Решение № 152 от 21.9.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 468/2026 г.

Производството е по реда на чл. 32 вр.чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ . Образувано е въз основа на искане пред Окръжен съд – Враца от Anti- Fraud Оffice /Служба за борба с измамите-събиране и изпълнение на наказанията-Австрия/ за признаване и изпълнение на решение № FV-001 711 258 от 19.01.2024 г., влязло в сила на 26.02.2024 г., издадено от несъдебен орган- Amt für Betrugsbekämpfung als Finanzstrafbehörde, Bereich Finanzstrafsachen – FS ST06, /Служба за борба с измамите като орган за финансово наказателно преследване, отдел „Финансово-наказателни дела“ – FS ST06-Виена, Република Австрия/ , на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което на българския гражданин Н. Л. П., ЕГН: ••••••••••, роден на ••• г. в гр. Враца, с актуален адрес: с. •••, е наложена финансова санкция в общ размер на 990 евро, от които 900 евро глоба и 90 евро разноски по производството, за финансово нарушение по § 49, ал. 1, буква „a“ от австрийския Закон за финансовите наказания /FinStrG/, изразяващо се в това, че в качеството си на бивш съдружник с неограничена отговорност в „SKSHAH Handel KG“ умишлено не е платил или превел авансови плащания по ДДС в размер на 9 310,10 евро за периода 01-03/2023 г. най-късно на петия ден след настъпване на падежа. Приложено е самото решение. Същото е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета. Засегнатото лице е с местоживеене в обл.Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца. В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение. Засегнатото лице редовно призовано, не се явява. Делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.16 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не възпрепятства разглеждане на делото. Събрани са писмени доказателства по инициатива на съда – справка за адрес на санкционираното лице от НБД "Население" установяващо трите имена , адрес и ЕГН на посоченото в удостоверението лице с дата на раждане при пълно съответствие на тези данни, т.е касае се за едно и също засегнато лице –български гражданин . Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3 ал.1 т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено от български гражданин административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия. Този акт е придружен съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано и преведено на български език от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити. В удостоверението е посочен и размерът на наложената финансова санкция. Между решението и удостоверението е налице съответствие по всички релевантни обстоятелства. За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30 ал.2 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство. Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35 т.1 от ЗПИИАКОРНФС/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35 т.2 от ЗПИИАКОРНФС/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35 т.3 от ЗПИИАКОРНФС/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35 т.4 от ЗПИИАКОРНФС/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35 т.5 от ЗПИИАКОРНФС/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35 т. 6 от ЗПИИАКОРНФС/. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35 т.8 от ЗПИИАКОРНФС/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35 т.9 от ЗПИИАКОРНФС/. Следва да се отбележи, че съдът на изпълняващата държава не разполага с правомощия за проверка и ревизия на отразените факти в удостоверението на издаващата държава членка на ЕС. Налице са и предпоставките по чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване решението за налагане на финансови санкции, тъй като засегнатото лице има известен постоянен и настоящ адрес в РБ съобразно приетата като писмено доказателство справка от НБД "Население". С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия следва да бъде уважено. Касае се за финансова санкция финансова санкция от общо 990 евро, от който глоба по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС в размер на 900 евро и 90 евро разход по административното производство по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС. За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България. При изложените съображения и на основание чл. 32 вр.чл.16 ал.7 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС Окръжен Съд-Враца