Решение № 65 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 8/2026 г.

Производството по делото е образувано по повод предявени от Н. И. М. срещу Н.Ч.Х.Б.1923“, представлявано от Х.И.Х. - председател на читалищното настоятелство съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искови претенции: 1. конститутивен иск за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 1/10.12.2025, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на осн. чл. 325, ал.1, т.2, вр. чл.345, ал.1 от КТ и е прекратено трудовото й правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 2. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен секретар“ при ответника 3. осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 11.12.2025, но за не повече от 6 месеца (до 11.06.2026г.) в размер на 6462 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; 4. За осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищцата се е явява на работа, но не е била допусната – считано от 28.11.2025година до 10.12.2025година, в размер от 360 лева, иск с правно основание чл.225, ал.3 от КТ; 5. За осъждане на ответника да заплати сумата от 2000лева имуществени вреди и 1000 лева, неимуществени вреди, представляващи обезщетение, поради издаване, или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с възстановяването на работа, съобразно влязло в сила съдебно решение, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КТ. Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: В ответното народно читалище „Х.Б.1923“ с. Б.Р. била работила от 01.12.2014г. на длъжността „читалищен секретар“ на трудов договор № 6 от 01.12.2014г. Работила е до 18.03.2024г., когато й била връчена Заповед № 2 /18.03.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение и Заповед № 3/18.03.2024г. за прекратяване на трудовия й договор поради дисциплинарно уволнение. Ищцата атакувала заповедта за уволнението й по съдебен ред и същата била отменена с Решение на ВПРС по гр.д. 278/2024г. по описа на ВПРС, обжалвано пред ШОС и ВКС и потвърдено, влязло в законна сила на 23.10.2025г. твърди, че е е получила съобщение за възстановяването й на работа по реда на чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ на 19.11.2025г. като в двуседмичния срок се явила на работа. Излага, че на 27.11.2025г. е отишла до читалището заедно с нейна приятелка, като на място е бил и г-н Хюсеин, на когото лично предала Заявлението за започване на работа, като твърде и, че й било отказано даването на входящ номер на нейния екземпляр. За това обстоятелство, ищцата сочи, че има свидетели. Твърди още, че на следващата сутрин е отишла на работа в 8.00 часа в читалището. Стояла и чакала с часове. Отишла до и до кметството на село Б.Р., тъй като председателя на читалищното настоятелство е и кмет на селото. Там била секретарката, него го нямало. Ищцата сочи, че не успяла да влезе на работното си място. Звъняла нееднократно на Председателя, но той не вдигал телефона си. Ищцата твърди, че оттогава всеки работен ден отивала на работа, но не била допускана до работното си място. За явяването й ежедневно на работа, считано от 28.11.2025г. имала снимки и записи, както и множество свидетели. Адвокатът й бил провел разговор с адвоката, който беше по делото, като той също очакваше решението на г-н Хюсеин. Ищцата излага, че тъй като председателя не й дал екземпляр с входящ номер на 27.11.2025г. се принудила и изпратила в срока за явяване на работа на 01.12.2025г. още една молба по куриерска фирма Еконт, тъй като нямала връзка с г-н Хюсеин. Куриери посещавали с. Б.Р. и й звънели, че нямат връзка и издирват получателя. Ищцата излага, че дни наред се била явявала на работа, като на 10.12.2025г. била извикана и и била връчена Заповед №1/10.12.2025г., с която на основание чл. 325, ал.1,т.2 от КТ във вр.с чл. 345 ал. 1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение като мотивът е, че била възстановена на работа от съда, но не била постъпила на работа в законоустановения двуседмичен срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ. Ищцата обръща внимание, че била изумена и шокирана, но не получила обяснения на въпросите си. Връчването било оформено, с подписи на двама свидетели. На следващо място, излага, че работодателят й дължи обезщетение за времето през което се явявала на работа от 28.11.2025г. до връчване на заповедта на 10.12.2025г. Доколкото при възстановяването й на работа, е следвало получаваното възнаграждение да бъде актуализирано поне до размера на минималната работна заплата за страната към 27.11.2025г. - 1077 лева. Излага, че след като получила Заповедта за прекратяване на ТПО в седмодневния срок, посетила Бюрото по труда, за да се регистрира като безработна. Оттам й било заявено, че за нея няма плащани осигуровки и данни за тази заповед и времето от предходната до този момент и че ако се регистрира ще получава възнаграждение само 4 месеца, поради основанието за освобождаване от работа. Твърди, че работодателят й с поведението си възпрепятствал възможността да получава обезщетение за безработица. Обръща внимание, че поради неиздаването и несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти свързани с възстановяването й на работа по съдебното решение, тя не е успяла да се регистрира на борсата на труда, поради което няма никакви доходи, обстоятелство, което се отразявало емоционално и физическото на здравето й. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да признае уволнението й за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на предишната работа, т.е. на длъжността, заемана преди уволнението, а именно - „ читалищен секретар “ при ответното дружество. Поради прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода през който е останала без работа, поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор. Претендира също обезщетение за времето, през което ищцата се е явявала на работа, но не е била допусната – считано от 28.11.2025година до 10.12.2025година, в размер от 360 лева, както и заплащане на сумата от 2000лева имуществени вреди и 1000 лева, неимуществени вреди, представляващи обезщетение, поради издаване, или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с възстановяването на работа. Претендира и разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на същата. Твърди, че е налице несъответствие между изложената в исковата молба фактическа обстановка и обективната действителност. Излага, че Н. М. твърди, че след като е получила съобщение от Районен съд-Велики Преслав за възстановяването си на работа по реда на чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) на 19.11.2025г., се явила на работа в законоустановения двуседмичен срок. Посочената дата на явяване е 27.11.2025г., на която, според ищцата, е направила опит да връчи заявление за започване на работа на председателя на читалището - Х.Х.. Според ответника, това твърдение е невярно. Ищцата не била посещавала читалището на посочената от нея дата. Същата била потърсила контакт с Х.Х., но в кметството на селото. При срещата им, ищцата носила някакъв документ, но в един екземпляр и не е оставила втори за кмета. Не е представила съдебно решение за възстановяването й на работа, съответно, не е представила и доказателства кога е получила съобщение от съда за възстановяването й на работа. Твърди се, че по време на тази кратка среща, М. дори не е споменала за наличие на заявление, или молба за започване на работа, нито е изразила по ясен и недвусмислен начин желанието си да се върне на работа в читалището. Допълва се, че възможностите на служителя, при уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, са две — да се яви на работа в двуседмичния срок съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от КТ, или да не се яви на работа. Излага, че това е субективно право на работника или служителя и само той решава дали да се възползва от правото си на възстановяване, или не. Сочи се, че постановеното решение от съда за възстановяване на работа, не лишавало работника или служителя от правото му на преценка дали да се върне, или не на предишната работа. Именно когато работникът или служителят се възползвал от това свое право и не желаел да заеме предишната работа, се налагало трудовото правоотношение да бъде прекратено. Сочи се, че в тази конкретика, ищцата по никакъв начин не е заявила изричното си желание да се завърне на заеманата преди уволнението длъжност. Акцентира, че както сама излагала в депозираната искова молба, получила е съобщението за възстановяване на работа на 19.11.2025г., като в законоустановения срок дори не е направила опит и за писмено уведомяване на работодателя си, относно желанието си да се завърне на работа. Акцентира, че видно от приложеното като доказателство по настоящото производство заявление, същото не е датирано. Няма данни за депозирането му в деловодството на читалището нито лично, нито посредством пощенски оператор. Представеният по делото снимков материал, съдържащ известия от куриерска фирма „Еконт" по повод на пратка, индивидуализирана единствено с номер, не индикирала по никакъв начин истинността на твърденията на ищцата, досежно опита за връчване на заявлението на ответника. Сочи се, още, че не са изяснени обстоятелствата, относно подател и получател на пратката, съдържанието й, както и адресът, до който е изпратена, поради което считаме представените като доказателства 2 бр. снимки, съдържащи известия от куриерска фирма, за неотносими към настоящия спор. Допълва, че ищцата като читалищен секретар, който е работил почти 10 години при същия работодател, би следвало да е информирана, че читалището разполага с електронен адрес, на който също е имала възможността да изпрати заявлението, но не го е сторила. Електронният адрес е общоизвестен и видим при справка по партидата на читалището вТРРЮЛНЦ (............(fl),abv.bg). Сочи, че в константната съдебна практика няма изрични изисквания, по какъв начин следва да достигне до работодателя писменото заявление или молбата за заемане на длъжността, на която работникът или служителят е бил възстановен, необходимо е желанието за връщане на работа да е изразено изрично, което ищцата не е сторила. Акцентира на обстоятелството, че след 27.11.2025г. до 10.12.2025г., когато е връчена Заповед №1/10.12.2025г. за уволнението на г-жа М. поради неявяването й на работа в законоустановения срок след възстановяването, председателят на читалището не е осъществявал никакви срещи с нея. Узнал е за връчването на съобщението за възстановяване на служителката, посредством телефонна справка в съда. За издаване на процесната заповед, г-н Хюсеин дори е изчакал седмица след датата, на която е изтекъл 14-дневният срок за явяване на работа от страна на ищцата. Предвид изложеното счита, че Заповед №1/10.12.2025г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Н.Ч.Х.Б.1923", с. Б.Р. и Н. И. М. на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.345, ал.1 от КТ, е законосъобразна. Допълва, че работодателят е изпълнил вменените му по силата на закона задължения, обусловени от поведението на служителката. В тази връзка, претенцията на ищцата, обективирана в т. 1 от петитума на исковата молба, е напълно неоснователна и недоказана, с оглед акцентираните по-горе несъответствия и липса на логическа връзка между твърденията й и като такава, следва да се отхвърли. Настоява, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е останал без работа през очертания 6- месечен период от време. Моли предявените от ищцата исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. С определение 157/2.04.2026г., съдът е допълнил доклада по делото, като е приел допустимост на исковата претенция с правно основание чл.226 от КТ, допълнил е доклада по делото като е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже иска по чл.226 от КТ, с оглед претендираните имуществени вреди от 2000 лева и претендираните неимуществени в размер от 1000 лева. Изменил е доклада, в частта касаеща разпределената доказателствена тежест на ответника, който е следвало да докаже и установи предпоставките на основанието на което е упражнил правото си на уволнение, като докаже законосъобразност на извършената процедура. С протоколно определение от 21.04.2026г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на предявените искове, с правно основание чл.226 от КТ, чрез увеличаване размера на иска на сумата 7146,96 лв., или 3654,18 евро, за периода от 11.12.2025г до 11.12.2026г.,ведно със законната лихва от 16.01.2026 г. до окончателното изплащане. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 6 от 01.12.2014г., както и че със Заповед № 2 /18.03.2024г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание Уволнение, а със Заповед № 3/18.03.2024г. трудовото й правоотношение е прекратено, поради дисциплинарно уволнение. Както и че с влязло в сила съдебно решение ВПРС по гр.д. 278/2024г. по описа на ВПРС, обжалвано пред ШОС и ВКС и потвърдено, влязло в законна сила на 23.10.2025г., ищцата е следвало да бъде възстановена на заеманата от нея преди това длъжност. За това решение, процесуален представител на ищцата, адв. С. И. е била уведомена на 19.11.2025година. По делото е приложено заявление/л.9 от делото/, в което е отбелязано че ищцата уведомява работодателя си за влязлото в сила съдебно решение, с което е било признато за незаконно уволнението й, както и че в срока по чл.345, ал.1 от КТ се явява на работа. По делото е приложена и молба, с адресат Н.Ч.Х.Б.1923“, в която е упоменато, че 27.11.2025г., ищцата е връчила до ответника заявление, с което е уведомила за влязлото в сила съдебно решение, като в срока по чл.345 от КТ, се явява на работа, като се излага, че подаденото заявление не е получило входящ номер, нито пък е осъществена последваща връзка с ищцата, касаеща възстановяването й на заеманата предходна длъжност. По делото е приложена и приобщена и Заповед 1/10.12.2025г., от която е видно че се прекратява трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество, на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, вр. чл.354, ал.1 от КТ. По делото е приложено и приобщено и гр.д.278/2024г., по описа на ВПРС. По делото е приложено и известие за доставяне от куриерска фирма „Еконт“. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението възлиза на 933 лева, а ако се има предвид, че към момента, в който е следвало да бъде възстановена на работа минималната работна е била в размер от 1077,00 лева, то среднодневното й брутно трудово възнаграждение за отработен ден възлиза на 51,285 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца възлиза на 6462,00 лева, заключил е че възнаграждението, което би се следвало за дните, в които се е явявала на работа и не е била допусната е в размер от 466,70 лева. Вещото лице също така е заключило, че съгласно приложената по делото Заповед №1/10.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325,ал.1,т.2 КТ, ищцата би получила обезщетение в размер на мин. размер от 18лв. за раб.ден - 387лв .средно месечно /18лв. х 21,5раб.дни/ за 4 месеца на обща стойност 1548лв. По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели -свид. С.М. М. (член в Настоятелството на НЧ) и свид. А. И., водени от ищеца и свид. Ф.Т., водени от ответника. Св. С.М., излага, че след получаване на известието, за влязлото в сила съдебно решение, с което е било признато за незаконно уволнението, ищцата, заедно с нея са посетили първо читалището, което е било заключено. Впоследствие са отишли и в кметството. Влезли са при Председателя на читалището, който е и кмет. Свидетелката е възприела непосредствено, как ищцата е оставила документи и макар същата да не е чела тяхното съдържание, е възприела и проведения между ищцата и Председателя на читалището разговор, в който същата изрично е заявила, че „се връща на работа“. Възприела е, че представителя на ответника се е запознал със съдържанието на същите, като е упоменал, че трябва да проведе разговор със своя адвокат, за оформянето на им. Свидетелката също така непосредствено е възприела и отказът да бъде поставен входящ номер и под някакъв начин заведена документацията, представена от ищцата на представителя на ответното дружество. Изрично е възприела, че М. е казала „че я връщат на работа и от утре ще бъде на работа“. Свидетелката е възприела и заявеното от страна на ищцата спрямо нея, че е посещавала читалището в следващите дни, но същото е било заключено. Заявява, че е придружила ищцата и при посещение в Бюрото по труда, при което е получила отговор за невъзможността да се регистрира, предвид липсата на подавана от работодателя информация, считано от 2024година. Твърди също, че бидейки член на ЧН(читалищното настоятелство) не е участвала при провеждането на събрание, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Заявява също, че документът, предаден от ищцата на представителя на ответника, останал в негово фактическо държане, бил се запознат със съдържанието на същия. Разпитана по делото бе и св. А. И., чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК. Същата заяви, че знае, за изразеното желание от страна на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението от нея длъжност. Ищцата, била споделила, че е възприела и действията в тази насока, като провела разговор с Председателя на читалището, който взел молбата й, и й предоставил отговор, че следва да осъществи разговор с адвокат си. Било й е споделено, че ищцата е посещавала работното си място, то е било заключено. Посещавала и кметството, но не успяла да открие кмета, до момента на връчването на новата заповед за уволнение. Заявява също, че заедно с ищцата и св. М., посетили Бюрото по труда, при което ищцата М. получила отговор, че не може да й бъде изплащано обезщетение за безработица, тъй като липсвала подавана информация от страна на работодателя. Св. Токучева, която е била свидетел на отказа на ищцата да подпише заповедта за уволнението, заявява, че кметът Хюсеин е връчил на ищцата заповедта за уволнение. Отказът за подпис е бил удостоверен с двама свидетели. Мисли, че читалището е заключено, не е била видяла ищцата да го посещава. Не е видяла и дали ищцата се е запознала със съдържанието на заповедта за уволнение. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. За да е налице фактическия състав на горецитираната разпоредба е необходимо на първо място да е влязло в сила съдебното решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението, отменил е заповедта за уволнение и е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на работника на предишната работа. Относно исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, решението подлежи на изпълнение след влизането му в сила. В конкретния случай решението е влязло в сила на 23.10.2025 г. и от този момент за ищеца възниква право да заеме предишната длъжност, която е изпълнявал преди уволнението. На следващо място ищецът следва да се яви в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен. Относно срока за явяване на работа е прието в ТР от 02.12.2021 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. В случая, се установява от писмените доказателства по делото, че съобщение за влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за незаконно уволнение на ищцата, постановено по гр. д.278/2024г. е било получено от процесуалния представител на ищцата, адв. С. И., на дата 19.11.2025година. Установи се от събраните по делото доказателства, гласни такива(конкретно от заявеното от св. С.М.), че на дата 27.11.2025година, тоест в срока по см. на чл.345, ал.1 от КТ, ищцата се е явила пред работодателя и е депозирала, както писмено заявление, което не е било обозначено чрез получаване на входящ номер, така и устно изявление в същата насока, обстоятелство, което е било лично и непосредствено възприето от свидетелката, и в чиято достоверност съдът не намира основания да се съмнява. По този начин, ищцата е направила искане да бъде възстановена на работа и което заявление ясно дефинира нейното желание да се върне на работата, на която е възстановена, поради което съдът приема, че от подаване на заявлението следва да тече двуседмичния срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 от КТ. Заявлението на ищцата от 27.11.2025 г съдържа изричното й изявление, че се явява на работа да заеме длъжността си, както и от устните изявления в тази насока. Съдът приема, че след влизане в сила на съдебното решение, от момента, в който ищцата се е явила да започне работата, на която е възстановена, за нея възниква правото, а за работодателя задължение да я допусне до работа по силата на влязлото в сила съдебно решение. Срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ е уговорен в полза на работника, т. е за него възниква право в двуседмичен срок от съобщението, респ. от изразяване на воля да започне работа, да се яви, за да започне работа, а за работодателя възниква задължение да допусне до работа работника непосредствено след явяването му. С оглед изложеното, след като работодателят не е допуснал ищцата на работа непосредствено след явяването й, то и соченото основание за прекратяване повторно на трудовоправните взаимоотношения не е настъпило, тоест издадената заповед за уволнение на соченото основание, се явява незаконосъобразна. Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява трудовото правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към незаконното уволнение – както би съществувало, ако работникът не беше уволнен /чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ/. Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудово правоотношение на това основание / р. по гр. д. № 1467/10 г., по гр. д. № 1528/09 г. на трето г. о., по гр. д. № 2302/05 г. на първо г. о. на ВКС/. Ако обаче работодателят не прекрати трудовия договор за автоматично възстановената с трудовото правоотношение длъжност и не допуска работника да я изпълнява, той действа недобросъвестно - не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ / р. по гр. д. № 1528/09 г. на трето г. о. /. Работодателят дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно уволненият служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме длъжността си, работодателят не го допусне да я изпълнява. Служителят, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността – да изяви желанието си чрез явяването си в предприятието с готовност да поеме трудовите си функции или чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата, на която следва да се яви на работа. Еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място; до изпълнение на съответните за длъжността трудови функции. Разбирането, че изявеното от работника желание да бъде възстановен на заеманата длъжност следва да е подкрепено с физическото му присъствие на работното място през целия работен ден и през целия процесен период при спазване на работното време е неправилно. Добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения не налага работник, който не е започнал изпълнението на трудовите си функции да бъде на разположение на работодателя. Тъкмо обратното – добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерение да заеме длъжността, на която е възстановен да го допусне незабавно до изпълнението, и или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работата. Предвид изложеното, когато са установени фактите за изразено изрично желание на служителя да започне изпълнение на трудовите си задължения, обективирано с явяването му на работа или подаване на молба за това и отказът на работодателят да го допусне до работата му, то издадена впоследствие заповед с правно основание чл.345, ал.1 от КТ заповед за прекратяване на правоотношенията между служител и работодател би била незаконосъобразна. В практиката си ВКС приема, че фактът на недопускането следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай, в зависимост от характера на трудовите функции за изпълняваната длъжност. В случая, работодателят в периода 27.11.2025г. до 10.12.2025 г. е препятствал ищцата да изпълнява работата си с бездействието си, непредоставяйки й условията, даващи възможност за изпълнение на работата. Недопускането може да бъде изразено не само във физическо препятстване да се изпълнява съответната работа, но и в бездействие, което пречи на служителя да започне реалното изпълнение на работата си; в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата. Предвид изложените по-горе съображения, уволнението, обективирано в процесната заповед е незаконно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като основателен и доказан следва да се уважи. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност е обусловен от основателността на този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид на което следва да се уважи. В тази връзка следва да се посочи, че е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата, споД.а и от настоящия състав, според която незаконно уволненият работник/служител се възстановява само на заеманата до уволнението работа /длъжност/, независимо дали тя съществува или е била премахната от щатното разписание преди или след уволнението (Определение № 332 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2012 г., IV г. о., ГК). В случая, ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „читалищен секретар". От основателността на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно е обусловен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в следствие на незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. От ангажираните писмени доказателства се установи, че от 11.12.2025г. до 21.04.2026 год. (датата на откритото съдебно заседание) ищцата е била безработна, т.е. за 4-месечен срок, предвиден в цитираната норма. Ищецът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, на база полученото от него такова през месеца, предхождащ незаконното уволнение , според заключението на вещото лице в тази насока, възнаграждението, което се дължи за месец е в размер на 1077, изчислено при МРЗ от 1077 лева, или 4308 лева, за период от 4 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до изплащане на сумата, като за разликата между тази сума и претендираната такава в размер от 6462 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът намира иска с правно основание чл.225, ал.3 от КТ, за обезщетение за времето през което ищцата се е явявала, но не е била допусната, считано от 28.11.2025година до 10.12.2025г., в размер от 360 лева за основателен, доколкото от събраните по делото гласни доказателства и писмени такива, се установи, че ищцата след датата 27.11.2025г., на която дата същата е изразила изрично желание за възобновяване на своите трудовоправни задължения, като се доказа явяването й в сочения период на работното й място, с конкретно сочената цел. Ето защо искът в тази насока, също е основателен и следва да бъде уважен. По претенцията с правно основание чл.226, ал.1 от КТ, касаещ причинени имуществени и неимуществени вреди. Нормата на чл. 226, ал.1 от КТ, предвижда че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: 1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. В случая ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от 1000 лева, както и имуществени такива в размер от 2000 лева, увеличени до сумата от 7146,96 лева, по реда на чл.214 от ГПК, с оглед на неподаване от страна на работодателя на задължителна информация към НАП и НОИ, с оглед а което за ищцата е съществувала невъзможност за регистрация в Бюрото по труда и за получаване на месечно възнаграждение за безработица. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, показанията на св. И. и М., както и от приобщените писмени доказателства, се установени, че с оглед на липса на подавана от страна на работодателя информация, за ищцата е била налична невъзможност за регистрация в Бюрото по труда и за получаване на месечно възнаграждение за безработица. От заключението по изготвената и приета ССчЕ, се установява че съгласно чл.54б,ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Вещото лице е посочило, че минималния размер за 2025г. е 18лв. на раб.ден, а максималния размер е 107,14лв. на раб.ден. Съгласно ал.3, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или при виновното им поведение на основание чл.325,т.1 и 2,чл.326, чл.330 и чл.331 от КТ получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4месеца. Същия размер на обезщетението получават и безработните лица придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото за обезщетение. Съгласно ал.5, месечния размер на обезщетението се определя като получения по реда на ал.1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца за който се отнася. Вещото лице е заключило, че съгласно приложената по делото Заповед №1/10.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325,ал.1,т.2 КТ(каквото е и основанието за прекратяването на същото) ищцата би получила обезщетение в размер на мин. размер от 18лв. за раб.ден - 387лв .средно месечно /18лв. х 21,5раб.дни/ за 4 месеца на обща стойност 1548лв. Сочи също така, че при прекратяване на трудовото правоотношение различно от изброено в чл.54б, ал.3 от КСО, ищцата би имала право на парично обезщетение за срок от 12месеца /ищцата има трудов стаж над 15 години/. Съдът намира, че обезщетението, което следва ад се присъди на това правно основание, касае първият вариант, посочено от вещото лице, доколкото основанието за прекратяване на правоотношението на ищцата със Заповед 1/10.12.2025г. е именно чл.325, ал.1, т.2 от КТ, което пък ще рече, че на същата следва ад се изплати обезщетение в размер на мин. размер от 18лв. за раб.ден - 387лв .средно месечно /18лв. х 21,5раб.дни/ за 4 месеца на обща стойност 1548лв, като за разликата между тази сума и претендираната такава, в размер от 7146,96 лева, искът следва да бъде отхвърлен(5598,96) лева. Съдът намира също така, че не се доказа основанието на претенцията, касаеща причинени неимуществени вреди, с оглед на основание по чл.226, ал.1, т.1 от КТ, доколкото в тежест на ищцата бе, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на претърпени неимуществени вреди, изразили се в емоционални и физически увреди, касаещи поведението на ответника, и свързани с претенцията по см. на чл.226, ал.1, т.1 от КТ. От събраните гласни доказателства, извод за настъпилата такава увреда не се установи с категоричност, поради което и претенцията в тази част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, за сумата от 1000 лева. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира разноски за адвокат в размер на 3000 лева, или 1533,87 евро. Ответникът също претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът с оглед броя на предявените искове, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната активност за адвоката на ищеца, намира за неоснователно. Ответното дружество предвид частичното уважаване на претенциите, следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца, сумата от 530,60 евро, а тя от своя страна предвид частичното отхвърляне, следва да заплати на ответника 744,03 евро. Ответника следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Велики Преслав и сумата от 467,54 евро разноски по делото включващи депозит за в. л. и държавна такса. Съставът намира, че всички суми следва да бъдат отразени в диспозитива на решението в тяхната еврова еквивалентност предвид настъпилата считано от 1.01.2026 г. парична реформа на територията на Р България. Въз основа на изложеното, съдът