срок различен от посочения в нормата на чл. 91 КТ не е препятствал ищеца да участва в конкурса. Изложени са съображения, касателно законосъобразното протичане на всеки един от етапите на конкурса, като ясно са били посочени етапите на конкурсната процедура, минималните изисквания към кандидатите за заемане на длъжността, нормативните документи, които следва да познават. Конкретизира се в отговора на исковата молба, че доводите, касаещи начина на оценяване на кандидатите, представляват оспорване на извършената от конкурсната комисия оценка на професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, която оценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения ответната страна моли за отхвърляне на предявените искове. Исковата претенция на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ е уточнена, предвид обстоятелството, че е постъпила на работа в НАП, ТД Варна, офис Русе на 15.07.2024 г., длъжност „счетоводител“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 855,00 лева, като се претендира обезщетение за периода 19.03.2024 г.- 14.07.2024 г. в размер на 8 155.13 лева и обезщетение в размер на 536.56 лева за периода 15.07.2024 г.- 19.09.2024 г., общо в размер на 8 691.69 лева /4 443.99 евро/. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото, че между ищеца и ответния съд е сключен срочен трудов договор № 6/02.11.2022 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, съгласно който работникът приема да изпълнява при работодателя длъжността „съдебен деловодител“ в Окръжен съд Русе, при пълно работно време 8.00 часа, петденвна работна седмица, код по НКПД: 44152003, срок- за работа на длъжност, която се заема с конкурс за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. С допълнително споразумение към трудов договор № 6/02.11.2022 г. от 14.03.2024 г. брутното възнаграждение на ищеца считано от 01.01.2024 г. било определено в размер на 2099.25 лева. От съвпадащите твърдения на страните и от заповед № •••/18.03.2024 г. на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе, връчена на ищеца на 19.03.2024 г., се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено считан от 19.03.2024 г., на основание чл. 325, ал.1, т.8 КТ, поради проведен конкурс за обявена за заемане чрез конкурс длъжност, който В. В. не е спечелила и постъпване на работа на служителя спечелил конкурса. Няма спор по делото, а и от регистрационна карта на Бюрото по труда е видно, че ищцата е регистрирана като търсещо работа лице на 20.03.2024 г., а от заверен препис на трудовата й книжка се установи, че след вписванията на стр. 15, касаещи прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, липсват отбелязвания за сключване на последващи трудови договори към 17.05.2024 г. Установява се от заповед № 33-1844/04.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, акт за встъпване в длъжност от 15.07.2024 г. на НАП, удостоверение за декларирани данни изх. № 180192404799043/14.11.2024 г. на НАП, справка актуално състояние на всички трудови договори на В. В. на НАП, че ищеца е постъпила на работа в НАП, ТД Варна, офис Русе на 15.07.2024 г., длъжност „счетоводител“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 855,00 лева. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че със заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе /л. 9-14 от гр. д. 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов/ е обявено провеждането на конкурс за заемане на следните длъжности за съдебни служители: „съдебен администратор“- 1 щатна бройка, „съдебен секретар“- 3 щатни бройки и „съдебен деловодител“- 3 щатни бройки; назначени са конкурсни комисии за всеки един от трите конкурса, като в тези за „съдебен секретар“ и „съдебен деловодител“ участва М.Ц.- съдебен администратор при ответния съд; посочено е кратко описание на всяка една от трите длъжности; общи изисквания за заемане на длъжностите; минимални и специфични изисквания, предвидени конкретно за всяка една от трите длъжности; посочен е и начинът на провеждане на конкурса и оценяване на кандидатите- първи етап- допускане по документи, втори етапписмен тест, трети етап- само за длъжността „съдебен секретар“- практически изпит, четвърти етап- оценяване на кандидатите, допуснати до етап събеседване; необходимите документи за участие в конкурса; минималните размери на основното трудово възнаграждение; правила, касателно решенията на комисията относно допускане кандидатите до конкурса; място и срок за приемане на документите на участниците в конкурса, като е посочен срок до 07.02.2024 г. включително. Съгласно заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководителпредседател на Окръжен съд Русе обява за провеждането на конкурса била публикувана във вестник „Утро“ на 23.01.2024 г., възпроивеждаща съдържанието на заповедта, като разпоредено било в деня на публикуването екземпляр да се постави на таблото за съобщения в Окръжен съд Русе, на интернет страницата на съда, както и на фейсбук страницата. Комисията съгласно заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе, която била определена за допускане кандидатите до конкурс и провеждането му за длъжността „съдебен деловодител“ била в състав председател М.В., М.Ц., Г.Г. и Е. В.. На 13.02.2024 г. конкурсната комисия, определена със заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе за длъжността „съдебен деловодител“ провела първи етап от конкурса- допускане по документи- били допуснати 14 кандидати измежду които ищеца, подала документи за конкурса на 25.01.2024 г. и лицата С.М.Ч., подала документи за конкурса на 24.01.2024 г., Т.И.Па, подала документи за конкурса на 26.01.2024 г. и С.Й.А., подала документи за конкурса на 26.01.2024 г., видно от протокол от заседание на конкурсната комисия от 13.02.2024 г. /л. 111-112 от гр. д. 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов/. Определени била датата и мястото за провеждане на втори етап на конкурса за допуснатите кандидати за длъжността „съдебен деловодител“- 11.03.2024 г. в сградата на Окръжен съд Русе от 10.00 часа, кандидатите следвало да се явят 10 минути преди началния час, както и да носят лична карта. Съставен бил присъствен лист на явилите се кандидати на 11.03.2024 г. за втория етап на конкурса /л. 29-30 от гр. д. 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов/, видно от който са се явили 13 кандидата измежду които В. А. В., С.М.Ч., Т.И.Па и С.Й.А.. Етапът включвал попълване на тест за 60 минути, като след проверка комисията съставила протокол с посочване на получените точки от всеки кандидат и поставената му оценка, до следващия етап били допуснати кандидатите получили оценка най-малко „добър“ 4. От протокол от 11.03.2024 г. /л. 22 от гр. д. 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов / се установява, че В. А. В. получила 28 точки и оценка „отличен“ 5.80, С.М.Ч., получила 28 точки и оценка „отличен“ 5.80, Т.И.Па, получила 29 точки и оценка „отличен“ 5.80, С.Й.А. получила 29 точки и оценка „отличен“ 5.80, както и че заедно с още 6 от кандидатите били допуснати до участие в следващия етап на конкурса „събеседване“. От приет по делото заверен препис на писмен тест на кандидата С.М.Ч. /л. 18-22 от в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на ВТОС/ е видно, че конкурсната комисия е отчела 28 броя верни отговора и е поставила оценка 28 точки, както и че кандидатът е отговорила правилно на 26 въпроса, като за въпрос 7 липсва отговор, за въпрос 11 отговорът й е грешен, съответно не получава точка, за въпрос 15 липсва отговор, за въпрос 16 са поставени два пъти по 1 точка, както и че за въпрос 23 липсва отговор, но е поставена 1 точка. От заверен препис на писмен тест на кандидата С.Й.А. /л. 23-27 от в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на ВТОС/ е видно, че конкурсната комисия е отчела 29 броя верни отговора и е поставила оценка 29 точки на кандидата, както и че не е получила точка единствено за отговора на въпрос 20, които комисията е отчела за грешен. Видно е от препис на писмен тест на кандидата Т.И.Па /л. 28-32 от в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на ВТОС/, че последната е отговорила правилно на 27 въпроса, конкурсната комисия е отчела 29 броя верни отговора и е поставила оценка 29 точки на кандидата, като обаче за въпрос 2 отговорът й е грешен, за въпрос 7 липсва отговор, съответно не получава точка, за въпрос 8 са поставени два пъти по 1 точка, за въпрос 15 липсва отговор, съответно не получава точка, за въпрос 16 са поставени два пъти по 1 точка. От заверен препис на писмен тест на кандидата В. А. В. /л. 33-37 от в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на ВТОС/ е видно, че конкурсната комисия е отчела 28 броя верни отговора и е поставила оценка 28 точки на кандидата, както и че не е получила точка за отговора на въпроси 7, които комисията е отчела за грешен както и че за въпрос 15 липсва отговор, но е поставена 1 точка, не е получила точка за отговор на въпрос 20, отчетен като грешен. От заверен препис на указания за провеждане на писмен тест за длъжността „деловодител“ /л. 33 от в.гр.д. № 1214/2025 г. по описа на ВТОС/ е видно, че за верните отговори на въпросите от писмения тест кандидатите получават по 1 точка, като сборът на точките се трансформира в оценки съответно от 8 до 10 точки „добър“ 4,00, от 11 до 13 точки „много добър“ 4,50, от 14 до 16 точки „много добър“ 5,00, от 17 до 25 точки „отличен“ 5,50 и от 26 до 30 точки „отличен“ 6,00. На 15.03.2024 г. е проведен следващ етап от конкурсната процедура „събеседване“, /присъствен лист- л.27-28 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ като на кандидатите са задавани еднакви въпроси, казус ситуация, оценявани са мотивация, очаквания, перспективи, планове и умения за вербална и невербална комуникация, поставяни са оценки по шестобалната система от всеки един член от комисията на всеки кандидат, изготвени са присъствен лист и протокол от този етап /л. 115- л.125 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/. Видно от карта за оценка на кандидатите, допуснати до трети етап от конкурса за „съдебен деловодител“ на член на комисията М. В. / л. 117 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ С.М.Ч. получила общ резултат 6, В. А. В. получила общ резултат 4, Т.И.Па получила общ резултат 6 и С.Й.А. получила общ резултат 6. От карта за оценка на кандидатите, допуснати до трети етап от конкурса за „съдебен деловодител“ на член на комисията М. Ц. /л. 118 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ се установява, че С.М.Ч. получила общ резултат 6, В. А. В. получила общ резултат 5, Т.И.Па получила общ резултат 6 и С.Й.А. получила общ резултат 6, от карта за оценка на кандидатите, допуснати до трети етап от конкурса за „съдебен деловодител“ на член на комисията Г. Г. / л. 119 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ е видно, че всеки един от кандидатите С.М.Ч., В. А. В., Т.И.Па и С.Й.А. е получила общ резултат 6, а от карта за оценка на кандидатите, допуснати до трети етап от конкурса за „съдебен деловодител“ на член на комисията Е. В. /л. 120 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ се установява, че С.М.Ч. получила общ резултат 6, В. А. В. получила общ резултат 5, Т.И.Па получила общ резултат 6 и С.Й.А. получила общ резултат 6. Извършено било класиране на кандидатите според резултатите им в този етап на конкурса, обективирано в протокол от 15.03.2024 г. /л. 19 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ С.М.Ч. получила оценка „отличен“ 6,00, В. А. В. получила оценка „мн.добър“ 5,00, Т.И.Па получила оценка „отличен“ 6,00 и С.Й.А. получила оценка „отличен“ 6,00. В същия протокол е обективирана изчислена от комисията и оценката на всеки кандидат за длъжността „съдебен деловодител“, получена средноаритметично от писмения тест и оценката от събеседването и били класирани кандидатите С.М.Ч.- крайна оценка „отличен“ 5.90, Т.И.Па- крайна оценка „отличен“ 5.90 и С.Й.А.- крайна оценка „отличен“ 5.90, окончателното класиране било представено на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе, ведно с препис от протокол от 15.03.2024 г. На основание чл. 343, ал.1 ЗСВ, чл. 138, ал.1, чл. 145 ПАС, заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе и протокол от 15.03.2024 г. на комисия за провеждане на конкурс за длъжностите „съдебен секретар“ и „съдебен деловодител“ на 18.03.2024 г. админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе издал заповед № 164 от 18.03.2024 г. /л. 24-25 от гр.д. №735/2024 г. по описа на РС- Свищов/ били определени кандидатите спечелили съответно конкурсите за длъжностите „съдебен деловодител“ и „съдебен секретар“, като за „съдебен деловодител“ това били С.М.Ч., Т.И.Па и С.Й.А., разпоредено било изготвянето на споразумения с обявените за спечелили конкурса кандидати на основание чл. 107, във вр. с чл. 89 и чл. 67, ал.1, т. 1 КТ, с посочено основно месечно трудово възнаграждение, ранг, допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и размер на платен годишен отпуск, определено било лицата спечелили конкурса да встъпят в изпълнение на длъжностните си задължения на 19.03.2024 г. Датата, на която е постъпил на работа спечелилият конкурса за „съдебен деловодител“ участник - С.М.Ч. се установява от споразумение № 2 от 18.03.2024 г./л.17 от в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на ВТОС/, видно от което това е станало на 19.03.2024 г. Страните не спорят, че за периода на провеждане на процесната конкурсна процедура членът на конкурсната комисия М.М. Ц. е изпълнявала длъжността „съдебен администратор“ в Окръжен съд Русе, както и че е участвала в конкурс за същата длъжност, провеждан паралелно с процесния такъв. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото от него правно основание - чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. За законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е нужно да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: 1 ) длъжността на уволнения служител да е определена за заемане с конкурс; 2)такъв конкурс да е проведен при спазване на съответните правила предвидени в КТ; 3)лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Първата от сочените предпоставки в конкретния случай е безспорна, с оглед нормите на ЗСВ и чл. 138., ал. 1 ПАС- длъжността на уволнения служител „съдебен деловодител“е определена за заемане с конкурс. Едно от основанията за възникване на трудово правоотношение е конкурсът, като правната му уредба се съдържа в чл. 89-97 КТ, където е уредена процедура, чието спазване цели на работа да бъде назначен най-способният кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Обявяването на конкурса следва да бъде направено по подходящ начин от работодателя, който назначава комисия по допускането на кандидатите до участие, като съставът й следва да бъде съобразен с характера на длъжността, която е обявена за конкурсна. Така назначената комисия има за цел да провери дали подадените от участниците документи отговарят на посочените в обявлението изисквания, като допуснатите кандидати се уведомяват писмено за датата и часа на провеждане на конкурса. Самото провеждане на конкурса се извършва от комисията, в чийто състав участват специалисти в съответната област, като в конкретния случай са приложими и специалните правила предвидени в ПАС, приложими с оглед нормата на чл. 342, ал. 2 ЗСВ, регламентираща, че с правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им. С оглед нормата на чл. 5, ал.1, т. 7 ПАС съдебният администратор организира провеждането на конкурси за назначаване на съдебните служители и участва в комисиите по провеждането на конкурсите в случаите, предвидени в правилника. Видно от разпоредбата на чл. 138., ал. 1 ПАС съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на съответния съд, се назначава от административния ръководител на съда след провеждане на конкурс, каквато е и настоящата процесна хипотеза. В ПАС е определен редът за провеждане на конкурса- провежда се от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съда, която заседава в пълния си състав и взема решения с обикновено мнозинство, води протокол, който се подписва от всички членове, като, в състава на комисията влиза и ръководителят на съответното административно звено, в чл. 140 ЗСВ са посочени изискванията към съдържанието на заповедта, с която се обявява конкурсът, регламентиран е и начина на подаване на документи в чл. 141 ЗСВ, работата на конкурсната комисия по разглеждане на постъпилите заявление, съответно допускането до участие на кандидатите. Въз основа на проведения конкурс комисията следва да оформи протокол с резултатите от проведения конкурс и да класира успешно издържалите конкурса, който се публикува на интернет страницата на съда и се съобщава на участниците в конкурса в 3-дневен срок от провеждането му, а с класирания на първо място кандидат се сключва споразумение и му се връчва индивидуална длъжностна характеристика. Видно от приложените по делото доказателства всички посочени изисквания, касателно законосъобразното провеждане на процесния конкурс са спазени- назначената от председателя на ответни съд комисия в случая е в състав от 4 членове, като в състав й е била включена и М.М. Ц.- изпълняващ към момента длъжността „съдебен администратор“, с оглед изискването на чл. 5, ал. 1, т. 7 ЗСВ. Тук е мястото да бъде посочено, че този съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, касателно притежаваните качества „съответен специалист“ от М.Ц., с оглед нормата на чл. 94 КТ. Преценката на качествата на членовете на конкурсната комисия са в дискрецията на председателя на съответния съдебен орган, която оценка не подлежи на съдебен контрол, критериите за законосъобразността на съответната комисия са посочени в ПАС и нормата на чл. 94 КТ- законоустановения числен състав, назначена с писмена заповед на съответния ръководител, което в случая е сторено. Както вече беше посочено с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 7 ПАС съдебният администратор участва в комисиите по провеждането на конкурсите за назначаване на съдебни служители ex lege, като безспорно към момента на провеждане на конкурса длъжността е била заета от служител до провеждане на конкурс, като до провеждане на конкурс качествата му са преценени за съответни от председателя на съда, за съответни на длъжността, в чиято дискреция попадат съответните правомощия. Действително съгласно чл. 94 КТ конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя, като в нейния състав се включват съответни специалисти. В исковата молба ищецът не оспорва структурирането на комисията провеждаща конкурса по законоустановения ред, съставът на комисията по провеждане на конкурса е виден от заповед № 36 от 22.01.2024 г., като безспорно, ищецът като работеща в органа по провеждане на конкурса от 2022 г. е била наясно със заеманите от всеки един от конкурсната комисия длъжности, както и че конкретно М.Ц. е била изпълняващ към момента длъжността „съдебен администратор“. Тук е моментът да се посочи, за пълнота, че законът не въвежда изисквания за ценз на членовете на комисията – работодателят е оставен да прецени с какви знания и умения трябва да разполагат членовете на комисията, като единственото условие към него е в състава на комисията да се включат съответните специалисти. Съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя за членове на комисията, доколкото преценката е на работодателя, а само дали при назначаването на комисията са спазени законните изисквания. В случая в състава на комисията са включени 4-ма души, поради което следва да се приеме, че определеният състав на конкурсната комисия е позволявал нормалното провеждане на конкурса и адекватно оценяване на кандидатите, това е и достатъчно за извода, че са спазени императивните изисквания на закона- чл. 139, ал. 1 ПАС, касателно конкурсната комисия, като съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя - в този смисъл решение № 637 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр.дело № 883/2010 г. на ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, определение № 249 от 5.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й. и др. След провеждането на конкурсната процедура комисията класира издържалите кандидати и трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място. При прилагането на това основание за възникване на трудово правоотношение самата проверка на знанията, качествата и подготовката на съответния служител да изпълнява конкурсната длъжност се извършва от комисията преди възникването на трудовото правоотношение /така решение № 840 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 3405/2008 г., IV г. о. на ВКС/. Следва да се посочи, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената конкурсна процедура и не преценява знанията и способностите на участниците. Решението на комисията по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на кандидатите, не подлежи на съдебна проверка, доколкото преценката за професионална подготовка и необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Оценяването на кандидатите и въз основа на което се осъществява последващо класиране е изцяло в дискрецията на конкурсната комисия. Когато лицето, спечелило конкурса, отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценено най-високо от комисията при спазване на установените правила, съдът не може да обяви конкурса за незаконен- така решение № 200 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 792/2019 г., г. к., III г. о. на ВКС; определение № 60690 от 12.10.2021 г. по гр. д. № 3683/2021 г., г. к., III г. о. на ВКС; решение по гр. д. № 1723/2002 г. на III г. о. на ВКС; решение по гр. д. № 883/2010 г. на IV г. о. на ВКС. С решение № 796 по гр. д. № 1723/2002 г., III г. о., е прието, че решението на комисията по провеждане на конкурс не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност. Видно от приетите по делото доказателства класираните кандидати на първите три места в конкурса са представили нужните за заеманата длъжност документи /л. 128-195 от гр.д. № 735/2024 г. по описа на РС-Свищов/ и формално отговарят на всяко едно от изискванията за същата посочени в т. 4 и т. 5 на заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител председател на Окръжен съд Русе, по отношение на които съдът може да осъществява контрол за законосъобразност. Доводите на ищеца, развити едва в касационната жалба срещу решение № 166/26.03.2025 г. , постановено по в .гр.д. № 146/2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново и поддържани в настоящото производство, относно начина на оценяване на кандидатите, броя точки, които са получили във втория етап на конкурса и извършеното класиране, имплицитно включват оспорване на извършената от работодателя, чрез назначената от него конкурсна комисия, оценка на професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, която оценка, както беше изяснено по-горе е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното, доколкото по делото се установи, че спечелилите са тези оценени най-високо от конкурсната комисия и се установи, че проведената процедура по провеждане на конкурса е в съответствие с установените правила, правилно и обосновано първата съдебна инстанция е приела, че конкурсът е валидно проведен и е приключил успешно. Видно от заповед № 36 от 22.01.2024 г. същата съдържа в точка 6 данни за начина на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите- чрез точкуване /допускат се до следващ етап, кандидати получил над посочен брой точки/, за съответните етапи, като от естеството им първия такъв- допускане по документи изключва оценяване, касателно писмения тест, изводимо от посоченото в т. 6 на заповед № 36 от 22.01.2024 г. е че оценяването е предвидено да е по точкова система, доколкото до трети етап се допускат кандидатите получили над определен брой точки, видно от приложените тестове и от разясненията на комисията е, че същите са получавали по една точка за всеки верен отговор, а четвъртият етап е събеседване и оценяване на кандидатите, като оценяването в събеседването е разяснено на участниците в конкурса от комисията преди провеждането мупротокол от 15.03.2024 г., поради което съдът намира за неоснователно наведеното възражение за незаконосъобразност на проведения конкурс предвид липсата на критерии за оценяване. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че действително с оглед приетите по делото заверени преписи на писмените тестове на спечелилите конкурса кандидати и на жалбоподателя са констатирани неточности, касателно зачетените за верни отговори и респективно поставения брой точки във втория етап. По отношение на кандидата С.М.Ч. конкурсната комисия е отчела 28 броя верни отговора и е поставила оценка 28 точки, но предвид, че е отговорила правилно на 26 въпроса, то следва да получи 26 точки, за С.Й.А. конкурсната комисия е отчела 29 броя верни отговора и е поставила правилно оценка 29 точки, за Т.И.Па конкурсната комисия е отчела 29 броя верни отговора и е поставила оценка 29 точки, при 27 верни отговора, респективно следва да получи 27 точки, за В. А. В. са отчетени 28 броя верни отговора и е поставена оценка 28 точки, но не е съобразено, че кандидата е отговорила правилно на 27 от въпросите, следователно следва да получи 27 точки. Съпоставени тези коректни резултати към указания за провеждане на писмен тест за длъжността „деловодител“ е видно, че за верните отговори на въпросите от писмения тест кандидатите получават по 1 точка, като сборът на точките се трансформира в оценки съответно от 8 до 10 точки „добър“ 4,00, от 11 до 13 точки „много добър“ 4,50, от 14 до 16 точки „много добър“ 5,00, от 17 до 25 точки „отличен“ 5,50 и от 26 до 30 точки „отличен“ 6,00, и при това положение всеки един от кандидатите следва да получи оценка „отличен“ 6,00 и при поставени оценки при събеседването на кандидатите С.М.Ч., С.Й.А. и Т.И.Па „отличен“ 6,00, а на кандидата В. А. В. „много добър“ 5,00 то промяна в крайното класиране, обективирано в протокол от 15.03.2024 г. няма, като правилно според получените средноаритметични оценки от писмения тест и оценката от събеседването е извършено крайното подреждане на кандидатите, при спазване на установените правила. Видно от приложените и обсъдени по делото доказателства всички кандидати са били оценявани по посочения начин, поради което този съдебен състав намира, че няма опорочаване на законността на конкурса на претендираното основание. В заключение с оглед доводите на ищеца за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 4 ПАС съдът приема, че начинът на провеждане на конкурса включващ описание на различните етапи на неговото осъществяване, съответно на изискуемите се от кандидата действия във връзка с провеждането му, като начинът на оценяване на кандидатите, който няма отношение към провеждането му, а се отнася към правилата за работа на комисията, посочването на които в заповедта не е задължително и претендираният пропуск не се установява, поради което не е опорочено законосъобразното провеждане на конкурса. По повод следващо възражения, касателно законосъобразността на конкурсната процедура, по отношение на срока за подаване на документите от кандидатите, в заповедта за конкурсната процедура, съответно в обявлението са посочени и необходимите документи за участие в конкурса, мястото и срока на подаването им, който съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ не може да е по-кратък от един месец, като ПАС не урежда друг такъв. Действително се установява, че срокът за подаване на документите, посочен от работодателя в случая е бил по-кратък от 1 месец до 07.02.2024 г. при положение, че конкурсът е обявен на 23.01.2024 г., но макар да съставлява формално нарушение на процедурата, съдът намира, че то не е засегнало правата на ищеца, доколкото се установява, че същата е подала необходимите документи в срок, дори още на 25.01.2024 г.- два дни след публикуване на обявата, и е била допусната до участие в конкурса, с оглед на което не е била лишен от възможността да участва в конкурса по причина на неспазване на предвидения в чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ срок. Възраженията, касателно по-краткия срок с оглед невъзможността й за участие в конкурса за длъжността „съдебен администратор“ са ирелевантни към предмета на настоящия спор, касателно законосъобразното упражняване на права по чл. 325, ал.1, т.8 КТ от ответната страна. По отношение на оспорването във въззивната жалба, че класираните съответно на първите три места кандидати за длъжността „съдебен деловодител“ са заели длъжността в предвидения в КТ срок и са встъпили за изпълнение на длъжностните си задължения на 19.03.2024 г. този съдебен състав намира на първо място за несвоевременно заявено, доколкото такива твърдения в исковата молба, както и уточненията на същата от 14.11.2024 г. липсват и извън предмета на спора, доколкото съдът се произнася единствено по фактическите твърдения надлежно обективирани от страните. От приетото заверено копие от въззивния съд на споразумение № 2 от 18.03.2024 г. се установява, че С.Ч. е постъпила на работа при ответния съд именно на 19.03.2024 г., поради което съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, която е релевантна за преценка на законността на уволнението на използваното основание, е била налице и последната предпоставка от фактическия състав на уволнителното основание, а именно лицето, спечелило конкурса да е постъпило на работа. Предвид липсата указания, касателно непосочването на доказателства за това обстоятелство ответната страна не е и ангажирала такива, поради което въззивният съд го допусна на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. По всички изложени до тук фактически и правни съображения съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е законосъобразно прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, поради което предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли. Законността на прекратяването на процесното трудово правоотношение изключва възникването правото на ищеца да бъде възстановена на заеманата длъжност и на вземането й за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението, респективно за получаване на разликата в заплатите при постъпване на работа на по-ниско платена длъжност по чл. 225, ал.2 КТ, за период от шест месеца, тъй като тези права са обусловени от признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото иска с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлен, правилно се отхвърлени и исковете по чл. 344 ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността „съдебен деловодител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за периода от шест месеца- 19.03.2024 г.- 19.09.2024 г., в общ размер на 8 691.69 лева. По тези съображения, след като районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат с обжалваното решението то следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на жалбоподателя, вкл. и за производството по к.гр.д № 2368/2025 г. по описа на ВКС е неоснователно, насрещната страна не е релевирала искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав,